Решение № 703 от 17.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 90/2010 г.

Решение № 703 от 17.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 90/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 290 вр. чл. 291, т. 1 от ГПК. Образувано е на касационна жалба на Т. Н. П. от [населено място] с пълномощник адв. В. С. срещу решение № 357 от 03.11.2009 г. по гр. дело № 525/2009 г. на Хасковски окръжен съд, с което след отмяна на решение № 236 от 28.06.2009 г. на Районен съд [населено място], постановено по трудов спор за законосъобразност на уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 3 от ГПК, са отхвърлени исковете на касатора по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 от КТ Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Неправилно ответникът работодател се е оказал освободен от задължението да докаже основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение, а именно намаляване обема на работа. Без да са ангажирани доказателства, въззивният съд по презюмирал глобално намаляване на работата в завода на "Н." [населено място], тъй като била съгласувана процедура за масови уволнения и бил проведен подбор. Неправилно и необосновано е прието, че процедурата по подбор свидетелства за основанието по чл. 328, ал. 1, т. 3 от ГПК и е въпрос на целесъобразност. Съображения са развити в жалбата. Ответникът по жалбата[фирма][населено място] не е заявил отговор, представена е писмена защита в оспорване на жалбата по същество. Заповедта е редовна от външна страна, мотивирана е, бил е проведен подбор. С определение № 445 от 30.09.2010 г. на ВКС, III г. о касационната жалба е допусната до разглеждане на основание критерия по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК, по въпрос, засягащ доказателствената тежест на работодателя в случай на оспорване на конкретно уволнение по съдебен ред, да установи факта "намаляване обема на работата", изведен като обективно основание за безвиновно прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ и в тази връзка въпроса за доказателственото значение на предоставената по реда на чл. 130а от КТ писмена информация от работодателя. По изведения въпрос, в досегашната си практика и предвид принципно изведените съображения по решение № 1720 от 31.10.2005 г. III г. о на ВКС, реш. № 1853 от 14.12.2004 г. на III от. ВКС, реш. № 1370, р. 1371 от 2004 г. на III г. о на ВКС, Върховен касационен съд е подчертавал, че намаляването на обема на работа следва да се установи като обективен факт към момента на предприетото уволнение, за него могат да свидетелстват както писмени, така и гласни доказателства и заключения на вещи лица, които доказателствени средства следва да ангажира работодателя, тъй като тежестта за доказване е негова. Фактическият състав на чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ изисква при изследване на елементите му проследяването на процеса на намаляване на обема на работа да де отнася не към дейността на предприятието изобщо, а към съответната дейност, реализирана чрез дадена трудова функция. Тази практика е правилна. В решение № 357 от 03.11.2009 г. по гр. дело № 525/2009 г. на Хасковски окръжен работодателят е бил освободен от задължението да провежда пълно и главно доказване на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ за случай, при който главния изпълнителен директор на дружеството е съставил информационния меморандум по чл. 130а от КТ и параметрите и условията на предприетите масови уволнения са били уточнени с представители на синдикатите, предвид приложените в изпълнение на процедурата протоколи, становища и заповеди. Прието е, че процедурата по чл. 130а установява основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение. Така въззивният съд е дал противоположно разрешение на въпроса за доказателствената тежест, доказателствените средства и доказателственото значение, което е неправилна практика. Съгласно чл. 130а от КТ работодателят е задължен да предостави информация и да проведе предварителни консултации за случаи на масово уволнение, но изпълнението на това задължение за надлежно информиране се изразява в съставяне на едностранни писмени документи, които дори да изтъкват пряко или косвено в обосновка по реда на чл. 130а ал. 2, т. 1 от КТ намаляване обема на работата като причина, не я доказват. Не доказват релевантен в случая факт и споразуменията между работодател и синдикати, протоколирани на проведените срещи. От самия информационен бюлетин, съдържащ едностранното твърдение за влошаване на стопанските условия и по този повод спиране на производствени мощности, не може да се направи извод, че спрямо всички определени за освобождаване работници и служители е установено безвиновното основание, на което работодателят се е позовал за всеки конкретен случаи на уволнение. Дори подборът да е извършен по всички правила, това не доказва наличието на основание за прекратяване на трудовия договор. Когато работодателят не е ангажирал никакви други доказателства относно факта, че е налице намаляване обема на работата в конкретното производствено звено, този факт не следва да се приема за установен от съда по предположение, нито може да се направи обосновано извод от общото към частното, както е приел Хасковски окръжен съд, по аргумент от отразената по реда на чл. 130а ал. 2 от КТ информация за "неблагоприятна пазарна обстановка, свиване на пазара, световна финансова криза" и пр. Предвид гореизложеното, касационната жалба на Т. Н. П. по същество е основателна. Основателни са оплакванията на касатора за неправилност и необоснованост на решението. Недоказаното от работодателя основание за прекратяване на трудовия договор обуславя извод за незаконосъобразност на уволнението. Въззивното решение следва да бъде отменено и по същество следва да бъде постановено друго, с което предявените от Т. Н. П. искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ следва да бъдат уважени. На касатора следва да бъдат заплатени установените по делото разноски за всички инстанции, общо сума от 800 лева. Ответникът следва да заплати дължимата държавна такса, общо 130 лева Водим от горното, Върховният касационен съд, IIIг. о.