Решение № 308 от 13.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2288/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на Областна дирекция (ОД) на Министерство на вътрешните работи (МВР) – Сливен, с адрес в гр. Сливен, ул. „Генерал Скобелев“ № 5, против Решение № 97 от 13.01.2025 г., постановено по адм. д. № 501 по описа на Административния съд – Сливен за 2024 г. в неблагоприятната за този жалбоподател част на решението. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), ОД на МВР – Сливен е осъдена да заплати на М. Р. Г. сумата от 1 000, 00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода от 30.07.2022 г. до 12.12.2022 г., претърпени в резултат на незаконосъобразното отнемане на неговото Свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) с отменена по съдебен ред Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 22-1670-000126/30.07.2022 г. на Началник Районно управление – Сливен, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.10.2024 г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и сумата от 2 000, 00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода от 12.12.2022 г. до 05.07.2023 г., претърпени в резултат на незаконосъобразно отнемане на неговото СУМПС с отменена по съдебен ред Заповед за прилагане на ПАМ № 22-1670-000324/12.12.2022 г. на Началник-сектор в Районно управление – Сливен, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.10.2024 г. до окончателното изплащане на обезщетението. Със същото решение предявените от Г. против ОД на МВР – Сливен искове за неимуществена обезвреда с цена 4 000, 00 и 6 000, 00 лв. са отхвърлени за сумата над присъдения размер от 1 000, 00 лв. (за първия иск) до пълния предявен такъв от 4 000, 00 лв. и за сумата над присъдения размер от 2 000, 00 лв. (за втория иск) до пълния предявен такъв от 6 000, 00 лв. Наред с това ответникът е осъден да заплати в полза на ищеца сумата от 250, 00 лв. разноски по делото, а ищецът в полза на ответника – 70, 00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Касаторът твърди неправилност на съдебния акт в осъдителната му част, навеждайки нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му в посочената част и постановяване на друго решение в обжалваната част, с което предявените от М. Р. Г. против ОД на МВР – Сливен искови претенции за неимуществени вреди бъдат отхвърлени изцяло, като неоснователни. Алтернативно иска касационната инстанция да намали размера на присъдените в първоинстанционното производство обезщетения. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника по касация адвокатско възнаграждение. Ответникът – М. Р. Г. с [ЕГН] и с адрес в гр. Сливен, на [улица]не изрязява становище по касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен процесуален представител, който оспорва основателността на касационната жалба, иска нейното отхвърляне, както и потвърждаването на решението, предмет на контрол, в обжалваната част. Претендира адвокатско възнаграждение за настоящото производство, за което представя доказателства, че е реално заплатено. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и за неправилност на решението в обжалваната част на основанията, посочени в нея. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като обсъди становищата на страните и провери обжалваното решение на основанията по чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, приема следното: Касационата жалба е процесуално допустима за разглеждане по същество, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която първоинстанционният съдебен акт е неблагоприятен в осъдителната му част. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Административният съд – Сливен е приел, че е сезиран от М. Р. Г. от гр. Сливен с искова молба (л. 2-3 от първоинстанционното дело) и две уточнения към нея (писмена молба на л. 10-11, пак там и уточнение в съдебно заседание, проведено на 26.11.2024 г.), предявена против ОД на МВР – Сливен, за осъждането на ответника да му заплати следните обезщетения за неимуществена обезвреда: 1. За сумата от 4 000, 00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в безсъние, увреден личен имидж, тревожност, потиснатост, гняв, накърнено лично достойнство и отнето право да упражнява дейност по управление на автомобил, претърпени в периода от 30.07.2022 г. до 12.12.2022 г. в резултат на отменена по съдебен ред Заповед за прилагане на ПАМ № 22-1670-000126/30.07.2022 г. на Началник Районно управление – Сливен и 2. За сумата от 6 000, 00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в срив на психиката, затваряне в себе си, потиснатост, [заличен текст], обидно отношение на околните, претърпени в периода от 12.12.2022 г. до 05.07.2023 г., в резултат на отменена по съдебен ред Заповед за прилагане на ПАМ № 22-1670-000324/12.12.2022 г. на Началник-сектор в Районно управление – Сливен, ведно със законната лихва върху сумите на обезщетенията, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане. Административният съд е установил следната фактическа обстановка: На 30.07.2022 г., около 20:15 ч., М. Г. управлявал личния си автомобил Опел Астра с peг. № [рег. номер] по ул. „Сирак Скитник“, посока ул. „Шейново“ в гр. Сливен, когато бил спрян за проверка от полицейски служители от Районно управление – Сливен при ОД на МВР – Сливен. Същите извършили проверка на ищеца за употреба на наркотични вещества или техни аналози като го изпробвали с техническо средство „Дръг тест 5000“ за наличие на наркотични вещества. Техническото средство отчело положителен резултат за употреба на амфетамин. На водача е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН), серия АД № 418122/30.07.2022 г. (л. 12 от адм. д. № 411/2022 г. по описа на Административния съд – Сливен) и е издаден талон за медицинско изследване № 098615 от 30.07.2022 г. (л. 13 от адм. д. № 411/2022 г. на Административния съд – Сливен), след което Г. е придружен за вземане на биологични проби за химическо изследване. Издадена е Заповед за прилагане на ПАМ № 22-1670-000126 от 30.07.2022 г. (л. 12 от първоинстанционното дело) по чл. 171, т. 1, буква „б“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за срок не по-дълъг от 18 месеца, а именно за 365 дни, с която е временно е отнето СУМПС на Г.. Едновременно с това Началник Районно управление – Сливен е издал Заповед за прилагане на ПАМ № 22-1670-000127 от 30.07.2022 г. по чл. 171, т. 2а, буква „б“ ЗДвП, с която е прекратена регистрацията на моторното превозно средство, собственост на Г. за срок от 6 месеца – л. 15, пак там. След вземането на биологичните проби, ищецът е откаран в Районно управление – Сливен, където е задържан за срок от 24 часа – Заповед за задържане на лице на л. 31 от първоинстанционното дело. Образувано е Досъдебно производство (ДП) № 1162/2022 г. по описа на Районно управление – Сливен, вх. № 4051/2022 г. по описа на Районна прокуратура – Сливен. След взетите от ищеца биологични проби, на 04.11.2022 г. е изготвена съдебна химико-токсикологична експертиза (л. 47-48, пак там) от вещи лица от състава на Военно-медицинска академия – София, която не установила наличие на наркотични вещества в кръвта и урината на Г.. След изготвяне на експертизата, ДП № 1162/2022 г. по описа на Районно управление – Сливен, вх. № 4051/2022г. по описа на Районна прокуратура – Сливен е прекратено с Постановление на прокурор при Районна прокуратура – Сливен, вх. № 4051/2022 г. от 29.11.2022 г. (л. 28 от адм. д. № 412/2022 г. на Административния съд – Сливен) поради несъставомерност на престъплението по чл. 343б, ал. 3 от Наказателния кодекс (НК) – прието е, че ищецът не е управлявал моторно превозно средство (МПС) след употреба на наркотични вещества. По жалба на Г. против Заповед за прилагане на ПАМ № 22-1670-000126/30.07.2022 г. на Началник Районно управление – Сливен е образувано адм. д. № 411/2022 г. по описа на Административния съд – Сливен. С Решение № 294 от 14.12.2022 г. по това дело (л. 13-14 от първоинстанционното дело), съдът е отменил Заповед за прилагане на ПАМ № 22-1670-000126/30.07.2022 г. Решението е влязло в законна сила на 14.12.2022 г. Лицето обжалвало и Заповед за прилагане на ПАМ № 22-1670-000127 от 30.07.2022 г. на Началник Районно управление – Сливен, като с Решение № 295/14.12.2022 г. по адм. д. № 412/2022 г. на Административния съд – Сливен (л. 16-17, пак там) тази Заповед е отменена. Решението е влязло в законна сила на 14.12.2022 г. На 12.12.2022 г. Г. се явил в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен и получил своето СУМПС, свидетелството за регистрация на МПС и 2 броя регистрационни табели за собствения му автомобил. Същият ден, около 22:46 ч. лицето управлявало лек автомобил с марка „Фолксваген“, модел „Туран“, peг. № [рег. номер] на ул. „Ген. Скобелев“ в гр. Сливен по посока Централна поща, когато е спряно за проверка от полицейски служители на Районно управление – Сливен, които извършили проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози, изпробвайки го с техническо средство „Дръг тест 5000“. Техническото средство отново отчело положителен резултат за употреба на амфетамин. На водача е съставен АУАН, серия GA № 838966/12.12.2022 г. и е издаден талон за медицинско изследване № 098257 от същата дата (л. 38 и л. 39 от адм. дело № 13/2023 г. по описа на Административния съд – Сливен), след което е придружен за вземане на биологични проби кръв и урина за химическо изследване. Издадена е Заповед за прилагане на ПАМ № 22-1670-000324/12.12.2022 г. на Началник-сектор в Районно управление – Сливен (л. 18 от първоинстанционното дело), с която е отнето СУМПС на Г. за срок от 365 дни. След вземането на биологичните проби, Г. е задържан в Районно управление – Сливен за срок от 24 часа – Заповед за задържане на лице на л. 36 от първоинстанционното дело. Образувано е ДП, вх. № 6710/2022 г. по описа на Районна прокуратура – Сливен. От взетите биологични проби, на 30.05.2023 г. е изготвена съдебна химико-токсикологична експертиза от вещи лица от състава на Военно-медицинска академия – София, която не установила наличие на наркотични вещества в кръвта и урината на ищеца. Досъдебно производство, вх. № 6710/2022 г. по описа на Районна прокуратура – Сливен е прекратено с Постановление за прекратяване на досъдебно производство от 29.06.2023 г. на прокурор при Районна прокуратура – Сливен (л. 53 от първоинстанционното дело) поради несъставомерност на престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК – прието е, че Г. не е управлявал МПС на дата 12.12.2022 г. след употреба на наркотични вещества. Г. обжалвал Заповед за прилагане на ПАМ № 22-1670-000324/12.12.2022 г., издадена от Началник-сектор в Районно управление – Сливен. С Решение № 235/06.06.2023 г. по адм. дело № 13/2023 г. на Административния съд – Сливен жалбата на ищеца и ответник по касация срещу процесната Заповед е отхвърлена. Решението е влязло в законна сила на 06.06.2023 г. Г. подал пред Върховния административен съд молба за отмяна на Решение № 235/06.06.2023 г. по адм. д. № 13/2023 г. на Административния съд – Сливен. Образувано е адм. д. № 7649/2023 г. по описа на касационната инстанция, която с Решение № 3854 от 01.04.2024 г., постановено по това дело, отменила влязлото в сила Решение № 235 от 06.06.2023 г. и върнала делото за ново разглеждане от друг състав на Административния съд – Сливен. С Решение № 923 от 09.05.2024 г. по адм. д. № 176 по описа за 2024 г. на Административния съд – Сливен (л. 19-21, пак там), Заповед за прилагане на ПАМ № 22-1670-000324/12.12.2022 г., издадена от Началник-сектор в Районно управление – Сливен е отменена. Решението е влязло в законна сила на 09.05.2024 г. Пред първата инстанция са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Г. Р. Г. – брат на ищеца и Б. С. В. – негов първи братовчед. При така установеното от фактическа страна, съдът е приел предявените искове за неимуществена обезвреда за допустими и частично основателни по размер. Преценил е, че ищецът се е справил с доказателствената тежест да установи кумулативно изискуемите предпоставки от сложния фактически състав за ангажиране на отговорността на държавата за вреди по ЗОДОВ – отменени по надлежния ред незаконосъобразни административни актове, заради издаването на които Г. е претърпял емоционални страдания, изразяващи се в чувство на унижение заради подмятания на околните, че е наркоман, стрес, потиснатост, тревожност, чувство за несправедливост и уронване на достойнството. Кредитирал е свидетелските показания като обективни и непротиворечиви. Установил е от данните по делото, че след издаването на Заповед за прилагане на ПАМ № 22-1670-000324/12.12.2022 г. на Началник-сектор в Районно управление – Сливен ищецът започнал да се [заличен текст], посетил е психиатър и му е назначено лечение. Определил е размера на обезщетението за вреди, съобразно критерия за справедливост, визиран в нормата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Съобразил е вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериални блага и интереси, икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, както и възрастта на ищеца. Отчел е, че към момента на издаване на незаконосъобразните Заповеди за прилагане на ПАМ, Г. не е упражнявал професия, пряко свързана с управление на МПС и е на възраст, на която човек все още не е натрупал житейски опит и не е изградил авторитет в обществото. Преценил е, че незаконосъобразното прилагане на двете ПАМ е повлияло върху психиката на ищеца до степен да затрудни социалните му контакти. Съобразил е също обстоятелството, че при втората ПАМ се касае за повторно отнемане на СУМПС на същата дата, на която това свидетелство е върнато след прекратяването на ДП № 1162/2022 г. по описа на Районно управление – Сливен, както и че след втората ПАМ лицето е посетило специалист-психиатър, поставена му е диагноза „[заличен текст]“ и му е предписано медикаментозно лечение. Установил е, че емоционалните страдания на Г. не са довели до значително или трайно увреждане на неговото физическо и/или психическо състояние. Уважил е частично предявените искове за неимуществена обезвреда, до присъдения размер. Уважил е също акцесорните искове за лихви върху присъдените суми на обезщетенията. Отхвърлил е исковете на Г. в останалата им част. На основание чл. 10, ал. 3 и ал. 4 ЗОДОВ, е присъдил разноски по делото. Настоящият състав на Върховния административен съд преценява решението в обжалваната част като правилно. Възраженията на касационния жалбоподател са неоснователни, а поддържаните касационни основания не са налице. Изводите на съда са формирани след обективното изясняване на фактическата обстановка по спора. Формирани са след подробен анализ и преценка на събраните доказателства по делото и при правилно тълкуване на относимите материалноправни разпоредби. Административният съд – Сливен обосновано е преценил, че ищецът се е справил с доказателствената тежест да установи наличието на законовите предпоставки, обуславящи частичната основателност на предявените от него искове за обезщетяване на неимуществени вреди с правно основание по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Изложените по този въпрос съображения на първоинстанционния съд се споделят напълно от настоящия състав на касационната инстанция, поради което и по аргумент от нормата на чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, не е ненужно повтарянето им. Що се отнася до размера на присъдените обезщетения, Върховният административен съд, състав на трето отделение, преценява, че той е правилно определен, както от гледна точка на интензитета на претърпените негативни изживявания, така и от гледна точка на съдебната практика по аналогични дела. Самото установяване с дрегера на употребата на наркотични вещества и то два пъти, в рамките на период от малко над 4 месеца, без такива да са употребени от провереното лице, е достатъчно лицето да изпита силни негативни емоции - неудобство, притеснение, стрес, срам, отчаяние. Интензитетът на емоционалните страдания след първия противоправен резултат се е засилил заради обстоятелството, че второто противоправно отнемане на СУМПС със Заповед за прилагане на ПАМ № 22-1670-000324/12.12.2022 г. на Началник-сектор в Районно управление – Сливен се е случило непосредствено след установяването от административния орган, че Г. не е извършил нарушението на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. второ ЗДвП, описано в АУАН, серия АД № 418122/30.07.2022 г., във връзка с който на 30.07.2022 г. му е иззето СУМПС и в деня, когато той е отишъл до сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Сливен да си получи това СУМПС, свидетелството за регистрация на МПС и 2 броя регистрационни табели за собствения му автомобил. Засилил се е и заради опасението, и притеснението на лицето, че случилото се може да се случи и в бъдеще. Доказателство за високата степен на тревожност на ищеца след издаването на втория незаконосъобразен административен акт е обстоятелството, че Г. е посетил специалист-психиатър, който му е поставил диагноза „[заличен текст]“ и му е предписал приема на успокоително лекарство. Неоснователно касационният жалбоподател възразява, че първоинстанционният съд, при определяне на обезщетенията за неимуществена обезвреда, не е съобразил, че понятието „справедливост“ е обусловено от конкретните и обективно съществуващи обстоятелства по казуса, поради което, в условията на алтернативност, е поискал от касационната инстанция намаляване на присъдения размер на обезщетенията. Касационната инстанция приема, че при формиране на преценката си за размера на обезщетенията, съдът е преценил вида и обема на причинените вреди, начина, по който са причинени, продължителността им, последиците за увредения, неговата възраст, както и обществено – икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. Правилно е съобразил също, че негативните емоционални изживявания на Г. не са довели до значително или трайно увреждане на физическото и/или психическото му състояние, както и че към момента на издаване на незаконосъобразните Заповеди за прилагане на ПАМ, лицето не е упражнявало професия, пряко свързана с управление на МПС. Аргументът на касатора, че притежаването на СУМПС, само по себе си, няма за пряка и непосредствена последица задължителното управление на автомобил не подкрепя тезата му за липса на причинно-следствена връзка между между двете незаконосъобразни заповеди и претендираните от Г. неимуществени вреди в доказаната им част. От изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически обстоятелства е видно, че ищецът не е претендирал вреди, защото е лишен от „задължително управление на автомобил“, а твърди, че незаконосъобразното временно отнемане на СУМПС, наред с доказаните вреди, е довело и до нарушаване на навици и собствен времеви график, претендирането на които вреди обаче е останало невъзмездено, доколкото исковите претенции с цена 4, 000 и 6, 000 лв. не са приети за основателни в тази им част. По изложените съображения, решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователно. Такива обаче за адвокатско възнаграждение за настоящото производство се дължат на ответника по касация предвид своевременното им претендиране и доказателствата по делото (Договор за правна защита и съдействие на л. 22 (гръб) от касационното дело), че са реално извършени. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател с правно основание по чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс. Договореното и заплатено от Г. в полза на адв. Христов възнаграждение от 500, 00 лв. е под минимума за административни дела с материален интерес, визиран в нормата на чл. 8, ал. 1, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, поради което и с оглед обема на осъществената по касационното дело адвокатска помощ, не са налице основания за намаляването му преди определянето му по реда чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ. На основание посочената разпоредба, ОД на МВР – Сливен следва да бъде осъдена да заплати на М. Г. разноски за адвокатски хонорар за касационното производство в размер на сумата от 500 лева съответстваща на 255,65 евро. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия