Определение № 9213 от 25.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6439/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на адв. С. Кралев от Адвокатска колегия - Бургас, пълномощник на В. Н. К., против определение № 3438 от 07.05.2024 г. по адм. д. № 184/2024 г. на Административен съд - Бургас, с което съдът е оставил без уважение отправено от страната искане за допълване на постановено по делото решение в частта за разноските. Според частния жалбоподател определението е неправилно, тъй като са представени доказателства за предоставената от него безплатна правна помощ на оспорващия В. Н. К. и с оглед крайния изход на делото следва да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение за осъществената правна защита. Претендира отмяна на определението и произнасяне по съществото на искането. Ответникът началникът на РУ - Поморие при ОД на МВР - Бургас не изразява становище. Върховният административен съд приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 248, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, вр. с чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е основателна. От данните по делото е видно, че производството пред Административния съд - Бургас е образувано по жалба на В. Н. К. срещу решение рег. №320р-733/16.01.2024 год. на началник РУ – Поморие при ОД на МВР - Бургас, с което на основание чл. 153, т. 6, вр. чл. 155, ал. 1, вр. чл. 58, ал. 1, т. 2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехнически изделия (ЗОБВВПИ) на К. е отнето разрешение №20160263989 за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси издадено от РУ – Поморие. Жалбоподателят е представляван в производството от адв. С. Кралев от Адвокатска колегия - Бургас съгласно приложени договор за правна защита и съдействие и пълномощно за процесуално представителство. С решение №2503 от 28.03.2024 г. съдът е отменил оспорения индивидуален административен акт. С молба от 09.04.2024 г. адв. Кралев конкретно е поискал да бъде допълнено постановеното решение в частта за разноските поради пропуск на съда да се произнесе по претенцията, като бъдат присъдени разноски за адвокат, който е предоставил по делото безплатна правна помощ на жалбоподателя. С обжалваното определение Административният съд - Бургас е оставил без уважение молбата на адв. С. Кралев за допълване на постановеното решение по адм. д. № 184/2024 г. по описа на този съд в частта за разноските. Приел е, че е сезиран с искане за допълване на решението в тази част, но от страна на адв. Кралев не са представени никакви доказателства от които може да се установи приложимата хипотеза на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). Определението е неправилно. По делото се установява, че адв. С. Кралев е поискал от Административен съд - Бургас да измени постановеното по делото определение в частта за разноските съгласно възможността по чл. 248, ал. 1 ГПК. Отговорността за разноските в съдебноадминистративното производство е гражданско облигационно отношение, което произтича от процесуалния закон и е уредено от него. Състои се в правото на едната страна да иска и задължението на другата да плати направените разноски от страната, в чиято полза е решено делото. Щом административният акт, предмет на съдебен контрол, бъде отменен като незаконосъобразен, разноските на адресата по повод на делото се възлагат в тежест на бюджета на издателя на акта; когато жалбата срещу този акт бъде отхвърлена, разноските се присъждат в тежест на иницииралата спора страна. Когато оспореният акт е оттеглен от органа, подателят на жалбата има право на разноски съгласно чл. 143, ал. 2 АПК. Отговорността за разноски е обективна (невиновна) и цели репариране на разноските, направени по делото и възнаграждението на един адвокат. Условие за възлагането на разноските на жалбоподателя в тежест на административния орган е те да са действително направени. В конкретния казус оспореният административен акт е отменен от съда, т.е. на оспорващия се дължат направените по делото разноски на основание чл. 143, ал. 1 АПК. Страната, чрез пълномощника си, претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на представляващия я адвокат за предоставена безвъзмездна правна помощ по делото, доказана с представен по делото договор за правна защита и съдействие от 23.01.2024 г. и от 06.02.2024 г. В него изрично е отбелязано, че договореното възнаграждение е на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв - на роднини, близки или на друг юрист. Съгласно чл. 38 ЗАдв адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на лица в случаите, посочени в чл. 38, ал. 1 от с.з. Ако насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Размерът му не може да бъде по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал.2 ЗАдв. Въпреки че адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 1 ЗАдв се дължи директно на адвоката и че не представлява разход на представляваната от него страна, по своя характер задължението за неговото заплащане от насрещната страна е задължение за заплащане на разноски по смисъла на чл. 78, ал. 1 ГПК, които могат да бъдат предмет на искане за допълване или изменение на решението. Искането на адв. Кралев е било допустимо и правилно съдът го е разгледал. Искането за разноски е направено своевременно от страната пред първоинстанционния съд с молба-становище от 11.03.2024 г., с която е формирана претенция за присъждане само на дължимо адвокатско възнаграждение, без претенция за внесената държавна такса. Съдът е пропуснал да се произнесе по него с диспозитива на съдебния акт. Неправилно обаче е приел искането за неоснователно. Видно от представения договор за правна защита и съдействие, в него е посочено основанието за предоставянето на безплатна правна помощ, то е в кръга на допустимите основания по чл. 38, ал. 1 Адв и не се изисква друто доказване по делото на посоченото основание. Преценката дали да окаже безплатна правна помощ се извършва от самия адвокат и е в рамките на договорна свобода между адвоката и клиента. Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, са адвокатът да е оказал безплатна правна помощ на някое от основанията по чл. 38, ал. 1 ЗАдв. и да е постановено позитивно решение за страната, представлявана от съответния адвокат. При осъществяване на посочените предпоставки и заявено своевременно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение съдът е длъжен да определи адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат, като осъди другата страна да го заплати. Удостоверяването на обстоятелството, че адвокатската услуга е предоставена безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв е направено както със самия договор за правна защита и съдействие, така и с молбата от 09.04.2024 г., които съдържат изрични волеизявления както на представителя, така и на представлявания. Размерът на дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде справедливо и обосновано, при съобразяване с Решение от 23 ноември 2017 г. по Съединени дела С-427/16 и С-428/16 г. на СЕС. Легитимната цел е посочена в чл. 36, ал. 2 ЗАдв. Ето защо при определянето на размера на адвокатското възнаграждение съдът следва да съобрази всички обстоятелства, свързани с конкретния обем и сложност на извършената дейност. Първоинстанционният съд се е произнесъл по законосъобразността на индивидуален административен акт, издаден на основание чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗОБВВПИ. Спорът не е сложен от фактическа страна, с формирана константна съдебна практика. Делото е разгледано в едно заседание, в което същото е обявено за решаване. Не са събирани доказателства и не е разменяна кореспонденция между страните. По делото адвокатът е изготвил жалбата и кратко становище по съществото на спора, без явяване в съдебно заседание, без отправяне на процесуални искания. При спор, който не се отличава с особена трудност, възнаграждението за първата инстанция, което следва да бъде определено като справедливо и обосновано, е в размер на 500 лева. Делото е без материален интерес, страната е заплатила държавна такса от 10 лв., която в съответствие и икономическите условия в страната е съобразена и с принципа за достъп до административно правосъдие. В тази връзка определеният размер на адвокатското възнаграждение е правно справедлив и обоснован. Предвид изложеното, на адвокат С. Кралев от Адвокатска колегия – Бургас се дължат разноски за предоставена безплатна правна помощ по делото в размер на 500 лв. в съответствие с чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, които следва да му бъдат присъдени. Воден от горното, Върховният административен съд