Решение № 1181 от 03.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8126/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. З. Ш., подадена чрез пълномощника адвокат В. Ушатова, срещу решение № 2889 от 19.06.2025 г., постановено по адм. дело № 1890/2024 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 3-353/11.11.2024 г. на кмета на Община Струмяни. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че е налице противоречие в мотивите на съда, тъй като на едно място в решението е прието, че жалбата му е основателна, а в останалата част са изложени съображения на нейната неоснователност. Оспорва извода на съда, че строежът не е допустим. Счита същия за търпим, като твърди, че е изграден през 1983 г. и 1989 г., а не както е отразено в заповедта - през 2024 г. Заявява, че неправилно органът и съдът са приели, че строежът е пета категория, като се позовава на заключението на вещото лице, че е шеста категория. Не е било отчетено съществуването в имота на стари сгради. Моли за отмяна на съдебното решение. С допълнително становище претендира разноски, съгласно представен списък. Ответникът - кмет на Община Струмяни, чрез пълномощника си адвокат А. Бистричка, в представения писмен отговор оспорва касационната жалба и по изложени съображения моли да бъде оставена без уважение. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага съдебното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: Административен съд Благоевград е бил сезиран с жалба на В. Ш., против цитираната по-горе заповед, с която му е наредено в качеството му на извършител, на основание чл. 225а, ал. 1, вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), да премахне следния незаконен строеж: „Стопанска постройка“, находяща се в собствения му поземлен имот с идентификатор (ПИ) [ПИ], попадащ в земеделска територия - нива, м. Превалец, землището на [населено място], общ. Струмяни, с площ от 2951 кв. м., като изпълнен без одобрен инвестиционен проект и без издадено разрешение за строеж. От фактическа страна е установено, че след постъпила предварителна информация за извършено незаконно строителство, длъжностни лица от общинската администрация на Община Струмяни извършили проверка за която съставили констативен акт № 1/17.09.2024 г. С акта е установено, че в [ПИ], който е собственост на В. Ш., съгласно представения от него нотариален акт от 2023 г., е извършен строеж: „Стопанска постройка“ със застроена площ от 78 кв. м., свързан към масивна плътна ограда. Постройката е изпълнена чрез носещи оградни стени върху стоманобетонна основа, зидани с циментови тухли с размер 15/20/40 см. и стоманобетонови колони с размери 10/15 см. и 10/20 см. с височина от 1,50 м. до 2,40 м. Носещите стени завършват със стоманобетонов пояс с дебелина 10 см. Сградата е с едноскатен покрив от 23 бр. ребра от ритловици, монтирани върху дървени греди, с поставени летви и ламарина. Констатирано е, че строителството е извършено без виза за проектиране, одобрен инвестиционен проект и без издадено разрешение за строеж, с което са нарушени чл. 148, ал. 1 и ал. 4 ЗУТ, чл. 11, ал. 2 и чл. 12 от Наредба № 19/25.10.2012 г. за строителството в земеделски земи без промяна на предназначението им (Наредба № 19/25.10.2012 г.). Актът е връчен на извършителя на строежа. Възражения срещу него не са постъпили. Административното производство е приключило с издаването на процесната заповед. В нея е прието, че по сведения на В. Ш., строежът е извършен от него през февруари 2024 г., поради което е налице невъзможност за приложение на нормите на § 16 ПРЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ (ДВ, бр. 82/2012 г.), предвид времето за изпълнението му. Определен е като пета категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „в“ ЗУТ и чл. 10, ал. 3 от Наредба № 1 от 30.07.2003 г. за номенклатурата на видовете строежи. Пред първостепенния съд е изслушана съдебно-техническа експертиза, която е потвърдила верността на констатациите в заповедта досежно начина на изграждане и размерите на постройката, но е дала заключение, че същата е от шеста категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6, вр. чл. 147, ал. 1, т. 1 ЗУТ, като строеж на допълващо застрояване по чл. 44, ал. 3 ЗУТ. По искане на жалбоподателя е разпитан свидетел, който е установил, че в имота преди е имало бунгало и навес на Пътно управление, изградени преди 1989 г. Процесната постройка е изпълнена на мястото на стария навес. От него са останали части от стени, върху които В. Ш. е изградил през миналата година (б.а. 2024 г.) процесния строеж, но с други материали. По показанията на свидетеля, съдът необосновано е посочил, че не следва да се обсъждат, тъй като същите подкрепят останалия събран по делото доказателствен материал, че се касае за новопостроена през 2024 г. сграда от В. Ш.. Въпреки, че е записал в началото на правните си изводи, че жалбата е основателна, първоинстанционният съд по-надолу е изложил безпротиворечиви мотиви за нейната неоснователност, което е в съответствие с постановения диспозитив за отхвърлянето й. Съдът е установил, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на изискуемата форма и без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По повод възражение на жалбоподателя, че строежът е описан неточно, е посочил наличието на достатъчна негова индивидуализация по параметри и местоположение. При преценката за материалната законосъобразност на заповедта се е позовал на липсата на виза за проектиране, одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, което не се оспорва от жалбоподателя. Приел е тезата на вещото лице, че строежът е шеста категория, а квалификацията му от органа като пета категория е намерена за несъществено нарушение. Заради установената липса на горепосочените строителни книжа, съдът е направил извод, че процесният строеж е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Обсъдени са твърденията за допустимост, като след изследване предпоставките за търпимост на строежа е преценено, че те са неприложими предвид времето за изпълнението му - през 2024 г. По отношение съответствието с целта на закона е изложено, че с атакуваната заповед тя е реализирана чрез отстраняване на установеното незаконно строителство. Така постановеното решение е правилно и обосновано, като постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. В решението е допусната очевидна фактическа грешка в началото на правните изводи със записването, че жалбата е основателна. Тази грешка, като подлежаща на поправка по чл. 175, ал. 1 АПК, не се отразява на законосъобразността на атакувания съдебен акт. При вярно установена фактическа обстановка съдът е достигнал до обоснован правен извод за отхвърляне на оспорването срещу обжалваната пред него заповед. От събраните по делото доказателства - приложените материали по административната преписка, събраните в хода на съдебното производство доказателства, заключението на вещото лице и показанията на разпитания свидетел се установява, че строежът представляващ: „Стопанска постройка“ в [ПИ], като изграден в земеделска територия, м. Превалец, землището на [населено място], общ. Струмяни, е изграден без виза за проектиране (имотът е с площ до 10 дка, вр. чл. 2 от Наредба № 19/25.10.2012 г.), одобрен инвестиционен проект и без разрешение за строеж, което е в нарушение на чл. 148 ЗУТ, вр. чл. 11, ал. 2 и чл. 12 от Наредба № 19/25.10.2012 г. Поради това същият е незаконен и на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ подлежи на премахване. Липсата на виза за проектиране, одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж не се оспорва от жалбоподателя, както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство. Съдът е обсъдил хипотезите за режима на търпимост, съответно допустимостта на строежа, като обосновано е приел, че те са неприложими в настоящия случай. Противно на твърдяното от касатора, от всички доказателства по делото, включително от показанията на разпитания по негово искане свидетел се установява, че сградата е построена през 2024 г., след премахването на съществувалите преди това сгради на Пътно управление. За пълнота на изложеното следва да се посочи, че неправилно административният съд е определил категорията на процесния строеж като шеста по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 6 ЗУТ, като допълващо застрояване. Този извод не се подкрепя от приложените по делото доказателства, които безспорно сочат на строеж от пета категория по чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „в“ ЗУТ, както правилно е определил административният орган. Поземления имот в който е изграден незаконният строеж се намира в земеделска, а не в урбанизирана територия и за него няма застроителен план с предвидено основно, респ. допълващо застрояване. Този неправилен извод на съда обаче, не води до незаконосъобразност на съдебния акт, а още по-малко до незаконосъобразност на оспорения административен акт, тъй като съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ кметът на общината е компетентен да издава заповед за премахване на незаконни строежи, както от пета, така и от шеста категория. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което, а касационната жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна. При този резултат на делото право на разноски има ответникът по касация, но той не е поискал присъждането на такива. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,