Определение № 279 от 17.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 317/2017 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. Ц. Л. срещу Определение № 4079/8.12.2016 г. по ч.гр.д.№ 5707/2016 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, с което са оставени без разглеждане ч.в.ж. № 95638/14.7.2016 г. и ч.в.ж.№ 106890/15 август 2016 г. като процесуално недопустими и е постановено прекратяване на производството по делото. В жалбата се поддържа, че определението е неправилно. Претендира се отмяната му. В срока за отговор на частната жалба [фирма] София изразява становище, че същата е неоснователна поради обстоятелството, че искането за допълване на решението е преклудирано искане за допълване на протокол от съдебно заседание. Настоящият съдебен състав, като съобрази доводите на страните и данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена в срок по пощата от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на обжалване въззивно определение на Софийския апелативен съд от вида на преграждащите развитието на производството и нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. При преценка на нейната основателност Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, съобрази следното: За да остави без разглеждане жалбите на ответника, въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд е бил сезиран с искане за спиране на производството по делото и отказът му да го уважи не подлежи на инстанционен контрол, поради което подадените две частни жалби с идентично съдържание се явяват процесуално недопустими. Определението е неправилно. Частната жалба е една, подадена е в срок по пощата, носи дата 11 юли 2016 г., а копие от нея е представено от жалбоподателя в изпълнение на разпореждане на съда от 1 август 2016 г. с оглед връчването на препис на насрещната страна. Жалбата с вх. № 95638/14.7.2016 г. е въззивна и е подадена срещу Решение № 5578/1 юли 2016 г. на Софийски градски съд, постановено по гр.д.№ 13280/2014 г. на Първо гражданско отделение, 19 състав, в производство по чл.250 ГПК. С обжалвания съдебен акт е отхвърлена молбата на Д. Ц. Л. за допълване на постановеното по делото решение като неоснователна по съображения, че с решението от 24.02.2016 г. съдът се е произнесъл по целия заявен спорен предмет. Обжалваното допълнително решение от 1 юли 2016 г. е акт по същество, с който е оставена без уважение молбата на жалбоподателя-ответник по иска, подадена в преклузивния срок по чл.250 ал.1 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.250 ал.3 ГПК допълнителното решение подлежи на обжалване по общия ред, т.е. по реда, по който се обжалва актът, чието допълване е поискано. Допълнителното произнасяне се наслагва към първоначалното и се ползва със същите правни последици, поради което законодателят е предвидил еднаква възможност за обжалване на двата акта. Приемайки, че ответникът Д. Л. обжалва „решение /определение/, с което Софийски градски съд отказва да спре производството“, каквото не е постановяване по делото, въззивният съд достига до необоснования извод за недопустимост на жалбата. По изложените съображения въззивното определение следва да бъде отменено, а делото – върнато на САС за по-нататъшни процесуални действия. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение