Определение № 7398 от 02.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6528/2026 г.

Производството е по чл.229 и сл. от АПК.

С определение № 7126 от 16.06.2026г., постановено по адм.д. № 1736/2026г. Административен съд – Пловдив, XIV-ти състав, е оставил без уважение искането на "Кети – 94“ ООД, с ЕИК 200458633, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, район Тракия, п.к. [номер], [адрес], с управители П. В. М., Г. В. М. и К. Н. М., заедно и поотделно, чрез процесуалния представител адвокат В. Марков, за спиране на предварителното изпълнение на заповед № ЗТД 3000-143 32.148031 от 14.05. 2026 г., издадена от директора на Териториална дирекция Митница Пловдив.

Срещу постановеното определение е подадена частна жалба от "Кети – 94“ ООД, с ЕИК 200458633, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, район Тракия, п.к. [номер], [адрес], представлявано от управителя П. В. М., чрез процесуалния представител адвокат В. Марков. В същата се прави оплакване, че така постановеното определение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано. В частната жалба се излагат конкретни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното определение на Административен съд – Пловдив като неправилно и вместо него да постанови друго такова, с което да спре предварителното изпълнение на заповед № ЗТД 3000-143 32.148031 от 14.05. 2026 г., издадена от директора на Териториална дирекция Митница Пловдив.

Ответният по частна жалба директор на Териториална дирекция Митница Пловдив не е взел становище.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди оплакванията в частната жалба и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.230 от АПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е неоснователна.

С обжалваното определение Административен съд Пловдив е оставил без уважение искането на "Кети – 94“ ООД, с ЕИК 200458633, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, район Тракия, п.к. [номер], [адрес], с управители П. В. М., Г. В. М. и К. Н. М., заедно и поотделно, чрез процесуалния представител адвокат В. Марков, за спиране на предварителното изпълнение на заповед № ЗТД 3000-143 32.148031 от 14.05. 2026 г., издадена от директора на Териториална дирекция Митница Пловдив, с която на основание чл124б,ал.1 и 2 във вр. с чл.124в,ал.1 ЗАДС е наредено запечатване на обект – данъчен склад с ИНДС BGNCA00272001, находящ се в с.Моминско, общ.Садово, обл.Пловдив, стопанисван от "Кети – 94“ ООД, с ЕИК 200458633, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, район Тракия, п.к. [номер], [адрес], с управители П. В. М., Г. В. М. и К. Н. М., заедно и поотделно, за срок от един месец и забрана на достъпа до обекта за същия срок. Първоинстанционният съд е посочил, че въпросната заповед се издава във връзка с издадено Наказателно постановление № BG2026/3000-168/HП, издадено от зам.директора на Териториална дирекция Митница Пловдив, с което на дружеството е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 255,65евро на осн.чл.123а,ал.3 във вр. с ал. 2 ЗАДС и същото е лишено от право да упражнява дейност с акцизни стоки за срок от 1 /един/ месец на основание чл.124а, ал.1, във връзка с чл. 123а, ал. 3, във връзка с чл. 123а, ал. 2 от ЗАДС. Посочено е още, че предварителното изпълнение на наложената принудителна административна мярка /ПАМ/ е допуснато по силата на закона – чл.124б,ал.3 ЗАДС, поради което искането за спиране на предварителното изпълнение следва да бъде разгледано по реда на чл.166,ал.4 във вр. с ал.2 АПК. Възпроизведена е нормата на чл.166,ал.2 АПК, според която при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда; изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Посочено е, че според чл.166,ал.4 АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Решаващият съд е направил анализ на въпросните разпоредби, въз основа на който е изградил следните изводи: 1. За разлика от предварителното изпълнение, допуснато с разпореждане по чл. 60, ал. 1 АПК, тук самият законодател въвежда презумпция, че общественият и държавният интерес надделяват над личния (в случая интересът на юридическите лица). Преценката не е на органа, а на законодателя. Съобразно константната съдебна практика, засягането на търговски интереси, вкл. и преустановяване на търговска дейност и финансови загуби, не са от категорията на тези, които могат да бъдат противопоставени на значимите обществените и индивидуални интереси, предвидени в чл. 60, ал. 1 АПК. 2. В тежест на лицето, поискало спиране на предварителното изпълнение, е да докаже вероятността за причиняване на значителна или трудно поправима вреда.

Първоинстанционният съд е приел, че изложените в жалбата мотиви за спиране на допуснато предварително изпълнение на наложената ПАМ, а именно – за дружеството ще настъпят непоправими вреди, тъй като запечатването на обекта ще преустанови непрекъснат технологичен процес по производство на алкохолни напитки и погиване на продукция на значителна стойност, дружеството ще бъде в невъзможност да изпълни сключени договори с контрагенти, спирането на дейността ще лиши дружеството от приходи, а служителите ще бъдат лишени от възможност да полагат труд и да получат възнаграждение, не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Прието е още, че описаното в жалбата не съставлява вреда, а последица от запечатването, което не може да е противопоставимо на основанията по чл.60 АПК. Посочено е, че за търговеца са налице различни възможности, с които би могъл да предотврати или минимализира загубите, с оглед на нормите на чл.124б,ал.5 ЗАДС и чл.79б ЗАНН /предвиждащи преустановяване на принудителната административна мярка в случай на заплащане на наложената имуществена санкция/ и момента, на който заповедта е станала известна на дружеството. Като допълнителен аргумент за неоснователност на искането е посочен факта, че твърдяните вреди подлежат на възмездяване при евентуално последваща отмяна на оспорената заповед по реда на ЗОДОВ, поради което не могат да бъдат третирани като основание за спиране на предварителното изпълнение на оспорения административен акт.

Определението на Административен съд Пловдив е правилно и законосъобразно.

В частната жалба на "Кети – 94“ ООД, ЕИК 200458633, се поддържат оплаквания за неправилност на определението на административния съд поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.3 във вр. с чл.236 АПК. Излагат се доводи, че първоинстанционният съд е направил необоснован извод, че твърдените от дружеството вреди не са доказани и че те съставляват обичаен търговски риск, като съдът не е извършил преценка за съразмерност на мярката съгласно чл.6 АПК. Поддържа се и оплакване, че изложените доводи във връзка със ЗОДОВ са формални, като целта на института по чл.166,ал.4 АПК е да предостави превантивна защита срещу настъпването на вреди, а не да се разчита на послеваща компенсация.

По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

По делото няма спор за факти. Същите се изразяват в следното:

1. От зам.директора на Териториална дирекция Митница Пловдив е издадено Наказателно постановление № BG2026/3000-168/HП, с което на "Кети – 94“ ООД, с ЕИК 200458633, е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 255,65евро на осн.чл.123а,ал.3 във вр. с ал. 2 ЗАДС и същото е лишено от право да упражнява дейност с акцизни стоки за срок от 1 /един/ месец на основание чл.124а, ал.1, във връзка с чл. 123а, ал. 3, във връзка с чл. 123а, ал. 2 от ЗАДС.

2. Във връзка с издаденото наказателно постановление от директора на Териториална дирекция Митница Пловдив е издадена заповед № ЗТД 3000-143 32.148031 от 14.05. 2026 г., с която на основание чл124б,ал.1 и 2 във вр. с чл.124в,ал.1 ЗАДС е наредено запечатване на обект – данъчен склад с ИНДС BGNCA00272001, находящ се в с.Моминско, общ.Садово, обл.Пловдив, стопанисван от "Кети – 94“ ООД, с ЕИК 200458633, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, район Тракия, п.к. [номер], [адрес], с управители П. В. М., Г. В. М. и К. Н. М., заедно и поотделно, за срок от един месец и забрана на достъпа до обекта за същия срок.

3. Срещу издадената заповед е подадена жалба от "Кети – 94“ ООД, като при условията на чл.166,ал.4 АПК е поискано спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта.

При така изложените факти, следва да бъдат направени следните правни изводи:

С оспорената пред първоинстанционния съд заповед е наложена принудителна административна мярка - запечатване на обект за срок от един месец на основание чл. 124б, ал. 1 от ЗАДС и е забранен достъпа до него за същия срок на основание чл. 124в, ал. 1 ЗАДС.

Съгласно чл. 124б, ал. 3 от ЗАДС заповедта подлежи на предварително изпълнение, освен ако съдът разпореди друго. Визираната норма сочи, че предварителното изпълнение на заповедта за налагане на ПАМ е допуснато по силата на закона.

Съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2.

Алинея втора предвижда, че предварителното изпълнение се спира, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Наред с това изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства.

Последното условие произтича от презумпцията на законодателя, че са налице особено важни държавни и обществени интереси, които са наложили предварителното изпълнение на акта по закон. Именно необходимостта от защита на такива интереси определя и материалноправните предпоставки, регламентирани в хипотезата на чл. 60, ал. 1 от АПК, при наличието, на които административният орган може да допусне предварително изпълнение на административния акт.

В случая по делото не са ангажирани доказателства, установяващи настъпването на значителни или трудно поправи вреди за оспорващия, които ще настъпят в резултат от предварителното изпълнение на оспорения административен акт, които да са противопоставими на важните държавни и обществени интереси, които нормата на чл. 124б, ал. 3 ЗАДС охранява. По делото не са ангажирани никакви доказателства относно извършваната от дружеството производствена дейност, нейната непрекъсваемост, сключени договори с контрагенти, броя на наетия персонал и прочие. Същите не могат да бъдат презумирани само по силата на факта, че дружеството ползва в дейността си акцизни стоки /спирт/, а подлежат на доказване по предвидения за това процесуален ред. Срокът на принудителната административна мярка е определен императивно от закона, а не е предоставен за определяне по преценка на административния орган при условията на оперативна самостоятелност. Мярката е постановена във връзка с издадено наказателно постановление, поради което няма как в това производство да се преценява нейната съразмерност спрямо вида и размера на допуснатото нарушение на акцизното законодателство. Не са налице и нови обстоятелства, а наличието им е предпоставка за спиране на предварителното изпълнение на административния акт.

Мотивите на първоинстанционния съд относно възмездяване на евентуални вреди при условията на ЗОДОВ са изложени при условията на алтернативност, т.е. същите не са водещи и решаващия за крайния извод на съда за неоснователност на искането на спиране на допуснатото предварително изпълнение. По тази причина изложените доводи в тази насока в частната жалба не следва да бъдат обсъждани.

При липсата на законоустановените условия за спиране на предварителното изпълнение на заповедта, обосновано първоинстанционният съд е приел, че предявеното искане от „Кети 94“ ООД се явява неоснователно. Като е отхвърлил същото, той е постановил едно правилно определение, което при условията на чл.221,ал.2 във връцка с чл.236 АПК следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на осн. чл.221,ал.2 във вр. с чл.236 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,