Определение № 123 от 18.07.2011 г. на ВКС по н. д. № 2014/2011 г.

Производството е по чл. 351 ал. 5 от НПК и е образувано по жалба на осъдения РОМАН Е. Г. против разпореждане № 1822/17.06.2011 г. на съдия от Варненския окръжен съд по ВНЧД № 471/2011 г., с което е била върната касационната му жалба против постановеното по делото въззивно решение № 151/11.05.2011 г. за потвърждаване на определение № 76/07.03.2011 г. по НЧД № 74/2011 г. на Провадийския районен съд. В жалбата се поддържа, че съдебният акт, срещу който жалбоподателят е подал жалба, подлежи на касационна проверка съгласно чл. 346 от НПК и страда от пороци, които трябва да бъдат отстранени. Претендира се отмяна на решението и разглеждане на касационната жалба. Прокурорът от ВКП изразява писмено становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата и материалите по делото, намери следното: Жалбата е неоснователна. С въззивното решение на окръжния съд, срещу което е депозирана касационната жалба, е било потвърдено първоинстанционно определение, постановено от Провадийски РС по реда на чл. 306 ал.1 т.1 от НПК. Този съдебен акт, постановен от окръжния съд като въззивна инстанция с оглед своя вид и предмет не се обхваща от подлежащите на касационна проверка актове, предвидени в чл. 346 от НПК. Поначало актовете на окръжните съдилища, постановени като въззивна инстанция не могат да бъдат обжалвани по касационен ред. Единственото изключение, предвидено в чл. 346 т. 2 от НПК, касае новите присъди на окръжните съдилища, техните определения по чл. 306 ал.1 от НПК, но постановени само в случаите на нова присъда, или съгласно т. 4 техни решения или определения, постановени за първи път във въззивното производство, с които се прекратява, спира или прегражда пътя на наказателното производство. Настоящият случай не попада в нито една от посочените категории, поради което и с основание подадената касационна жалба е била върната по реда на чл. 351 ал. 4, т. 3 от НПК. Въззивното решение не може да бъде прието за акт по чл. 346 т.3 от НПК, тъй като то не е постановено за първи път във въззивната инстанция вследствие на постановена от нея въззивна присъда. Напротив, същото е имало за свой предмет произнасянето по жалбата на Р.Г. срещу първоинстанционно определение, постановено по реда на чл. 306 ал.1 от НПК. По този начин с решението е даден отговор по същество на доводите му, които той повтаря и в недопустимата си касационна жалба. Предвид гореизложеното и на основание чл. 351 ал. 5 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение