Определение № 1232 от 23.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4895/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. П. С. срещу решение № 825/03.08.2022г. по в. гр. д. № 538/22 г. на Окръжен съд Бургас, с което е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от касатора против „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД иск по чл. 439 ГПК за установяване, че ищецът не дължи на ответника сумите: 4087,96 лв. главница; 2304,17 лв. договорна лихва за периода от 30.04.2008 г. до 29.10.2010г.; 1509, 02 лева законна лихва от 30.05.2008 г. до 24.06.2011г., както и законната лихва от подаване на заявлението до изплащане на главницата, и 258,02 лв. разноски по делото, за които е издаден изпълнителен лист от 11.10.2011 г. и е образувано изпълнително дело № 20218030401176 по описа на ЧСИ Т. М., с район на действие ОС Б.. Касационната жалба е подадена в срок, представено е изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, но като насочена срещу неподлежащ на касационен контрол въззивен акт е недопустима. Съображенията на касационната инстанция са следните: Цената на всяко от оспорените главница и акцесорни вземания по изпълнителния лист е под 5000 лева. Следователно въззивното решение е необжалваемо на основание чл. 280, ал.3, т.1, предл.1-во ГПК, а касационната жалба не подлежи на разглеждане на основание чл. 286, ал. 1, т.3 ГПК. Воден от горното, настоящият състав на ВКС