Определение № 317 от 02.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 197/2012 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Г. А. С., [населено място], срещу разпореждане №2552 от 04.04.2011 г. по гр. дело №2915/2008 г. на Пловдивския окръжен съд. С него е върната касационната и жалба срещу решение №1617 от 19.10.2009 год. по гр. дело №2915/2008 г. на Пловдивския окръжен съд. Жалбоподателката излага доводи за неправилност на определението. Ответникът К. Е. Д.-М., [населено място], не е заявил становище. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Правилен е изводът, направен от въззивния съд, че в указания срок жалбоподателката не е отстранила нередовността на касационната жалба, тъй като не е представила документ за внесена държавна такса и жалбата не е приподписана от адвокат. Препис от разпореждането с указанията е връчено на жалбоподателката на 17.03.2011 г. чрез пълномощника и адвокат Д. Б.. По реда на чл.35 ГПК жалбоподателката е оттеглила пълномощието на 14.06.2011 г., а съобразно същата разпоредба всички действия, извършени законно от пълномощника до оттегляне на пълномощното, остават в сила. След като жалбоподателката не е отстранила нередовностите на касационната жалба, то правилно са приложени последиците на чл.286, ал.1, т.2 и същата е върната. Ето защо обжалваното разпореждане трябва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.