Определение № 642 от 27.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2005/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат А. Д. като процесуален представител на Столична община /СО/ срещу въззивното решение на АС София от 20.02.2020г. по в.гр.д. № 4797/2019г. Ответникът по жалбата И. Б. З. от С. не е подал отговор по реда на чл.287 ал.1 ГПК. Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт. За да се произнесе по допускането на касационно обжалване, ВКС съобрази следното: С атакуваното решение САС е потвърдил решението на СГС от 12.07.2019г. по гр.д. № 13498/2018г., с което СО е осъдена да заплати на И. Б.З. 30000лв. обезщетение за неимуществени вреди в резултат на влошаване на здравословното му състояние след получено на 09.08.2012г. счупване на лява лъчева кост по вина на служители на ответника, ведно със законната лихва от 12.10.20015г., и са присъдени разноски и държавна такса. За да постанови решението, въззивният съд е приел за установено,че с решение на ВКС ІV ГО по гр.д. № 4028/2016г. СО е осъдена да заплати на ищеца 22000лв. обезщетение за неимуществени вреди вследствие нападение на глутница безстопанствени кучета на 09.08.2012г., ведно със законната лихва от посочената дата. При определяне размера на обезщетението са съобразени характерът на увреждането – счупвания на предмишниците на двете ръце, извършените пет оперативни интервенции при лечението, продължило 6 месеца, определения процент трайна неработоспособност - 50% до 01.03.2016г., стабилизиране състоянието на ищеца – дясната лъчева кост е зараснала окончателно, но металната остеосинтеза в лявата лъчева кост не е отстранена, поради което движението “екстензия“ е намалено с 10 градуса, както и че след отстраняването й ще има възстановяване на този крайник. Въззивният съд, препращайки изцяло към мотивите на първоинстанционния, е приел за установено въз основа на писмени и гласни доказателства и на СМЕ наличие на ексцес. Вследствие на злополуката ищецът е получил многофрагментарно счупване на лявата лъчева кост в обсатта на китковата става, диафизарно счупване на дясната лъчева кост, гнойно усложнение /фистуларен остеомиелит/ и псевдоартроза /лъжлива става/ на лявата лъчева кост, контрактура на лявата киткова става. В периода 03.-08.08.2015г. лечението в „Пирогов“ е било по повод гнойно усложнение на лявата лъчева кост – секретираща гнойна фистула в долната част на лявата предмишница, като след изследвания ищецът е опериран на 07.08.2015г. с извършена ексцизия на фистулата, кюртаж на гнойното огнище и запълване на костния дефект с автоприсадена кост от съседство. В периода 30.11. – 07.12.2015г. е проведено ново болнично лечение поради последици от фрактура на левия горен крайник – състояние след метална остеосинтеза, като е извършена операция на 03.12.2015г. с отстраняване на металната плака с автокостен присадък. В периода 16. – 21.12.2015г. отново е проведено болнично и оперативно лечение във връзка със счупване на долния край на лявата лъчева кост с извършено закрито наместване на счупената лява лъчева кост и обездвижване на фрактурата чрез гипсова имобилизация. Според вещото лице след 24.06.2015г. поради настъпил ексцес, състоящ се в тежко гнойно усложнение в зоната на фрактурата на лявата лъчева кост, продължително незарастване на счупената кост и повторно спонтанно патологично счупване в същата зона три години след злополуката са направени три хирургични интервенции. Към настоящия момент открити рани и действащи гнойни фистули няма и инфекциозният процес е затихнал. При рентгеново изследване се вижда, че лявата лъчева кост е зараснала, но е изпълнена с крипти и изкривяване. Налице е дегенеративна промяна на лявата киткова става с ограничение в движението при екстензия с 10 градуса, а отвеждането на ръката встрани е невъзможно. Палецът на лявата ръка е в състояние на контрактура и не може да участва при захвата й. Лечението вече е преустановено, но бъдеща прогноза остава открита, тъй като гнойните процеси при костите са непредвидими и е налице възможност да се възобнови. С ЕР на НЕЛК от 14.01.2015г. е определена ТНР 56% с водеща диагноза множествени счупвания на костите на предмишницата – състояние след фрактура на двете предмишници, лекувани оперативно. С ЕР на ТЕЛК от 24.03.2016г. е определен процент ТНР 56%. Относно търпените болки и страдания са взети предвид показания на свидетел. Като неоснователно е оценено възражението на ответника за произнасяне по непредявени искове поради посочено в исковата молба като увреждащо събитие „падане на лед“ заради непочистен тротоар. Прието е, че по делото е напълно яьсно какъв е предмета му – обезщетяване на вреди от ексцес след нападение на безпризорни кучета, като безспорността на който факт личи от процесуалното поведение на страните и от целия събран доказателствен материал. Касае се за допусната в исковата молба техническа грешка, която не я прави нередовна, а възражението е несериозно и некоректно. Като неоснователни са оценени оплакванията на ответника относно наличието на ексцес и приложението на чл.172 ГПК. Ексцес се доказва от приетата неоспорена СМЕ. Кредитирани са показанията на св.К.. Прието е в тази връзка, че евентуалното наличие на дела между свидетелката и ответнита община не означава, че не следва да се дава вяра на показанията й. Те са за претърпените болки и страдания от ищеца, които обичайно се разкриват в домашна среда – там, където живее и се лекува в домашни условия. С оглед на това и след като свидетелката живее на семейни начала със З., то е нормално тя да има и най-непосредствени впечатления за тези обстоятелства. При това положение е прието, че чл.172 ГПК не е нарушен. При определяне размера на дължимото се обезщетение въззивният съд е взел предвид гнойните образувания, настъпили като нови вреди след приключване на устните състезания по предходното дело за обезщетение, наличието на три операции, белезите на ръката, невъзможността на палеца да участва в захвата на ръката, изменение на прогнозите за възстановяване на горния крайник, възможността да възникнат нови гнойни огнища, намаление на обема на движението на крайника, контрактура на палеца, имащи траен характер, спонтанното счупване на костта в резултат на инфекциозния процес и извършените във връзка с този процес две оперативни интервенции, невъзможност ищецът продължително време и за в бъдеще да използва пълноценно горния си ляв крайник, като не е в състояние да хваща вещи по обичайния начин, продължителните интензивни болки в резултат на гнойния процес и на отока на крайника като последица от него. Направен е извод, че всички тези обстоятелства сочат на търпени сериозни болки и неудобства от появилия се ексцес. В изложението на касатора се сочи недопустимост на въззивното решение поради произнасяне по непредявен иск с оглед соченото в исковата молба, че вредите са вследствие падането на леда, по който въпрос въззивният съд се произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. Сочи се и произнасяне от съда по въпросите: 1. при постановяване на решението следва ли да бъдат взети предвид всички доказателства по делото, да бъдат обсъдени и да се изложат мотиви защо се приема, че някои са относими и защо кредитира едни от тях, а други не /освен че свидетелката живеела на семейна начала с ищеца, съдът не бил взел предвид при преценката на показанията й и че тя води дела срещу ответната община и че показанията не се подкрепят от други доказателства/ – в противоречие с практиката на ВКС; 2. Следва ли въззивният съд при определяне размера на обезщетението да извърши преценка на всички конкретни обстоятелства от значение за прилагането на чл.52 ЗЗД и да обоснове какво е значението им в тази връзка /не били обсъдени и взети предвид релевираните във въззивната жалба обстоятелства – младата възраст на ищеца, че не е загубил работоспособността си напълно, че пише и се обслужва с дясната ръка, която не е увредена, че няма основание за увеличаване оценката на ТНР, че възпалителният процес е затихнал и лечението е преустановено, че възстановителният процес след операциите е 30 дни/ – в противоречие с практиката на ВКС. Решението било постановено и при очевидна неправилност. ВКС намира, че не са налице предвидените в закона и твърдяни от касатора основания за допускане на касационно обжалване. Несъстоятелно е твърдението за недопустимост на въззивното решение поради произнасяне по непредявен иск. Действително в исковата молба има изявление, че „СО дължи обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на падането на леда”. Очевидно е обаче, че това изявление въобще не е във връзка с останалите ясно и точно посочени обстоятелства, на които претенцията е основана – усложнения след многофрагментарното счупване на лявата лъчева кост в областта на китковата става, получено при падане в резултат на нападение на глутница кучета в район на София на 09.08.2012г., за което ответникът носи отговорност за вреди, причинени от бездействието на негови служители, изразяващо се в неизпълнение на задължението им за прибиране на бездомните кучета в приюти. По първия въпрос въззивният съд се е произнесъл в съответствие, а не в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение по гр.д. № 1/2013г. ІV ГО. Съдът не е игнорирал, а е взел предвид възможната заинтересованост на свидетелката с оглед фактическото й съжителство с ищеца и наличие на дела между нея и ответника, като е изложил съображенията си за кредитирането на показанията й. Следва да се посочи и че показанията на свидетелката относно търпяните от ищеца болки и страдания са в съответствие с неоспореното от страните заключение на СМЕ. При това положение евентуалното произнасяне от касационния съд по поставения въпрос няма да е от значение за изхода на спора по делото. И по втория въпрос въззивният съд се е произнесъл в съответствие с практиката на ВКС, предмет на ППВС № 4/1968г. и на решение по гр.д. № 2034/2017г. ІV ГО. Съдът е съобразил всички установени по делото обстоятелства от значение за прилагането на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, вкл. и заявените във въззивната жалба на ответника – 30 дни възстановителен период след всяка от трите оперативни интервенции, спокойно състояние при прегледа за нуждите на експертизата, обстоятелството, че промяна в процента ТНР не е настъпила, възрастта на ищеца – това, че той е сравнително млад, означава, че за него вредата е в по-голям размер, че е в невъзможност продължително време и за в бъдеще да използва пълноценно левия си горен крайник. Не е налице и очевидна неправилност на обжалваното решение. В тази връзка касаторът не е изложил никакви съображения. При проверката на решението ВКС не констатира порок, притежаващ характеристиките на явно тежко нарушение на процесуалния и материалния закони, видими пряко от съдържанието на съдебния акт. А преценката дали са допуснати релевираните в касационната жалба и в изложението нарушения на процесуалния закон, за необоснованост и незаконосъобразност изисква проверка и анализ на процесуалните действия на страните и съда, на събраните доказателства и съпоставянето им с формираните изводи, каквато касационният съд извършва, ако допусне касационно обжалване, но не и в производството по допускането. По изложените съображения касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,