Определение № 2840 от 19.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1940/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 248, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/. Образувано е по две частни жалби, подадени съответно от Р. Т. И., чрез адв. Иванова и от С. С. Д. и К. Г. М., чрез адв. Великов, срещу определение № 12943 от 03.12.2024 г., постановено по адм. дело № 594/2023 г. по описа на Административен съд – Варна. С обжалваното определение е оставена без разглеждане молбата на Р. Т. И. за „допълване или изменение“ на решение № 10599 от 17.10.2024 г. постановено по делото в частта за разноските и е оставена без уважение молбата на С. С. Д. и К. Г. М. за изменение на същото решение в частта за разноските. С частната си жалба Р. И. поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел искането му за допълване на решението в частта за разноските за недопустимо, поради липса на представен списък по чл. 80 ГПК. Твърди, че при първоначалното разглеждане на жалбата пред Административен съд – Варна по адм. дело № 9/2022 г. е бил представен списък на разноските, но те не са му присъдени с крайния съдебен акт. По тези съображения счита обжалваното определение за неправилно и моли да се отмени в тази му част. Претендира присъждане на разноски за настоящето производство. Във втората частна жалба, подадена от С. Д. и К. М., се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение поради несъгласие с размера на присъдените в тяхна полза разноски. Претендира се отмяната му в тази част със законните последици, както и присъждане на разноски за настоящето производство. Ответникът Р. К. Т. не изразява становище по частните жалби. Върховният административен съд, второ отделение, като взе предвид, че частните жалби са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 230 АПК, намира същите за процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. По частната жалба на Р. Т. И.: С обжалваното определение, постановено по реда на чл. 248 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, е оставено без разглеждане искането на Р. Т. И. за допълване / изменение/ на решение № 10599 от 17.10.2024 г., постановено по адм. дело № 594/2023 г. по описа на Административен съд – Варна в частта на разноските. С решението, чието искане за допълване е оставено без разглеждане с обжалваното в настоящето производство определение, е отхвърлено оспорването на Р. К. Т. срещу заповед № 18-11081/02.11.2021 г. на Началника на СГКК-Варна и жалбоподателят е осъден да заплати на адв. К. И. И. сумата от 1200 /хиляда и двеста/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение по реда на чл.38,ал.2 ЗА, и на С. С. Д. разноски в размер на 2600 /две хиляди и шестстотин/ лева. За да обоснове извод за недопустимост на подаденото от И. искане, първоинстанционният съд е приел, че то представлява по същество искане за изменение, а не за допълване на решението в частта му за разноските, но поради липсата на своевременно представен списък на разноските, същото е недопустимо за разглеждане по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, съгласно т. 9 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6 по описа за 2012 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на ВКС. Така постановеното определение е правилно в тази му част. С разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК, приложима на основание чл. 144 АПК, на страните е предоставена процесуална възможност да поискат от съда да допълни съдебния си акт по отношение на разноските при положение, че не се е произнесъл по тях, а в случай че вече се е произнесъл, да го измени в тази част, като корегира размера на вече присъдените разноски. В случая правилно е прието от съда, че искането на И., направено пред първоинстанционния съд, представлява искане за изменение на решението в частта за разноските, тъй като със съдебния си акт съдът се е произнесъл по отношение на разноските, като е присъдил такива,т.е. не е налице хипотезата на допълване на решението в частта за разноските. За да е допустимо искането за изменение на съдебния акт в частта му за разноските, с разпоредбата на чл. 80, ал. 1 ГПК е въведено абсолютно процесуално изискване страната, която своевременно е поискала присъждане на разноски, да е представила на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. В настоящия случай тази процесуална предпоставка по отношение искането на Р. И. за изменение на решението в частта му за разноските не е спазена, както законосъобразно е приел и първоинстанционният съд. Обратно на твърдяното в частната жалба, по делото не е приложен списък на разноските от страна на И., от който да е видно какви разходи той е направил и кои от тях претендира да му бъдат възстановени със съдебния акт. И в двете производства пред първата съдебна инстанция от процесуалния представител на И. са представени молби с искане за присъждане на адвокатско възнаграждение с приложен към тях договор за правна защита и съдействие /л. 353 от дело № 594/2023 г. и л. 117 от дело № 9/2022 г. по описа на АС – Варна/, които обаче не могат да бъдат приравнени на списъка по чл. 80 ГПК. В този смисъл е т. 2 от цитираното по-горе тълкувателно решение № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в която изрично е посочено, че представянето на списък по чл. 80 ГПК е процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за развитие на производството по изменение на решението в частта му за разноските. Този списък съдържа изброяване на всички разходи, които страната е направила и които счита, че следва да й бъдат присъдени, а липсата му води до ненадлежно упражняване на правото да се иска изменение на решението, поради което това искане е недопустимо. Представянето на доказателство, за направен дори само един разход в производството, какъвто е и настоящия случай, не може да замени списъка по чл. 80 ГПК и свързаните с непредставянето му правни последици по чл. 80, изр. 2 ГПК. Освен това представянето на доказателства за извършени разходи, какъвто е договорът за правна защита и съдействие, е предпоставка, свързана с основателността на искането за изменение на решението в частта за разноските, а не за неговата допустимост. По тези съображения изводът за недопустимост на искането на Р. И. по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските е законосъобразен, а частната му жалба срещу постановеното в този смисъл и обжалвано в настоящето производство определение е неоснователна. По частната жалба на С. Д. и К. М.: С обжалваното от тях определение, постановено по реда на чл. 248 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, е оставено без уважение искането им за изменение на решение № 10599 от 17.10.2024 г., постановено по адм. дело № 594/2023 г. по описа на Административен съд – Варна в частта за разноските, с която Р. К. Т. е осъден да заплати на С. С. Д., разноски в размер на 2600 /две хиляди и шестстотин/ лева. За да постанови този резултат, съдът е приел, че по делото не са представени доказателства за реално извършени разходи от страна на К. М., поради което с решението си е присъдил такива единствено в полза на С. Д., а с обжалваното в настоящето производство определение е приел, че така постановеният съдебен акт не следва да бъде изменян в тази му част. Така постановеното определение е правилно и в тази му част. Законосъобразни са изводите на съда, че по делото не са представени доказателства, от които да е видно, че ответникът К. М. е извършил реални разходи, които следва да му бъдат надлежно възстановени от загубилата правния спор страна. На л. 163 от адм. дело № 9/2022 г. е представен договор за правна помощ и съдействие от 09.02.2022 г., в който е посочена сума от 600 лв., платена в брой от М., но в производство по реда на чл. 248 ГПК,в което не се дължат и не се присъждат разноски. В настоящето производство са представени доказателства за извършени разходи единствено от другия ответник С. Д., като въпреки своевременно представения изчерпателен списък по чл. 80 ГПК, в този случай не са представени доказателства за извършването на разходи в заявения в списъка размер. Единствено когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Това е така, защото целта на присъждането на разноски в полза на спечелилата спора страна е да възстанови материалното положение, съществувало преди образуване на делото и да репарира направените от невиновната страна разходи, въз основа на представените доказателства за извършването им. В случая от страна на Д. са представени няколко договора за правна защита и съдействие, сключени с адв. Великов. С тях се удостоверява, че между страната и процесуалния й представител единствено е договорена конкретна сума, дължима се за оказване на правна защита и съдействие по адм. дело № 594/2023 г. по описа на Административен съд – Варна, но тези договори не доказват извършване на реалното заплащане на посочените в тях суми, за разлика от представения по адм. дело № 9723/2022 г. по описа на ВАС договор за правна защита и съдействие от 10.01.2023 г. Искането, направено и в двете частни жалби за присъждане на разноски в настоящето производство, са неоснователни. Следа да се има предвид, че съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Тази норма обаче се отнася до актовете, с които спорът се разрешава по същество. Определенията на съда, постановени в производство по реда на чл. 248 ГПК, не са актове, с които се разрешава спор по същество, поради което не е допустимо кумулирането на нови задължения за разноски за страните в „процеса относно разноските“. В този смисъл е константната практика на ВАС. По изложените съображения обжалваното определение, като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. чл. 236 АПК,