Определение № 40 от 08.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 964/2019 г.

Производството е по чл.282, ал.2 ГПК. Постъпила е молба от Ю. О. Ю. от [населено място] чрез процесуалния му представител адв.С. А. от САК, за спиране изпълнението на невлязло в сила въззивно решение, постановено от Старозагорския окръжен съд на 30.11.2018г. по в.гр.д.№1339/2018г., с което след отмяна на решението на първоинстанционния съд е прогласена нищожността на договор за аренда от 30.12.2014г., сключен между Ю. О. Ю. като арендатор и О. Ф. К. като арендодател на поземлен имот с пл.№.........., находящ се в местността „М. о.“ по плана за земеразделяне на [населено място], [община] и Ю. О. Ю. е осъден да предаде на О. Ф. К. владението върху процесния поземлен имот с планоснимачен номер ................ Срещу така постановеното въззивно решение е подадена касационна жалба вх.№561 от 16.01.2019г. Настоящият състав приема, че предпоставките за спиране на изпълнението са налице, тъй като осъдителното решение на въззивния съд не е влязло в сила, с вносна бележка от 01.03.2019г. молителят е внесъл по сметка на ВКС надлежно обезпечение в размер на 895.60лв. и от служебно извършена справка е установено, че на 05.03.2019г. сумата е постъпила в сметката за обезпечения. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение