Определение № 4189 от 18.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2667/2025 г.

Производството е по реда на чл.307,ал.1 ГПК. Образувано е по молба на Р. А. Р. и Д. И. Р. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.7 ГПК на влезлите в сила решения № 279/20.11.2009 г. по гр.д. № 108/2008 г. на Шуменския окръжен съд, № 57/19.05.2010 г. по в.гр.д. № 35/2010 г. на Варненски апелативен съд и № 552/13.01.2012 по гр.д. № 1780/2010 г. на Върховния касационен съд, с които срещу молителите са уважени искове на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност (КУИППД), сега с наименование Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ), с правно основание чл.28, ал.1 ЗОПДИППД (отм.) за отнемане в полза на държавата на имущество. Молителите твърдят, че с решение от 21.05.2024 г., в сила от 23.09.2024 г., на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), постановено по дело по тяхна жалба № 46024/12 е признато, че по отношение на молителите е било допуснато нарушение на чл.1 от Протокол № 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ). Молителите твърдят, че решението на ШОС и решенията на В..АС и ВКС, с които е потвърдено, са неправилни, т.к. с решението на ЕСПЧ е прието, че съдилищата не са доказали убедително причинно-следствената връзка между престъпното поведение на Р. Р. и имуществото, което подлежи на отнемане. Вместо това са се позовали на презумпцията за престъпния характер на активите по чл.4, ал.1 от Закона от 2005 г., с което съдилищата са приложили същия погрешен подход, който е критикуван от Съда (ЕСПЧ) по дело Т. и др. (срещу България), където е установено нарушение на правата на жалбоподателите. Тези съображения са били достатъчни на Съда (ЕСПЧ) да заключи, че в случая Р. отнемането на имуществото не отговаря на чл.1 от Протокол № 1 от ЕКПЧ, следователно, че е нарушен чл.1 от Протокол № 1 от ЕКПЧ. Ответникът по молбата за отмяна Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество оспорва основателността на молбата. Настоящият състав, като обсъди по реда на чл.307, ал.1 ГПК наличието на предпоставките за допустимостта, намира, че те са осъществени: молбата за отмяна е подадена от надлежни страни; те искат отмяна на влезлите в сила решения на трите инстанции по делото (на ШОС, В..АС и ВКС); тези влезли в сила решения подлежат на отмяна на посоченото в молбата основание; молителите имат интерес от отмяната на влезлите в сила решения; молбата за отмяна е подадена в срока по чл.305,ал.2 ГПК (в 6-месечен срок от деня, в който решението на Европейския съд по правата на човека е станало окончателно) и молбата за отмяна е редовна. Воден от изложеното съдът