Решение № 2458 от 06.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11286/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисия за регулиране на съобщенията (КРС), чрез представител по пълномощие – главен юрисконсулт С. Петкова против Решение № 1182/02.10.2025 год., постановено по административно дело № 624/2025 год. по описа на Административен съд – София-област. Заявено е твърдение, че решението на Административен съд – София-област е постановено в нарушение на материалния закон и при допускане на съществени нарушения на процесуалните правила – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подкрепа на това твърдение е посочено, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че промяната на таксите за ползване на позиция геостационарна орбита е в посока намаление. По мнение на касатора, КРС е приложила при изчисляване на дължимата годишна такса посочения от съда подход, като след приспадане на платената такса от предприятието, оставала сума за доплащане, която от страна на дружеството била и платена. Посочва, че липсва разпоредба, която да регламентира, че определените нови годишни такси за ползване на ограничен ресурс ще се прилагат по отношение на предприятията, от началото на следваща календарна година. Позовавайки се на съдебната практика на ВАС, оспорва извода на съда, че в случая е налице необходимост от възстановяване на претендираните от предприятието суми, отнасящи се за посочения период, в резултат на увеличение на годишната такса. Намира противоречие в мотивите и диспозитива на оспорения съдебен акт, доколкото от страна на административния орган е спазен посочения от съда подход за изчисляване на дължимите такси. В съответствие с тези доводи е формулирано искане за отмяна на съдебното решение на първоинстанционния съд и постановяване на ново решение по същество на спора, с което да се отхвърли жалбата на „Балкансат“ ЕООД. В съдебно заседание, касаторът, чрез процесуалния си представител – главен юрисконсулт С. Петкова поддържа касационната жалба по заявените доводи и аргументи, не ангажира допълнителни писмени доказателства и заявява искане за отмяна на оспореното съдебно решение. Ответникът – „Балкансат“ ЕООД, чрез представител по пълномощие – адв. М. Гигова от Адвокатска колегия - София, в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. В подкрепа на това твърдение развива подробни доводи и аргументи и формулира искане за отхвърляне на жалбата. Представителят на Върховна касационна прокуратура в съдебно заседание и в писмено заключение обосновава неоснователност на оспорването, доколкото в случая не са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. С оспореното съдебно решение, състав на Административен съд – София-област е отменил по жалба на „Балкансат“ ЕООД Решение на Комисията за регулиране на съобщенията № 167/08.05.2025 год. по заявление за изменение на т. 3 от Приложение № 3 към Разрешение № 01328/11.12.2008 год., издадено на „Балкансат“ ЕООД, с което на дружеството се отказва да измени т. 3 от Приложение № 3 „Размер, срокове и начин на заплащане на таксите“ (Приложение № 3) към Разрешение № 01328-008/17.05.2023 год. за ползване на позиция на геостационарната орбита със съответния радиочестотен спектър, определена за Република България, издадено на „Балкансат“ ЕООД по искане, обективирано в Писмо с вх. № 03-07-50-27/23/25.03.2024 год. и преписката е върната на органа за ново разглеждане при спазване указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови този правен резултат, от фактическа страна, първоинстанционният съд е установил, че „Балкансат“ ЕООД е титуляр на Разрешение за предоставяне на позиция на геостационарната орбита, определена за Република България за осъществяване на електронни съобщения чрез спътникова система „BUL00000“ от неподвижна спътникова радиослужба с № 01328 от 11.12.2008 год. Разрешението е изменено в частта по Приложение № 3 „Размер, срокове и начини за заплащане на таксите“ съгласно приложението. На 23.05.2023 год. дружеството е уведомено за това изменение с писмо с изх.№ 03-07-50-22 от 23.05.2023 год., както и че в 14-дневен срок от съобщението за това следва заплати сумата от 7 305,56 лв., представляващо такса за периода 08.04-31.12.2023 год. Сумата е преведена от дружеството на 07.06.2023 год. На 07.07.2023 год. с искане с вх.№ 10-00-318 от 07.07.2023 год., „Балкансат“ ЕООД е поискало КРС: 1. Да отмени изменението от 17.05.2023 год. и издаде ново решение за изменение на Приложение № 3 на Разрешението от 11.12.2008 год., като определи, че годишната такса в размер на 48 000 лв. се дължи считано от 01.01.2024 год. 2. Платената сума в размер на 7 305,56 лв. да бъде възстановена по посочена от дружеството негова банкова сметка, или алтернативно, КРС със свое решение да постанови, че горната сума ще бъде приспадната от дължимата годишна такса на „Балкансат“ ЕООД за календарната 2024 год. На 25.03.2024 год., дружеството е подало ново искане вх.№ 03-07-50-27/23 от 25.03.2024 год. на КРС с посочено от административния орган правно основание чл. 116 от ЗЕС, като с писмо изх.№ 03-07-50-28/23 от 04.04.2024 год. председателят на КРС се е произнесъл. Решението предмет на оспорване в настоящето производство е постановено, след като КРС е уведомена за влязлото в сила Решение № 997/01.08.2024 год. по адм. дело № 526/2024 год. по описа на Административен съд - София област (АССО). Комисията за регулиране на съобщенията е сезирана с искане вх. № 03-07-50-27/23 от 25.03.2024 год. по описа на Комисията с посочено от молителя правно основание чл. 116 от ЗЕС и по това искане е постановено процесното решение. За да постанови същото, комисията е приела, че съгласно изменената т. 3 от Приложение 3 на Разрешение № 01328/11.12.2008 год., „Балкансат“ ЕООД дължи на Комисията годишна такса за ползване на позиция на геостационарна орбита със съответния радиочестотен спектър, съгласно чл. 6, ал. 1, т. 10.1 от Тарифата в размер на 48 000 лв. годишно, считано от 08.04.2023 год. Административният орган е изложил мотиви, че в ПМС № 47 от 31 март 2023 год. за изменение и допълнение на Тарифата (ПМС № 47, в сила от 8 април 2023 год.), не са включени разпоредби, с които да се регламентира, че определените годишни такси за ползване на ограничен ресурс ще се прилагат от началото на календарната 2024 година. Приел е, че липсата на такава изрична заключителна разпоредба в Тарифата води до извод, че за периода от влизане в сила на Тарифата - 08.04.2023 до 31.12.2023 год. следва да се прилагат новите такси. Обосновал е извод, че за КРС не е възникнало задължение да възстанови (върне) претендираните от предприятието суми, тъй като не са изпълнени всички положителни предпоставки, установени в приложимите правни норми. При тези фактически установявания, от правна страна, първоинстанционният административен съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия. Прието е, че решението съдържа изискуемите по чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По отношение на материалната законосъобразност на акта, след анализ на приложимите разпоредби, съдът е достигнал до извод, че КРС е следвало след като е сезирана от дружеството да преизчисли размера на дължимите такси, като определи размер на таксата за времето от 01.01.2023 год. до 07.04.2023 год., съобразно действащите за този период размери на дължимите такси, както и да определи изрично размера на таксата за времето от 08.04.2023 год. до 31.12.2023 год. прилагайки новият намален размер на таксата, съобразно ПМС № 47. Обосновал е извод, че след като КРС не е сторила това и е отказала да определи размер на дължимата годишна такса, при което да установи точния размер на надвнесените от дружеството годишни такси и възстанови тези суми на същото, органът е постановил незаконосъобразен акт, издаден при неправилно приложение на материалния закон. Приел е за неправилен довода на административния орган, че след като в ПМС № 47/31.03.2023 год. не са включени разпоредби, с които определените по-ниски годишни такси за ползване на ограничен ресурс ще се прилагат от началото на календарната 2023 год., то предприятията, които са извършили авансови плащания преди изменението на Тарифата, не могат да претендират и да искат връщане на надвнесените такива. Формулирал е извод, че задълженията за такси следва да бъдат определяни в размери, съобразени с прилагането на правната регламентация, действаща към момента на дължимостта на тези такси. Посочил е, че в случая таксата трябва да бъде определена като сбор от две такива, определени съобразно правната уредба за периода от 01.01.2023 год. до 07.04.2023 год. и за периода 08.04.2023 год. до 31.12.2023 год., съобразно новия размер на таксата, определен с ПМС № 47/2023 год. Обосновал е извод, че сумата представляваща разлика от внесената годишна такса на 31.03.2023 год., и определената по посочения начин годишна такса представлява надвнесена такса и подлежи на връщане на вносителя. В съответствие с горните мотиви, съдът е приел, че оспореното Решение е в противоречие с относимите материалноправни разпоредби, поради което го е отменил като незаконосъобразно и е върнал преписката на органа за преизчисляване на дължимите от „Балкансат“ ЕООД годишни такси за 2023 год. и връщане на надвнесената сума. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. На първо място, настоящата касационна инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата се от закона писмена форма с посочване на фактически и правни основания, като при постановяването му не са допуснати нарушения от категорията на съществените такива, които да обосноват незаконосъобразност на собствено основание. По приложението на материалния закон, настоящата касационна инстанция приема следното: Съгласно чл. 143 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС) лицата, осъществяващи електронни съобщения след предоставяне на индивидуални права за ползване на ограничен ресурс, заплащат годишни такси за ползване на номерационни ресурси, радиочестотен спектър или позиции на геостационарната орбита със съответния радиочестотен спектър. В разпоредбата на чл. 145, ал 1 от ЗЕС е предвидено, че таксите по чл. 143 се плащат на 4 равни вноски до края на тримесечието, за което се дължат. Съобразно ал. 2 от с.з., предприятието може да плати таксите по чл. 143 до края на първото тримесечие на текущата година. В този случай таксата се плаща с отстъпка в размер 5 на сто. В настоящият случай по делото е безспорно установено, че в изпълнение на притежаваните от дружеството „Балкансат“ ЕООД Разрешение за предоставяне на позиция на геостационарната орбита, определена за Република България за осъществяване на електронни съобщения чрез спътникова система „BUL00000“ от неподвижна спътникова радиослужба № 01328 от 11.12.2008 год., и предвидената нормативна възможност, дружеството на 14.03.2023 год., е заплатило дължимите годишни такси за 2023 год. с 5% отстъпка. С Постановление № 47 на МС от 31.03.2023 год. за изменение и допълнение на Тарифата за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията по Закона за електронните съобщения, приета с Постановление № 374 на Министерския съвет от 2011 г., влязло в сила от 08.04.2023 год., са приети изменения в размера на годишните такси по чл. 6, ал. 1, т. 10.1 за ползване на позиция на геостационарната орбита, в посока увеличение. Не е спорно, че Разрешението № 01328 от 11.12.2008 год. за ползване на геостационарна орбита, е изменено в частта по Приложение № 3 „Размер, срокове и начини за заплащане на таксите“, в съответствие с приетите изменения в Постановление № 47 на МС от 31.03.2023 год. за изменение и допълнение на Тарифата за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията по Закона за електронните съобщения, приета с Постановление № 374 на Министерския съвет от 2011 г., влязло в сила от 08.04.2023 год., с което са приети изменения в посока увеличение размера на годишните такси за ползване на позиция геостационарна орбита. В този смисъл, с Изменение № 01328-008/17.05.2023 год. на Разрешение № 01328/11.12.2008 год., Приложение 3 „Размер, срокове и начин на заплащане на таксите“, т. 3 е изменена, като съгласно новото съдържание на същата, предприятието дължи на Комисията годишна такса за ползване на позиция на геостационарна орбита със съответния радиочестотен спектър, съгласно чл. 6, ал. 1, т. 10.1 от Тарифата в размер на 48 000 лв. годишно, считано от 08.04.2023 год. За сравнение, в предходното Изменение № 01328-006/18.03.2021 год., годишната такса е била в размер на 38 000 лв. Правилно е прието от съда, че за административния орган е налице правно задължение да направи проверка на внесеното и реално дължимото, като при установени разлики, възстанови надвнесените суми или поиска довнасянето им. Първоинстанционният съд правилно е установил, че в случая таксата трябва да бъде определена като сбор от две такива определени съобразно правната уредба за периода от 01.01.2023 год. до 07.04.2023 год. и за периода 08.04.2023 год. до 31.12.2023 год., съобразно новия размер на таксата, но в случая новият размер на таксата е увеличен, а не както неправилно приема съда - намален. Именно в изпълнение на посочените нормативни разпоредби, КРС е извършила преизчисления на размера на дължимите такси, като е определила размера на таксата за времето от 01.01.2023 год. до 07.04.2023 год. за който период, дължимата такса е определена в размер на 10 238,89 лв. (изчислена пропорционално при 38 000 лв. годишна такса), съобразно действащите за този период размери, като е определила и размера на таксата за времето от 08.04.2023 год. до 31.12.2023 год. – 35 066,67 лв. (изчислена пропорционално при 48 000 лв. годишна такса), прилагайки новият увеличен размер на таксата, съобразно приетите изменения с Постановление № 47 на МС от 31.03.2023 год. за изменение и допълнение на Тарифата за таксите, които се събират от Комисията за регулиране на съобщенията по Закона за електронните съобщения. При този начин на изчисление, общата дължима такса за 2023 год. е определена в размер на 45 305,56 лв., като след прилагане на отстъпката от 5% по реда на чл. 13, ал. 2 от Тарифата, дължимата такса е изчислена на 43 405,56 лв. След приспадане на платената от дружеството на 14.03.2023 год. сума от 36 100 лв. е определен остатъка за довнасяне в размер на 7 305,56 лв. При това следва, че дружеството за периода 08.04.2023 год. до 31.12.2023 год. е внесло по-малка годишна такса, а не по-висока, както приема Административен съд – София-област, поради което сумата е дължима от дружеството, а не е надвнесена. За пълнота на изложеното следва да се отбележи, че в писмото на „Балкансат“ ЕООД, с вх. № 03-07-50-27/25.03.2024 год. до КРС също няма искане за връщане на такса, като недължимо платена, а се иска изменение на разрешението на основание чл. 116 от ЗЕС, като се посочи от страна на КРС, че увеличената годишна такса се дължи за 2024 год., т.е. за следващ период. Доколкото в Постановление № 47 на МС от 31.03.2023 год. липсва разпоредба, която да регламентира, че определените нови годишни такси за ползване на ограничен ресурс ще се прилагат от началото на следващата календарна година, то задълженията за такси следва да бъдат определяни в размери, съобразени с прилагането на правната регламентация, действаща към момента на дължимостта на тези такси, а именно за 2023 год. В този смисъл както бе посочено по-горе, таксата следва да бъде изчислена за два периода, преди и след изменението, като сумата представляваща разлика от внесената годишна такса на 14.03.2023 год., и определената по горепосочения начин годишна такса подлежи на довнасяне от дружеството. Предвид така развитите мотиви, настоящата инстанция намира, че е налице заявеното с касационната жалба на Комисия за регулиране на съобщенията основание за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 1-во от АПК – нарушение на материалния закон. С оглед на това, обжалваното съдебно решение се явява неправилно и като такова следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа и правна страна и съдът следва да постанови решение, с което да отхвърли жалбата на „Балкансат“ ЕООД срещу Решение на Комисията за регулиране на съобщенията № 167/08.05.2025 год. по заявление за изменение на т. 3 от Приложение № 3 към Разрешение № 01328/11.12.2008 год., издадено на „Балкансат“ ЕООД. Мотивиран от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение,