Решение № 301 от 24.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1154/2010 г.

Решение № 301 от 24.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1154/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 28 от 28.03.2011 г. по касационна жалба на Т. А. Ш., Н. П. Ш., З. П. Н. е допуснато касационно обжалване на решение № 93 от 21.05.2010 г. по гр. д. № 121/2010 г. на Смоленски окръжен съд в двете му части, с които е отменено решение № 82/16.12.2009 г. по гр. д. № 23/2009 г. на РС - Чепеларе, с която е признато за установено по отношение на [фирма] [населено място], че касаторите, като наследници на П. Н. Ш., починал 25.06.2000 г. са собственици на основание договор за покупко-продажба, оформен с н. а. № 66, т. 1/1996 г. на лагер-хижа "К.", представляваща едноетажна сграда "кухня-столова-умивалня" с площ 94,5 кв. м и дървена барака "спалня" с площ 125 кв. м, находяща се в имот 074006 по картата на възстановената собственост на землището на [населено място] и вместо това тази претенция е отхвърлена и в частта, с която е потвърдено решението на РС в частта му с която е отхвърлен иска на касаторите да се признае за установено по отношение на [фирма] че касаторите са собственици на ливада с площ 1,797 дка в м. "К.", съставляваща част от имот 074006 и 0,040 дка от имот 074033 в м. К., в землището на [населено място] и в частта за разноските. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон - чл. 48 от ППЗСПЗЗ като е прието, че сградата, заприходена от ТКЗС не е дълготраен актив, не е подлежала на продажба чрез търг, незаконно е построена и е приращение към терена, защото изискванията за редовност на сделката не са преценени според действащите към момента на сключването й правни норми, а е прието, че прехвърлянето на собствеността върху сградата следва да се извърши в нотариална форма. Навеждат се доводи и за необоснованост на решението. Ответникът по касация [фирма] оспорва касационната жалба. Счита, че е правилен изводът на съда, че сградите са имущество на лицата, които са внесли земя в ТКЗС, че те са незаконно построени, не съставляват търпим строеж, поради което не може да бъдат предмет на продажба и не следва да им се определя необходимо прилежаща земя. Върховен касационен съд, първо гр. о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Смоленски окръжен съд, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима По делото е установено следното: Процесните земеделски имоти са били извън регулацията и са стопанисвани от ТКЗС, което със свои средства е построило в периода 1962-1966 г. процесните сгради върху тях и ги е заприходило като дълготрайни материални активи на ТКЗС [населено място] извор. В съответствие с чл. 49, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, сградите са оценени. На основание чл. 48, ал. 8 от ППЗСПЗЗ е проведен търг за продажбата им, спечелен от Т. А. Ш. С договор от 04.01.1996 г., ТКЗС [населено място] извор в ликвидация, представлявано от Запрян Г. К. продава на Т. Ш. лагер-хижа "К.". Договорът е сключен в писмена форма и не е вписан. С нот. акт № 66, т. I от 25.06.1996 г. същият договор е сключен и в нотариална форма. Сградите са продадени на ищцата Т. Ш. по време на брака и с наследодателя П. Ш., починал на 25.06.2000 г. и заместен освен от съпругата си и от децата си Н. П. Ш., З. П. Н. С договор от 13.06.1996 г. представител на министъра на земеделието и горите е продал на основание чл. 52, ал. 8 от ППЗСПЗЗ необходимо прилежащата земя към сградите, определена с протокол от 07.05.1995 г. и заснет като имоти 33 и 34 от масив 74, които не са били нанесени в кадастралната карта. Договорът не е вписан в службата по вписване. Процесният терен от 1,797 дка в м. "К.", съставлява част от имот 074006 и 0,040 дка от имот 074033 в м. "К.". С договор за замяна от 25.06.2001 г. ответното дружество е придобило от М. общо 218,483 дка земеделски земи от ДПФ в землището на [населено място], между които и процесния терен ливада с площ 1,797 дка в м. "К.", съставляваща част от имот 074006 и 0,040 дка от имот 074033 в м. "К.". Въззивният съд е приел, че след като не са спазени изискванията за изграждане на сгради, процесните представляват само подобрение към земята и по приращение са станали собственост на член-кооператорите, внеси земя в ТКЗС Затова е прието, че сградите са незаконосъобразно включени в баланса на бившето ТКЗС, като дълготраен материален актив, респективно като такъв по ликвидационния баланс, тъй като кооперативното имущество е отделено от това на кооператорите. Съдът е приел за недоказана собствеността върху сградата на прехвърлителя - ТКЗС, поради което той не е могъл да прехвърли правото на собственост по н. а. № 66/1996 г. Според съда, договорът е следвало да се сключи в нотариална форма, но с участието на всички представители на ЛС, съгласно чл. 269, ал. 2, изр. от ТЗ. Тъй като не са спазени особените изисквания на закона, сделката е преценена като нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Прието е, че процесният терен е станал държавна собственост на основание чл. 10б, ал. 5 от ЗСПЗЗ, тъй като върху него е реализирано обществено мероприятие, поради което е могло да бъде продаден от държавата чрез М. Поради това, че ищците не са придобили собствеността върху сградата не са могли да придобият и прилежащия терен. На основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК е допуснато касационно обжалване по въпроса "става ли приращение сградата, построена от ТКЗС върху земя, внесена от член-кооператорите, тяхна собственост, или става собственост на ТКЗС, подлежат ли на оценяване и продажба чрез търг от ЛС на ТКЗС такива сгради, по какъв ред и в каква форма се прехвърля собствеността, респективно подлежи ли на продажба и по какъв ред прилежащата им земя." При кооперирането на земята, член-кооператорите на ТКЗС са запазили правото си на собственост върху земите, които внасят. Върху тези земи ТКЗС е установило само кооперативно земеползване. Изградените от ТКЗС сгради върху тези земи не стават собственост на лицата, които са ги внеси, тъй като презумпцията на чл. 92 от ЗС е оборима и действа само ако не предвидено друго. С нормата на чл. 27, ал. 1 от ЗСПЗЗ и чл. 48 от ППЗСПЗЗ е изключено приращението. Законодателят предвижда, тези сгради да се включат в имуществото на ТКЗС при ликвидацията му, щом са строени с негови средства. Законът не изисква сградите, които се включват в това имущество и се оценяват да са законно построени, поради което е ирелевантен този факт, както и дали са търпими строежи по смисъла на § 16 от ЗУТ. На член-кооператорите независимо дали са внесли земя, или са участвали само с труда си, се определя дял от общото имущество по правилата, установени в чл. 27, ал. 1 от ЗСПЗЗ и чл. 48 - 52 от ППЗСПЗЗ. С § 28, ал. 2 от ЗИДЗСПЗЗ /ДВ, бр. 45/16.05.1995 г./, действащ и към момента на сделката, на която се позовават ищците/ е уредено нормативно, че имуществото на прекратените организации по пар. 12 от ЗСПЗЗ, а това са и ТКЗС-тата, е съсобствено между лицата по чл. 27, ал. 1 от ЗСПЗЗ, т. е. на лицата, притежаващи дял от това имущество. Поради спецификата на тази съсобственост - голям брой съсобственици с относително малки дялове, необходимостта да се зачита колективния интерес и да се осребри имуществото с оглед остойностяване на дяловете, законодателят е определил специален ред за разпореждане с това имущество - чрез възлагане на лице с право на дял, или ако няма желаещ, чрез търг - чл. 48, ал. 8 от ППЗСПЗЗ. Редът за провеждане на търга, съгласно този текст, който препраща към чл. 43, ал. 2 от ППЗСПЗЗ е по Наредбата за търговете /ДВ, бр. 50 от 19.06.1992 г., изм. и доп., бр. 9 от 2.02.1993 г., бр. 30 от 9.04.1993 г., бр. 24 от 21.03.1997 г., бр. 50 от 5.05.1998 г., бр. 125 от 28.10.1998 г., бр. 39 от 18.04.2001 г., в сила от 18.04.2001 г., изм., бр. 51 от 3.06.2003 г., отм., бр. 85 от 26.09.2003 г., в сила от 26.09.2003/. Съгласно чл. 12, ал. 3 от НТ, след приключване на търга, със спечелилия го се сключва писмен договор. Нормата на чл. 48а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ също предвижда Ликвидационния съвет да продаде вещните права. Следователно законодателят е предвидил облекчен ред за продажба имуществото на бившето ТКЗС, което е било включено в баланса му, оценено е и е разпределено в дялове на правоимащите лица по чл. 27 от ЗСПЗЗ - чрез търг и сключване на договор в писмена форма. Няма нормативно изискване за вписване на този договор в Наредбата за търговете, а такова не е предвидено и в ППЗСПЗЗ. Съгласно чл. 2 от Правилника за вписванията в първоначалната му редакция вписване се допуска само в случаите, които са изрично предвидени в закон, или в Правилника за вписванията, освен в изрично предвидените случаи, вписването не е част от фактическия състав на придобиване правото на собственост, а има само оповестително действие. Едва с изменението на § 29, ал. 1 от ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 98/28.10.1997 г./ е въведено изискване договорът за продажба имущество на правоимащи лица от имуществото на бившето ТКЗС да се продава с писмен договор с нотариална заверка на подписите. До този момент обаче формата е обикновена писмена, съобразно предвиденото в Наредбата за търговете, към която изрично препраща чл. 48, ал. 8 във вр. с чл. 43, ал. 2 от ППЗСПЗЗ. Съгласно чл. 10б, ал. 4 от ЗСПЗЗ, земята, върху която е реализирано обществено мероприятие, не позволяващо реституцията й, е държавна собственост. В нормата на чл. 48а от ЗСПЗЗ е дадено право ликвидационния съвет да се разпорежда и с необходимо прилежащата земя, когато продава вещни права. Когато необходимо прилежащия терен е станал държавна собственост поради това, че сградите върху него съставляват обществено мероприятие, съгласно нормата на чл. 52, ал. 8 от ППЗСПЗЗ в първоначалната й редакция, след покупката на сградите този терен се продава от министъра на земеделието и горите, или упълномощен от него представител с договор в писмена форма. Възможността да се придобие тази земя чрез плащане, или по друг начин е призната и в нормата на чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ. Тази площ следва да се определя съобразно чл. 45, ал. 3 от ППЗСПЗЗ към момента на разпореждането със сградите, тъй като в този момент възниква правото да се придобие. За този договор, към момента на сключването му също не е предвидено изискване за вписване, т. е. не вписването му няма за последица липса на вещно правен ефект на сделката. Съобразно отговорите на поставените въпроси, касационната жалба е основателна. Правото на собственост върху лагер-хижа е придобито от ищците още с договора от 04.01.1996 г., сключен в писмена форма след проведения търг и прехвърля правото на собственост върху сградите. Изводът на въззивният съд в противен смисъл е в нарушение на материалния закон.. Необходимо прилежащия терен е придобит след покупка на сградите от ищците с договора от 13.06.1996 г. И двата договора са сключени в изискуемата се към момента на сключването им обикновена писмена форма и са породили вещно правно действие. Не е предвидено изрично изискване за вписване, като част от фактическия състав на придобиването, поради което с тях е прехвърлено правото на собственост. В договора за продажба на необходимо прилежащия терен изрично е отразено наличието на представителна власт за упълномощеното лице от министъра на земеделието и горите, а преписката по продажбата не се пази сега. Тъй като този договор е официален документ с обвързваща съда доказателствена сила, която не е оборена, следва да се приеме, че оспорването не е доказано. Ищците са придобили необходимо прилежащия терен към купените сгради. Той е определен официално с протокол от 17.05.1996 г. с площ 2567 дка. Обстоятелството, че проектираните имоти 33 и 34 в масив 74 не са били заснети в картата на възстановената собственост от ОСЗГ няма за последица изгубване на придобитите права. Купеният терен е бил достатъчно индивидуализиран със скиците към протокола.. Тези имоти следва да се заснемат в КВС. Процесните площи са отразени в комбинираните скици към заключението на в. л. М. на л. 140 /л. 339/ и л. 141 /л. 340/ от делото на РС Ответното дружество не е могло да придобие терена, който е продаден на ищците, тъй като към момента на сключване на договора за замяна държавата е изгубила собствеността си върху него поради това, че той вече е бил продаден с договора от 13.06.1996 г. Отделно от това, като необходимо прилежаща земя към сгради, представляващи имущество на лицата по чл. 27 от ЗСПЗЗ тя е могло да бъде придобита само от купувачите на тези сгради. По изложените съображения, касационната жалба се явява основателна. Обжалваното решение, като неправилно поради противоречие с материалния закон и необосновано следва да се отмени. Поради това, че спора е изяснен от фактическа страна и не се налага събиране на нови доказателства, настоящата инстанция следва да се произнесе по същество. По изложените съображения, предявения иск е основателен и следва да се уважи както за сградите, така и за необходимо прилежащия терен. Предвид този резултат, на ищците следва да се присъдят направените от тях деловодни разноски до доказания размер за З. Н. - 1145 лв. Платения хонорар за касационна инстанция от Т. Ш. и Н. Ш. от 4000 лв. надвишава данъчната оценка на имота, т. е. съдът го преценява като прекомерен,, поради което на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК го намалява до 1000 лв. Така общо дължимата сума на Т. и Н. Ш. за цялото производство е 2290 лв. В тези размери следва да се присъдят деловодни разноски на ищците. По изложените мотиви, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение