Решение № 16202 от 30.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6358/2009 г.

Решение № 16202 от 30.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6358/2009 г., IV о., докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 209 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Началника на Общинска служба "Земеделие" гр. Пловдив, срещу Решение № 282/11.03.2009 г. по адм. д. № 2242/ 2008 г. на Административен съд Пловдив, с твърдения за неправилност на същото като постановено в нарушение на материалния закон и при необоснованост на съдебния акт, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретното твърдения за материална незаконосъобразност на решението е постановяването му в противоречие с разпоредбата на чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ. Конкретни доводи за необоснованост на съдебния акт в касационната жалба не се излагат. В писменото си възражение от 22.04.2009 г. по повод касационната жалба процесуалния представител на жалбоподателите пред първоинстанционния съд изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Намира, че административния съд правилно и в съответствие със съдебната практика е изменил решението на ОСЗ - гр. Пловдив и е определил нов размер на обезщетение на наследниците на Димитър Канлийски, бивш жител на Пловдив - със земя на стойност 13 592 лв. и с поименни компенсационни бонове на стойност 715 лв. По тези съображения прави искане да бъде отхвърлена като неоснователна касационната жалба. Заинтересованите страни по делото не вземат становище по касационната жалба. Участващият по делото прокурор при ВАП дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира за правилни и обосновани изводите на съда, че в съответствие с чл. 19, ал. 16 от ППЗСПЗЗ при недостатъчност на земите от държавния и общинските поземлени фондове, правоимащите първо пропорционално се обезщетяват със земя а за разликата до пълния размер на признатото обезщетение с поименни компенсационни бонове а не обратното, каквото разрешение е възприел административния орган. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. По същество обжалваното решение е неправилно. Производството пред Пловдивския административен съд е било образувано по жалба на Найден Иванов Чалъков и Надежда Петкова Василева, и двамата от Пловдив, срещу Решение № 238/22.11.2005 г. на Общинската служба по "Земеделие и гори" ( понастоящем ОС "Земеделие" ) гр. Пловдив, с което на основание чл. 19, ал. 17, т. 1, във връзка с ал. 16 от ППЗСПЗЗ, след прилагане на редукционен коефициент от 0.05 за редуциране стойността на дължимото обезщетение със земя за общината е определено на наследниците та Димитър Петков Канлийски, б. ж. на гр. Пловдив обезщетение със земя на стойност 715 лв. а за разликата до пълния размер на дължимото обезщетение - поименни компенсационни бонове (ПКБ) на стойност 13 592 лв., равняващи се на 13 592 поименни компенсационни бона. Твърденията в жалбата са били за незаконосъобразност на решението на общинската служба по земеделие и гори като постановено в противоречие с желанието им за обезщетяването със земя от общинския поземлен фонд и в противоречие с материалноправната разпоредба на чл. 19, ал. 16 от ППЗСПЗЗ. С решението предмет на касационната жалба административния съд е приел, че при определяне на съотношението земя- ПКБ административния орган е допуснал нарушение на материалния закон. Коригирайки определеното обезщетение от 14 307 лв. с коефициент за редукция 0.05 и изхождайки от искането на жалбоподателите за обезщетяването им само със земя, ОСЗГ е следвало да намали общото обезщетение с коригираната сума от 415 лв., в резултат на което обезщетението със земя следва да бъде на стойност 13 592 лв. а за разликата до пълния размер на дължимото обезщетение - с поименни компенсационни бонове на стойност 715 лв. По тези съображения е отменил като незаконосъобразно Решение № 238/22.11.2005 г. на ОСЗГ - гр. Пловдив и вместо него е определели на наследниците на Димитър Петков Канлийски обезщетение със земя на стойност 13 592 лв. а за разликата до пълния размер на признатото обезщетение - ПКБ на стойност 715 лв., равняващи се на 715 поименни компенсационни бона. Обжалваното решение на административния съд е неправилно и следва да бъде отменено. Производството пред Пловдивския административен съд е било образувано по жалба на Найден Иванов Чалъков и Надежда Петкова Василева, и двамата от Пловдив, срещу Решение № 238/ 22.11.2005 г. на Общинската служба по "Земеделие и гори" - гр. Пловдив. Горното решение на общинската служба е издадено на основание по чл. 19, ал. 17, т. 1, във връзка с ал. 16 от ППЗСПЗЗ. В самото решение като основание за неговото издаване административния орган е посочил Решение № 24 101/1.04.2002 г. на ОСЗГ за определяне правото на обезщетение на наследниците на Димитър Петков Каналийски по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ. Последното решение на общинската служба по земеделие и гори гр. Пловдив е било предмет на съдебно производство по гр. д. 1738/ 2006 г. на Пловдивския районен съд. С Решение № 41/13.04.2007 г. по това дело районния съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на наследниците на Димитър Канлийски срещу горното решение на ОСЗГ. Решението на районния съд е било обжалвано пред ВАС, който с определение от 28.11.2007 г. по адм. д. № 6011/2007 г., поради просрочие на касационната жалба е оставил същата без разглеждане и е прекратил производството по делото пред ВАС. Това негово определение е било обжалвано от Надежда Петкова Василева пред 5-членен състав на ВАС. С Определение № 6712/05.06.2008 г. по адм. д. № 4144/2008 г. петчленния състав на ВАС е оставил в сила определението на тричленния състав на ВАС. Всичките тези дела са приложени при разрешаването на спора по адм. д. № 2242/ 2008 г. на Пловдивския административен съд. При постановяване на решението си административния съд в съответствие с разпоредбите на чл. 297 и чл. 302 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК е следвало да се съобрази с тях и въз основа на всички доказателства по делото да постанови съдебния си акт. В съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 17, т. 1 от ППЗСПЗЗ, на основание на влязлото в сила решение по ал. 8 общинската служба по земеделие и гори постановява решение за стойността на обезщетението със земя, а за разликата до пълния размер на дължимото обезщетение - с поименни компенсационни бонове съобразно определения коефициент за общината по ал. 16. С оглед на това изрично нормативно предписание, основание за постановяване на оспорения акт е влязло в сила решение по ал. 8. В случая от така приложените към адм. д. № 2242/ 2008 г. дела на Пловдивския районен съд и тези на Върховния административен съд следва категоричния извод, че решение № 24 101/1. 04. 2002 г. на ОСЗГ - Пловдив по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ г., не е било влязло в сила към датата на издаването на на Решение № 238/ 22.11.2005 г. на ОСЗГ - гр. Пловдив. С решението си по гр. д. № 1738/ 2006 г. Пловдивския районен съд е стигнал до извода за допустимост на жалбата на наследниците на Димитър Канлийски, срещу Решение № 24 101/1.04.2002 г. на ОСЗГ - гр. Пловдив, т. е., че същата е подадена в законовоустановения срок, поради което се е произнесъл по съществото на спора. Това решение е влязло в сила с определението на петчленния състав на ВАС от 05.06.2008 г. по адм. д. № 4144/2008 г. След като към момента на постановяване на оспореното решение на Общинската служба по земеделие и гори Пловдив, не е било влязло в сила нейно предходно решение по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, тя е била лишена от правно основание за постановяване на последващия акт по чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ в обезщетителното производство. Административните актове, които противоречат на законите или на други нормативни актове са недействителни - невалидни актове (с нередовно действие). Според правната теория и практика основното разграничение на порочните административни актове е разделението им на нищожни и унищожаеми, в зависимост от степента на порока от който е засегнат акта. Нищожни са тези административни актове, които поради радикални, основни и тежки недостатъци, дисквалифицират административния акт и се третират от правото като несъществуващи. Тези недостатъци изобщо не могат да породят, изменят или погасят целените правни последици. Липсата на предписаното от закона правно основание за постановяване на административния акт, каквото в случая е изискването на чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ за наличието на влязло в сила решение по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ е особено съществен порок за валидното действие на административния акт, който във всички случаи обосновава неговата нищожност, за което съдът следи служебно. Пловдивския административен съд с обжалваното решение като е стигнал до правни изводи, различни от изложените по-горе относно действителността на оспореното решение е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. И тъй като се касае до неправилно приложение на закона, за което не е необходимо събирането на други доказателства, вместо него Върховния административен съд следва да постанови друго решение по съществото на спора, с което прогласи нищожността на Решение № 238/22.11.2005 г. на ОСЗГ - гр. Пловдив. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1, във връзка с чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК, Върховния административен съд - четвърто отделение