Решение № 4891 от 05.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7104/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано по касационна жалба на Областна дирекция на МВР – Благоевград срещу Решение № 1912/14.04.2025 г., постановено по адм. дело № 284/2024 г. по описа на Административен съд – Благоевград, в частите, с които дирекцията е осъдена да заплати на Б. И. Д. сумата от 1 600 лв. обезщетение за имуществени вреди, сумата от 5 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 05.03.2024 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 1 706,04 лв. разноски. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът твърди, че не са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, тъй като прекратяването на регистрацията е настъпило по силата на закона и е отразено от СДВР, а не от служители на ОД на МВР – Благоевград. Иска се отмяна на решението в обжалваните осъдителни части и отхвърляне на исковете, алтернативно намаляване на присъдените обезщетения и разноски. Ответната страна – Б. И. Д., чрез процесуален представител адв.Мелниклийска, оспорва касационната жалба и счита, че решението е правилно и законосъобразна. Претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита, че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Жалбата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че предявените от Б. И. Д. искове с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ са допустими, тъй като ищцата е съсобственик на процесния автомобил, придобит в режим на съпружеска имуществена общност, и твърди лични имуществени и неимуществени вреди от действия и бездействия на служители на ответника при осъществяване на административна дейност. По същество съдът е установил, че на 26.05.2022 г. съпругът на ищцата е представил автомобила в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Благоевград за пререгистрация след придобиването му и че при проверката са констатирани несъответствия в техническите данни и е издадено Уведомление УРИ № 111600-8719/26.05.2022 г., с което е посочено, че се извършва допълнителна проверка и че административното производство по регистрацията се спира на основание чл. 54, ал. 1 АПК. Заявителят е бил устно уверяван, че може да управлява автомобила до приключване на проверката. Установено е и че на 30.06.2022 г. в информационната система е отразено служебно прекратяване на регистрацията по чл. 143, ал. 15 ЗДвП и че ищцата и съпругът й не са уведомени за това. Констатирано е, че на 02.07.2022 г. ищцата е спряна в гр. Пловдив, съставен й е АУАН, свалени са регистрационните табели и автомобилът е оставен на платен паркинг. В впоследствие с постановление на Районна прокуратура – Пловдив е отказано образуване на досъдебно производство поради липса на субективна съставомерност, доколкото ищцата не е знаела за прекратената регистрация. Автомобилът е регистриран едва след представяне на удостоверение за индивидуално одобряване. Въз основа на тези факти съдът е приел, че служителите на ОД на МВР – Благоевград са допуснали незаконосъобразни действия и бездействия, изразяващи се в спиране на производството по регистрация без последващо адекватно администриране на това спиране, без предприемане на действия за недопускане на автоматичното прекратяване на регистрацията, без възобновяване или надлежно приключване на производството и без уведомяване на собствениците за настъпилото прекратяване, въпреки че именно пред този орган е било инициирано производството. Съдът е уважил иска за имуществени вреди до 1 600 лв., само за доказаните с писмени доказателства разходи за пътна помощ, удостоверение за движение и адвокатска услуга, а за разликата до 5 896 лв. го е отхвърлил. Искът за неимуществени вреди е уважен в пълния предявен размер от 5 000 лв., като съдът е съобразил продължителността на неблагоприятните последици, стреса, унижението, несигурността, обстоятелството, че ищцата е пътувала с двете си малолетни деца, включително с бебе със здравословни проблеми, както и последвалите затруднения в ежедневието на семейството. Решението е правилно. Настоящата касационна инстанция споделя фактическите констатации на първоинстанционния съд, които са изградени след цялостен анализ на писмените доказателства и свидетелските показания, и не намира основание за тяхното преразглеждане. Неоснователно е възражението на касатора, че липсва незаконосъобразно поведение на негови служители, тъй като прекратяването на регистрацията било извършено автоматично и от СДВР. Отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ в случая не е ангажирана единствено за самото техническо отбелязване в информационната система, а за цялостното административно поведение на служителите на ОД на МВР – Благоевград в започналото пред тях производство по регистрация на автомобила на ищцата. Именно тези служители са приели заявлението, установили са несъответствията, спрели са производството с изрично писмено уведомление, указали са на заявителя да изчака проверката и са създали у него оправдано очакване, че докато проверката продължава, автомобилът може да се управлява. При това положение административният орган, който е поставил производството в състояние на изчакване и е поел служебно изясняване на релевантните факти, е бил длъжен да организира действията си така, че спирането да не доведе до неблагоприятни правни последици за заявителя поради изтичане на срок, чието течение самият орган е препятствал чрез спиране на производството. Обратното разбиране би означавало гражданинът да търпи последиците от забавяне, породено от служебна проверка на администрацията, без да е в състояние нито да получи регистрация, нито да узнае, че регистрацията междувременно е прекратена. Неоснователно е и оплакването, че уведомлението от 26.05.2022 г. не съставлява спиране на административното производство. Съдържанието му е ясно — посочено е, че се извършва допълнителна проверка по представените документи и че административното производство по регистрацията е спряно на основание чл. 54, ал. 1 АПК. Непълното или неточно посочване на конкретната точка от нормата не променя правното значение на волеизявлението, още повече че и поведението на органа след издаването му е било съобразено именно с неприключила проверка и неизвършена регистрация. След като производството е било спряно, приложима е последицата на чл. 54, ал. 3 АПК — сроковете за издаване на акта спират да текат. Затова правилен е изводът на първоинстанционния съд, че администрацията не е могла едновременно да държи производството неприключило поради служебна проверка и да противопоставя на заявителя изтичане на срок, довело до служебно прекратяване на регистрацията. Не може да бъде споделено и твърдението, че липсата на изрично законово задължение за уведомяване за прекратяването по чл. 143, ал. 15 ЗДвП изключва незаконосъобразността. В конкретния случай задължението за уведомяване не се извежда изолирано от режима на чл. 143, ал. 15 ЗДвП, а от конкретната административна ситуация, създадена от ответника — започнало и спряно производство, многократни контакти със заявителя, служебно изясняване на факти и дадени указания, че автомобилът може да се управлява. При тези обстоятелства принципите на служебното начало, последователността, предвидимостта и добросъвестността в административния процес изискват органът да информира страната, че настъпва или е настъпила правна последица, която съществено променя положението й и я излага на риск от административнонаказателна или наказателноправна реакция. Това важи още повече когато самият орган е констатирал, че проблемът произтича от първоначална регистрация, извършена при пропуски от администрацията, а не от поведение на приобретателя. Неоснователни са възраженията относно причинната връзка. Без бездействието на служителите на ответника да администрират надлежно спряното производство и без създадената у ищцата и съпруга й увереност, че автомобилът може да се управлява, не би се стигнало до пътуването на 02.07.2022 г. с автомобил, за който те не са знаели, че е със служебно прекратена регистрация. Последващите действия на органите в гр. Пловдив не прекъсват причинната връзка, а представляват развитие на същата противоправно създадена ситуация. Първоинстанционният съд правилно е ограничил имущественото обезщетение само до доказаните разходи и е отхвърлил останалата част от претенцията, поради което доводите на касатора за недоказаност на всички претендирани имуществени вреди не водят до отмяна на осъдителната част. Разходът за пътна помощ е пряка последица от невъзможността автомобилът да бъде придвижен поради свалените регистрационни табели и прекратената регистрация; разходът за удостоверението за индивидуално одобряване е свързан с преодоляване на създадената от незаконосъобразното развитие на регистрационното производство пречка; а разходът за адвокатска услуга е обусловен от необходимостта ищцата да защити правата си вследствие на настъпилите административни последици. Правилно е уважен и искът за неимуществени вреди. Съдът е обсъдил конкретните обстоятелства, при които ищцата е преживяла проверката и последвалите действия — пътуване с две деца, едното кърмаче и със здравословни проблеми, продължителен престой при високи температури, внезапно отнемане на възможността да продължи пътуването с автомобила, несигурност относно съдбата на автомобила и продължителни затруднения в ежедневието до окончателното уреждане на регистрацията. Определеният размер от 5 000 лв. съответства на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, на продължителността и интензитета на преживените неблагоприятни последици и не е прекомерен. Не се касае до обичайно неудобство от административна процедура, а до продължителна правна и фактическа несигурност, започнала от неправилно администрирано регистрационно производство и довела до реални житейски затруднения и значителен психически дискомфорт. Неоснователно е и оплакването относно присъдените разноски. Първоинстанционният съд е отчел уважената част от исковете, внесената държавна такса, договореното и заплатено адвокатско възнаграждение, фактическата и правна сложност на делото и броя проведени съдебни заседания. Присъденият размер е съразмерен и не налага редукция поради прекомерност. При така изложеното решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което същото следва да бъде оставено в сила в обжалваните части. С оглед изхода на спора в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски за настоящата инстанция. Б. Д. претендира разноски в размер на 2000 лева за адвокатско възнаграждение. От страна та ОД на МВР Благоевград е направено възражение за прекомерност, което следва да бъде уважено. Съгласно на чл.8, ал.1 вр. с чл. 7, ал. 2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. при материален интерес 6600 лева, адвокатското възнаграждение следва да бъде определено в размер на 960 лева, които да бъдат изчислени в евровата им равностойност. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение,