Определение № 1336 от 21.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 893/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 500151/22.01.2024 г. по описа на ВКС, подадена от В. Т. Б., против разпореждане № 260000 от 12.01.2024 г., постановено по гр. д. № 2480/2019 г. по описа на Районен съд - Разград, с което е върната поради неотстраняване на нередовностите подадената от жалбоподателя молба вх. № 260335/15.05.2023г. /допусната очевидна фактическа грешка в изписването на администрираната молба за отмяна, отстранима по реда на чл.247 ГПК/ за отмяна на влязло в сила решение № 187 от 13.07.2020 г. по гр. д. № 2480/2019 г. по описа на Районен съд - Разград, потвърдено с решение № 134 от 24.11.2020 г. по в. гр. д. № 210/2020 г. по описа на Окръжен съд - Разград, недопуснато до касационно обжалване с определение № 393 от 14.05.2021 г. по гр. д. № 659/2021 г. по описа на ВКС, IІІ г. о. Жалбоподателят навежда оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на разпореждането и иска същото да бъде отменено. Насрещната страна „Юробанк България“ АД не е подала отговор и не изразява становище по жалбата. За да се произнесе настоящият състав съобрази следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, с който се прегражда по-нататъшното развитие на делото, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С молба вх. № 260335/15.05.2023 г. В. Т. Б. е поискал отмяна на влязло в сила решение № 187 от 13.07.2020 г. по гр. д. № 2480/2019 г. по описа на Районен съд - Разград. С разпореждане 260041 от 12.12.2023 г. администриращият жалбата Районен съд - Разград е дал указания на молителя да допълни молбата за отмяна, като представи мотивирано изложение на основанията за отмяна съгласно чл. 306, ал. 1 ГПК, с препис за насрещната страна. С обжалваното разпореждане № 260000 от 12.01.2024 г., постановено по гр. д. № 2480/2019 г. по описа на Районен съд - Разград е прието, че с представените в изпълнение на указанията молби вх. № 260645/11.12.2023 г. и вх. 260002/04.01.2024 г. молителят не е отстранил констатираните нередовности на молбата за отмяна, тъй като липсва мотивирано изложение на основанията за отмяна съгласно чл. 306, ал. 1 ГПК, а същите съдържат само общи оплаквания от съдебното решение. Разпореждането е правилно и законосъобразно. Производството за отмяна е извънинстанционно производство за контрол и защита срещу неправилни, влезли в сила съдебни решения, основанията за което са изчерпателно изброени в разпоредбите на чл. 303 и чл. 304 ГПК, които очертават и кръга от лицата, имащи право да искат отмяна. Съгласно т. 10 на ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г., ОСГТК на ВКС, молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304, ал. 1 ГПК е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Тя няма да отговаря на изискването за редовност, когато молителят е въвел доводи, които съставляват касационни оплаквания за допуснати от съответния съд процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, които не попадат в хипотезите на чл. 303, ал. 1, т. т. 1-3 ГПК, както и когато изобщо липсват изложени съображения. Правилно в обжалваното разпореждане е прието, че молителят не е изпълнил задължението си за точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна съгласно чл. 306, ал. 1 ГПК и не е отстранил тази нередовност в указания от съда срок. В представените в изпълнение на указанията на администриращия съд молби вх. № 260645/11.12.2023 г. и вх. 260002/04.01.2024 г. се съдържат доводи, касаещи правилността на влязлото в сила решение, които не представляват основания за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1 т. т. 1-7 ГПК. Производството за отмяна на влезли в сила съдебни актове е средство за защита срещу неправилни решения, но само въз основа на основанията, изчерпателно изброени в чл. 303 ГПК, а такива в настоящият случай не са надлежно обосновани. Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК предполага излагане на доводи свързани с установени по надлежния съдебен ред неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението. Във всички посочени случаи неправилността на решението се дължи на извършено престъпление, което трябва да бъде установено по надлежния ред, т. е. с влязла в сила присъда или влязло в сила решение по чл. 97, ал. 4 ГПК /отм./, респ. чл. 124, ал. 5 ГПК, когато наказателното преследване не може да бъде проведено съгласно чл. 24, ал. 1, т. 2 - 5, чл. 25, т. 2 или чл. 26 НПК. В случая молителят не излага никакви твърдения, които да са относими към нормата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Сочи, че самият той не е поискал осъждането на виновните лица. По изложените съображения, обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение