Решение № 40 от 15.09.2014 г. на ВКС по т. д. № 1554/2013 г.

Решение № 40 от 15.09.2014 г. на ВКС по т. д. № 1554/2013 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Лидия Иванова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез процесуалния му представител адвокат Ст. П. от САК срещу решението на Софийски апелативен съд № 1824/19.11.2012 г., постановено по гр. дело № 1875/2012 г. С това решение апелативният съд е потвърдил първоинстанционното решение на Софийски градски съд, ГО, I-5 състав № 7291/09.12.2011 г. по гр. дело № 11189/2010 г., с което е уважен предявеният от Ж. Д. Д. и А. М. Д. - граждани на Великобритания иск по чл. 55, ал. 1, пр. първо ЗЗД и е осъден ответника-касатор да заплати на ищците сумата 143 983,67 лева, получени без правно основание, ведно със законната лихва и съответните съдебни разноски. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че съдът е възприел погрешно фактическата обстановка по делото, неправилно е квалифицирал предявения иск като не е взел предвид твърденията на ответника и представените от него доказателства, което е довело до погрешни правни изводи и неправилно приложение на материалния закон. Навеждат се доводи и за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд относно задълженията му да извърши доклад на делото и да укаже на страните фактите, които се нуждаят от доказване с оглед правната квалификация на предявения иск съгласно чл. 146 ГПК, които нарушения не са били отстранени при гледане на делото от въззивния съд въпреки релевирани във въззивната жалба оплаквания, че по делото липсва такъв доклад. Ответниците по касационната жалба Ж. Д. Д. и А. М. Д. -граждани на Обединено кралство Великобритания и С. И. изразяват становище, че направените оплаквания са неоснователни и касационната жалба не следва да бъде уважена, тъй като обжалваното въззивно решение е правилно. С определение № 789/29.11.2013 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по релевантния за делото процесуалноправен въпрос: при направени във въззивната жалба оплаквания за нарушение на чл. 146 ГПК, задължен ли е въззивният съд да отстрани допуснатите от първоинстанционния съд нарушения, да извърши доклад по делото и да укаже на страните разпределението на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид данните по делото, доводите на страните и след проверка правилността на въззивното решение във връзка с поставения процесуалноправен въпрос, приема следното: Видно от данните по делото, с обжалваното решение апелативният съд е потвърдил първоинстанционното осъдително решение, с което е уважен предявеният иск по чл. 55, ал. 1, пр. първо ЗЗД и е осъден ответника-касатор да възстанови на ищците равностойността на получената сума във валута, предназначена за закупуване на два недвижими имота в к. к. "С. М. ", [населено място]. Потвърждавайки дадената от първоинстанционния съд правна квалификация въззивният съд е анализирал събрания по делото доказателствени материал и е направил решаващия извод, че в случая въобще не е възникнало правно основание за получаване на сумата от страна на ответника, тъй като отношенията между страните са били на етап преддоговорни консултации чрез посредник и договор за продажба въобще не е сключен. Този извод е обоснован и със съдържанието на т. 1 от постигнатото между страните споразумение от 19.05.2009 г., в която дружеството се е задължило да заплати на клиента сума в размер на 80 863,57 евро до месец август 2009 г. Постановявайки въззивното решение апелативният съд е приел, че липсата на подробен доклад, изготвен от първата инстанция според изискванията на ГПК, като процесуално нарушение не е повлияло на правилността на първоинстанционното решение като краен резултат и в тази връзка, приемайки за неоснователни оплакванията на ответника във въззивната му жалба, без да отстрани допуснатите от първоинстанционния съд нарушения на чл. 146 ГПК, е постановил обжалваното решение. Въззивното решение е в противоречие с константната практика на ВКС по поставения процесуален въпрос, обобщена в т. 2 на ТР № 1/09.12.2013 г. по т. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно цитираната задължителна съдебна практика, при направено във въззивната жалба обосновано оплакване за неточен или непълен доклад на делото, въззивната инстанция има задължение да отстрани допуснатите от първоинстанционния съд нарушения на чл. 146 ГПК. Регламентацията на дължимите от съда процесуални действия по докладване на делото е императивна и пропускът на първоинстанционния съд да извърши доклад, респ. извършването на непълен или неточен доклад, се квалифицира като нарушение на съдопроизводствените правила. В тази връзка при изрично релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати процесуални нарушения, въззивният съд е бил длъжен сам да извърши необходимите действия във връзка с доклада предвидени в чл. 146 ГПК, като даде правната квалификация на правата претендирани от ищеца и укаже на страните с оглед разпределението на доказателствената тежест да предприемат необходимите процесуални действия за установяване на фактите от значение за делото, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада или указанията на първоинстанционния съд. С оглед на изложеното и предвид отговора на поставения процесуалноправен въпрос, настоящият съдебен състав на ВКС намира за основателни оплакванията на касатора за процесуална незаконосъобразност на обжалваното решение. Като е постановил акта си без да отстрани допуснатите от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада по делото, изрично посочени във въззивната жалба, апелативният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Необходимостта от повтарянето на посочените съдопроизводствени действия препятствува решаването на спора от настоящата инстанция и налага връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд съгласно чл. 293, ал. 3 ГПК, който да изпълни процесуалните изисквания предвидени в чл. 146 ГПК. При новото разглеждане на делото на основание чл. 294, ал. 2 ГПК въззивният съд ще следва да се произнесе и по направените съдебни разноски в настоящото производство. По изложените съображения съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд