Определение № 119 от 03.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 246/2014 г.

Производство по чл. 290, ал.1 ГПК. Производството е образувано по касационна жалба вх. № 7791 от 12.09.2013 г. против решение № 78 от 29.07.2013 г. по гр.д. № 182/2013 г. на Бургаски апелативен съд. С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 29 от 12.04.2013 г. по гр.д. № 371/2011 г. на Ямболски окръжен съд, с което с което са отхвърлени искове с правно основание чл. 28 ЗОПДИППД, предявен от К., придобито от престъпна дейност против Н. Г. Д., Д. Г. Д. и Г. Н. Д. за отнемане в полза на държавата на недвижими имоти, леки автомобили и парични суми. В изложението към касационната жалба, подадена от К. за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност е повдигнат въпрос необходимо ли е да съществува причинна връзка между извършеното престъпление и имуществото, чието отнемане се претендира, като се поддържа, че във въззивното решение въпросът е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че повдигнатия от касатора въпрос: необходимо ли е да съществува връзка между конкретната престъпна дейност по чл. 3 ЗОПДИППД (отм). и придобитото имущество, за да се постанови отнемането му в полза на държавата е предмет на Тълкувателно дело № 7 от 2013 г. ОСГК ВКС намира, че производството по делото следва да бъде спряно на основание чл. 292 ГПК до постановяване на Тълкувателно решение по т.д. № 7/2013 г., воден от което