Определение № 231 от 16.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1857/2015 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. Г. М. и М. В. Г., двамата от [населено място], подадена от пълномощника им адв. Е. П., срещу определението на Окръжен съд Монтана от 16.02.2015 г. по ч.гр.д. № 56/2015г., с което е оставена без разглеждане частната жалба на В. Г. М. и М. В. Г. срещу определението на Районен съд Монтана от 21.01.2015г. по гр.д. № 514/14г., с което е оставено без уважение искането им за спиране на производството по делото. В представения писмен отговор ответникът по частната жалба К. И. Б. изразява становище за неоснователност на частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна поради следните съображения: С определение от 21.01.2015г. по гр.д. № 514/14г. Районен съд Монтана е оставил без уважение искането на частните жалбоподатели за спиране на производството по делото /с предмет иск за нарушено владение/ до решаване на спор за собственост между същите страни, предмет на друго дело. С определението, предмет на обжалване в настоящото производство, Окръжен съд Монтана е оставил без разглеждане частната жалба на В. Г. М. и М. В. Г. срещу определението на първоинстанционния съд с мотиви, че то не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол, тъй като не е преграждащо, не е предвидено изрично и самостоятелното му обжалване. В частната жалба са изложени доводи, че след като определението за спиране на производството подлежи на обжалване, то и определението, с което се отказва спиране на делото също подлежи на обжалване. Определението е правилно. Съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК срещу определенията на съда могат се подават частни жалби в два случая – когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото и когато обжалването му е изрично предвидено в закона. В настоящия случай не е налице нито една от двете хипотези. Определението на съда, с което е оставено без уважение искане за спиране на производството по делото не е акт, с който се прекратява производството по делото. Не е предвидено изрично и самостоятелното му обжалване. Правилността на това определение се преценява при проверка правилността на постановеното по делото решение. Водим от изложеното Върховният касационен съд, III г, о.