Определение № 824 от 26.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 386/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от В. В. К., срещу определение № 2648/20.09.2023 г. по гр.д. № 3694/2023 г. на Върховния касационен съд, IV г.о., с което е оставено без уважение искането на В. В. К. в „молба/частна жалба“ с вх.№ 25021064/19.05.2023 г., за предоставяне на правна помощ и е оставена без разглеждане молба й с вх.№ 25007831/22.02.2023 г. за отмяна на влязло в сила решение № 20071113/13.12.2022 г. по гр.д. № 58723/2020 г. на Софийски районен съд. Излагат се доводи за неправилност на атакуваното определение. В писмен отговор ответникът по жалбата „Топлофикация София“ ЕАД изразява становище, че същата е неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна в процеса и е допустима. С оглед изложеното в жалбата, настоящия съдебен състав приема, че предмет на обжалване е цялото определение от 20.09.2023 г. Разгледана по същество, е жалбата е неоснователна. Производството по гр. д. № 3694/2023 г. на Върховния касационен съд е било образувано по молба вх. № 25007831/22.02.2023 г. на В. В. К., за отмяна на влязло в сила решение № 20071113/13.12.2022 г. по гр.д.№ 58723/2020 г. на Софийски районен съд в частта, с която са уважени искове на „Топлофикация София“ ЕАД против К. за съществуване на вземане на дружеството за доставена топлинна енергия в периода от 01.10.2017 г. до 30.04.2019 г., в размер на 1078,44 лева; сумата 33,65 лева - главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 31.07.2020г. до изплащането и са присъдени разноски по делото. Молителката е твърдяла основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК с позовваване на нови писмени доказателства: писмо изх.№ АО-2368-05-349/18.11.2022 г. от директор Дирекция „ВЕК“ при ДНСК; писмо изх.№ 94-В-1272#3/27.09.2022 г. от изпълнителния директор на НАП; писмо изх. № 66-00-582/03.07.2023 г. от гл. директор ГД „Регистри“ към АВп. С молби от 29.03.2023 г., 06.04.2023 г., 19.05.2023 г. и 07.07.2023 г. е изложила допълнителни съображения, като в молбата от 19.05.2023 г. е направила искане за предоставяне на правна помощ. С обжалваното определение съставът на Върховния касационен съд е посочил, че подадената молба по чл.303 ГПК от В. К. е процесуално недопустима, с оглед на което не е оправдано и предоставянето на правна помощ от гледна точка на ползата, която тя би донесла на молителката, съгласно чл.24 ЗПП. Приел е, че основанията за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК са налице само когато делото не е попълнено с относими доказателства, които са от съществено значение за изхода на делото, но по обективни причини не са могли да станат достояние на страната и да бъдат събрани. В от представените „нови“ доказателства било видно, че са изготвени в отговор на отправени до съответните държавни институции искания за предоставяне на информация от самата молителка и трето за спора лице. Посочено е, че, при липсата на фактически обстоятелства, които са попречили на страната да се снабди с документите в хода на проведеното исково производство, не може да се приеме, че молителката е била обективно възпрепятствана да ги представи като доказателства преди решаване на правния спор по гр.д. № 58723/2020 г. на СРС. Направен е извод, че попълването на делото с писмени доказателства е било обусловено единствено от процесуалната активност на молителката, а не от наличието на пречки за снабдяването им в хода на производството, и след като пропускът се дължи на небрежността на страната-молител, безпредметно било извършването на проверка на касационната инстанция по същество - дали писмените доказателства са нови и са от съществено значение за изхода на делото. Обжалваното определение е правилно. Изводът, че правна помощ на молителката не следва да бъде предоставена, следва от разпоредбата на чл. 24, т. 2 от ЗПрП, приложима за казуса. Същата предвижда, че правна помощ чрез процесуално представителство не се предоставя, когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. Производство е било образувано по молба за отмяна, която по преценка на състава на ВКС е недопустима и оставена без разглеждане. В този случай, адвокатът осъществяващ правната помощ, не би могъл да запълни със свои професионални действия и знания липсата на надлежни твърдения, единствено годни да обусловят извод за допустимост на отмяната при влязло в сила решение в хипотезата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. В случай, че молителката не е доволна от определението, проверката за неговата законосъобразност, при постъпила частна жалба, каквато в случая е депозирана, се извършва също по служебни критерии, при проверка на допустимостта на исканото производство по отмяна, от друг състав на ВКС. В производството по обжалване, съдебният състав на ВКС, който се произнася по вече подадената частна жалба по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК не е обвързан от наведените с нея оплаквания /т.е. нито доводите на жалбоподателя, нито представителство от назначен адвокат в това частно производство, биха имали значението, което изисква нормата на чл. 23, ал. 2 от ЗПрП, за да бъде преценена положително необходимостта от предоставяне на правна помощ/, а следва да извърши служебна и цялостна проверка включително относно правилността на определението – при условията на т. нар. "пълен въззив", каквито са указанията в тълкувателно решение № 6/2017 от 15.01.2019 г. на ОСГТК на ВКС. При това положение предоставянето на исканата правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла. По частната жалба срещу определението, в частта му с която е оставена без разглеждане молба вх.№ 25007831/22.02.2023 г. за отмяна на влязло в сила решение на СРС: Производството за отмяна на влезли в сила решения е извънинстанционно и цели защита срещу неправилни, влезли в сила съдебни решения, но само при наличие на основанията, изчерпателно изброени в разпоредбите на чл. 303 и чл. 304 ГПК. Съгласно приетото в т. 10 на Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 и чл. 304, ал. 1 ГПК, е недопустима. Нито в първоначалната молба, нито в допълнителните молби /представени след указания на съда, администрирал молбата за отмяна, за представяне на точно и мотивирано изложение на основанията по чл.303, ал.1 ГПК/, страната е обосновала надлежно наличието на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от значение за изхода на спора, с които да не е могла своевременно да се снабди в рамките на развилото се производство. Всеки един от приложените към първоначалната молба документи не представлява релевантно за спора доказателство и фактическо обстоятелство, което страната е била в невъзможност да узнае или да представи до приключване на производството с влязло в сила решение. Ето защо подадената молба за отмяна съобразно с указанията в т.10 от ТР № 7/31.07.2017 г., правилно е била да се оставена без разглеждане. По изложените съображения частната жалба е неоснователна, а обжалваното пред настоящия състав на ВКС определение следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на делото, на осн. чл. 78 ал.8 ГПК, вр. с чл. 37 ЗПП, вр. с чл.25а ал.3 Наредба за заплащането на правната помощ, на ответника по жалбата, следва да бъдат присъдени разноски в настоящото производство за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение