Определение № 11863 от 24.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11295/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ДДОДОП) Варна при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), срещу Определение № 10294 от 25.09.2025г., постановено по адм.д.№ 1972/2025г. по описа на Административен съд (АС) Варна, с което е отменено решение №179/08.08.2025г. на ДДОДОП Варна при ЦУ на НАП, с което е оставена без разглеждане жалба вх.№Ю-179/08.07.2025г., подадена от „Ей Ди Логистик България“ ООД със седалище в гр.Варна, [улица], срещу Акт за прихващане и възстановяване (АПВ) №П-03000325097351-004-001/13.06.2025г. на главен инспектор по приходите при ТД на НАП Варна и е върната преписката на ДДОДОП за произнасяне по основателността на жалбата. В частната жалба се твърди, че определението е неправилно и се иска отмяната му. Ответникът по частната жалба – чрез адв.Г.Амуджиев, оспорва частната жалба по съображения в писмено становище. Иска оставяне в сила на определението и присъждане на разноски. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на частната жалба, намира жалбата процесуално недопустима поради следното: Производството пред АС Варна е било по чл.147, ал.3 вр. чл.129, ал.7 ДОПК, образувано по жалба на „Ей Ди Логистик България“ ООД със седалище в гр.Варна, [улица], против Решение №179/08.08.2025г. на ДДОДОП Варна при ЦУ на НАП, с което е оставена без разглеждане жалба вх.№Ю-179/08.07.2025г., подадена от „Ей Ди Логистик България“ ООД със седалище в гр.Варна, [улица], срещу Акт за прихващане и възстановяване (АПВ) №П-03000325097351-004-001/13.06.2025г. на главен инспектор по приходите при ТД на НАП Варна. Постановеното в това производство определение не подлежи на обжалване, защото съгласно чл. 147, ал. 3 ДОПК по жалба против решение на решаващия орган по ал. 1 съдът се произнася с определение в 30-дневен срок. В ДОПК не е предвидена изрична уредба относно влизането в сила на това определение на административния съд. За неуредените в ДОПК случаи се прилагат разпоредбите на АПК на основание § 2 от Допълнителните разпоредби. В чл. 88, ал. 3 АПК е регламентирано, че актът за прекратяване на производството по административно обжалване може да се оспори в 7-дневен срок от съобщаването му с частна жалба или протест пред съответния съд, който се произнася с определение, което не подлежи на обжалване. Оспореното Определение по своя характер е именно определение, постановено по жалба срещу акт на горестоящ административен орган за прекратяване на производството по административно обжалване, образувано по жалба срещу АПВ. Следователно, определението на административния съд не подлежи на обжалване пред следваща съдебна инстанция, поради което подадената срещу него частна жалба следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима на основание чл. 215, т. 4 АПК, а производството - да се прекрати. При този изход на процеса на ответника по жалбата следва да се присъдят сторените разноски от 600лв. Водим от горното и на основание чл.236 вр чл.215, т.4 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение