Определение № 397 от 28.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 443/2012 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на М. М. Д. – С. против определение от 18.04.2008 година, постановено по гр.д.№ 4038/2005 г. от Софийски градски съд, ІV”в” отд. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение, състава на СГС е преценил, че подадената молба с правно основание чл.192, ал.4 от ГПК/отм./ е процесуално недопустима, тъй като е подадена след срока по чл.192, ал.4 от ГПК/отм./. По делото е постановено въззивно решение на 22.05.2006 година, което като необжалваемо е влязло в сила. По молба за поправка на очевидна фактическа грешка, касаеща съществото на спора и присъдените суми по предявените искове, съдът е постановил решение по реда на чл.192, ал.2 от ГПК/отм./, като с решение №82/05.03.2008 година е оставил молбата без уважение. С молба от 11.04.2008 година, молителката М. М. Д. – С. е поискала допълване на решението по делото, като е направила искане да и се присъдят направените по делото разноски, за което е представила и списък на същите. Решението по делото е влязло в сила с постановяването му на 22.05.2006 година, като от тази дата тече и срока по чл.192, ал.4 от ГПК /отм./. Молбата е подадена след изтичането на този преклузивен срок, поради което е процесуално недопустима, поради което правилно и законосъобразно съдът я е оставил без разглеждане. По изложените съображения, обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия