Решение № 187 от 20.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 47/2013 г.

Решение № 187 от 20.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 47/2013 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба -чрез процесуалния представител адвокат Г. - от Л. Г. К. и Г. З. К., конституирани като наследници на починалия в хода на производството З. Й. К. против въззивно решение № 1179 от 5.07.12 г. по в. гр. д. № 1464/12 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 4.10.11 г. по гр. д. № 3515 по описа за 2007 г. на Софийски градски съд, като са отхвърлени като неоснователни предявените искове. Искането на касаторите е за отмяна на постановения въззивен акт и решаване на въпроса по същество с уважаване на предявените искове. С определение № 426 от 3.04.2013 г. е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по въпроса за надлежния ответник в производството. В съдебно заседание страните се представляват от процесуални си представители. Пълномощникът на касаторите желае въззивния акт да бъде отменен и въпроса решен по същество с уважаване на исковете, а на ответната страна - да се остави в сила въззивния акт. Двете страни претендират разноски. Върховен касационен съд, състав на III г. о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното: Производството по делото е започнало въз основа на искова молба, подадена от З. Й. К. срещу Дирекция М. и Министерство на вътрешните работи. Същият е заемал длъжността "главен инспектор" в Дирекция "Материално техническо осигуряване и социално обслужване" в МВР. Със заповед № К-1493 от 3.06.2003 г. на министъра на МВР е бил освободен от служба поради придобиване на право на пенсия при условията на чл. 69 от К. Предявил е искове по чл. 255 от ЗМВР (отм.) за присъждане на обезщетение за неспазен срок на предизвестие в размер на брутното му месечно възнаграждение от 861.20 лв., по чл. 261 от З. (отм.)за еднократно парично обезщетение за освобождаване от служба в размер на 20 брутни възнаграждения за 17 224 лв., обезщетение за неизползван за 2003 г. платен годишен отпуск от 24 работни дни в размер на 984.23 лв. и обезщетение за полагащо се вещево доволство при пенсиониране в размер на 220 лв., ведно със законна лихва за забава в размер на 10 379.93 лв. След дадени му от съда указания, ищецът изрично е уточнил, с нарочна молба от 9.11.07 г., че пасивно легитимиран по предявените искове е МВР, независимо, че Дирекцията е юридическо лице и самостоятелно звено в системата на МВР, тъй като при предявени искове срещу нея "процесуалната правоспособност се осъществява от МВР". В. съд е възприел изводите на първата инстанция, че МВР, не е пасивно легитимирано да отговаря по предявените искове, с мотива, че служебното правоотношение възниква със съответната структура в системата на МВР, която представлява самостоятелно юридическо лице /каквато в случая е била Дирекция "М." при МВР/, като е без значение кой е органа по назначението. Настоящият съдебен състав намира тези изводи за неправилни. В. съд е разрешил въпроса, във връзка с който е допуснато касационно обжалване в противоречие с приетото в постановено по реда на чл. 290 от ГПК решение № 14 от 17.02.2011 г. по гр. д. № 625/10 г. на III г. о. на ВКС, съгласно което пасивно легитимиран да отговаря по искове, предявени от държавен служител в МВР за обезщетения, произтичащи от прекратяване на служебно правоотношение е Министерство на вътрешните работи като администрация на органа по назначаването, а не тази на Дирекцията, в която държавния служител е изпълнявал длъжността си. Настоящият съдебен състав споделя тази практика по следните съображения: Съгласно чл. 17, т. 7 от действащия към момента на прекратяване на служебното правоотношение на ищеца Закон за министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ - Дирекция "Материално техническо осигуряване и социално обслужване" /М./, в която ищецът е изпълнявал длъжността си, е била част от общата администрация на МВР. Съгласно чл. 192, ал. 2 от ЗМВР (отм.) работещите в дирекциите в тази администрация са държавни служители-граждански лица. Съгласно ал. 3 - възникването, съдържанието и прекратяването на служебните правоотношения на тези лица, се уреждат от ЗМВР, а за неуредените случаи се прилага Закона за държавния служител /З./. Съгласно чл. 199, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗМВР орган на назначаването за заеманата от ищеца длъжност е министъра на вътрешните работи. Съответно оспорването законността на прекратяването и последиците от същото /съгласно чл. 121 от З./ става пред органа по назначаването или пред съда, чрез последния. Тъй като страни по служебното правоотношение са държавния служител /ищеца/ и органа по назначението /министъра на вътрешните работи/, а съдържанието на служебното правоотношение включва държавно-служебни права, задължения и компетентности, сред които са и определянето и заплащането на произтичащите от ЗМВР обезщетения, следващи се при прекратяване на служебното правоотношение, пасивно легитимиран да отговаря по така предявените искове е МВР като администрация на органа по назначаването. Като е приел обратното и не се е произнесъл по съществото на спора, въззивният съд е постановил неправилен акт, който следва да бъде отменен. На основание чл. 293, ал. 3 от ГПК делото следва да се върне на въззивния съд, който следва да разгледа и се произнесе по всички предявени искове, след като събере доказателства във връзка с основателността на заявените претенции, както и по разноските за водене на делото във ВКС /съгласно чл. 294, ал. 2 от ГПК/. С оглед на горното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение