Определение № 211 от 21.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 177/2009 г.

Производството е по чл. 306, ал. 2 вр. чл. 286, ал. 2 и ал. 1, т. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена в срок, от К. Л. П. и В. К. И. срещу разпореждане от 20.08.2008 г., с което е върната молба за отмяна на влязло в сила решение от 29.11.2006 г. по гр. д. № 4563/02 г. на Софийския градски съд, потвърдено с решение № 13/08 от 05.02.2008 г. по гр. д. № 1109/07 г. на ВКС на РБ, IV-то г. о., в частта, с която е уважен иск на П. С. П. и Л. К. П. срещу П. Д. М., О. Ф. М., В. К. И. и С. о.. Жалбоподателите считат, че в срок са изпълнили указанието по редовността на молбата за отмяна, а непредставянето на копие от документа за внесена държавна такса е резултат от невписването на това в съобщението до К. П. и липсата на уведомление до В. И. Сочат и, че определението няма конкретен предмет, защото не е посочено коя от подадени две молби за отмяна на влязлото в сила решение в негови различни части, се връща. Ответниците П. С. П. и Л. К. П. считат частната жалба за неоснователна, останалите не са взели становища. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното: Съобщението за разпореждането от 10.05.2008 г. на съдия при Софийския градски съд във връзка с държавната такса по подадената от К. П. и В. И. молба за отмяна на влязло в сила решение, е връчено на 22.07.2008 г. на К. П. лично. Молителите са посочили един и същ адрес за призоваване и съобразно с това е издадено едно съобщение, в което са вписани имената и на двамата. Връчването на В. И. е извършено при условията на чл. 46, ал. 2 ГПК и е редовно. Видно от представеното с частната жалба преводно нареждане /вносна бележка/, издадено от “ЦКБ” АД клон “Д” гр. С., определената от съда сума от 237.27 лева е внесена по сметката на ВКС на 28.07.2008 г., т. е. в указания 7-дневен срок. Непредставянето на копие от вносния документ в същия срок не е основание да се приеме, че посочената нередовност не е отстранена. Определящо за редовността на молба за отмяна в случая е извършването в срок на дължимото от страната процесуално действие - внасянето на дължимата за производството държавна такса. Затова обжалваното разпореждане е неправилно и следва да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по молбата за отмяна. Доколкото съдебният акт е по администриране на молбата с вх. № 2* от 30.04.2008 г., след връщане на делото следва съдът да извърши съответните процесуални действия и по молбата за отмяна вх. № 2* от 07.05.2008 г., която има предмет, различен от този по предходната молба. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.