Определение № 78 от 02.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4527/2018 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Съдът е сезиран с частна жалба на В. Г. В., подадена срещу определение № 1089 от 8.10.2018 г. по гр. дело № 161/2018 г. на Окръжен съд – Смолян. С обжалваното определение съдът е уважил молбата по чл.248 от ГПК на Д. К. Г. и В. Г. Г. за допълване на постановеното по делото въззивно решение № 259/9.07.2017 г. в частта за разноските. Посочил е, че с решението си е пропуснал да се произнесе по въпроса за разноските, макар още с въззивната жалба и с отговора по чл.263, ал.1 от ГПК да е било направено такова искане от страните. Изложил е, че с въззивното решение исковете на Д. и В. Г. са частично уважени, като е признато за установено спрямо ответницата В. В., че Г. са собственици на жилищния етаж с посочен идентификатор, на западната половина от тавана и съответните идеални части от общите части на сградата, като е отхвърлен установителният им иск за собственост по отношение на западния гараж. Приел е, че частното между данъчните оценки, съответно, на етажа и на гаража спрямо общата оценка на двата обекта следва да се приложи съответно към сбора от направените от ищците разноски и към сбора от направените от ответницата разноски пред двете инстанции за държавни такси, адвокатски възнаграждения, експертиза, удостоверения, вписване. При това съотнасяне е заключил, че направените от ищците разноски пред двете инстанции, съобразно уважената част от исковете, възлизат на 2 329.30 лв., а направените от ответницата разноски пред двете инстанции, съобразно отхвърлената част от исковете, се равняват на 150.81 лв. След приспадане на двете суми е счел, че В. дължи на Г. по компенсация сумата от 2 178.52 лв. Жалбоподателката счита обжалваното определение за незаконосъобразно, предвид липсата на разграничаване в представените по делото договори за правна защита и съдействие каква част от адвокатското възнаграждение представлява разход за единия спорен имот и каква – за другия. Намира, че по тази причина разноски не следва да се присъждат на ищците, като въззивният съд е сторил това само по предположение, без да е ясно по какъв критерий е определил дължимите разноски. По частната жалба не е постъпил отговор от насрещните страни. Настоящият съдебен състав на първо гражданско отделение на ВКС намира за установено следното: Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу определение, подлежащо на обжалване пред ВКС. От делото се установява, че действително при постановяване на решението си Окръжен съд – Смолян не се е произнесъл по направените претенции на страните за разноски, поради което са били налице предпоставките на чл.248, ал.1 от ГПК за допълване на решението в частта за разноските. Неоснователни са твърденията в частната жалба, че за да бъде присъдено, договореното и заплатено адвокатско възнаграждение следва да бъде конкретизирано и разбито в договора за правна защита и съдействие съобразно броя и вида на предявените искове. Такова разбиране не намира подкрепа в законодателството и в съдебната практика. При общо договорено и заплатено възнаграждение съдът следва да изходи от цената на всеки отделен иск и съобразно уважената/отхвърлена част от претенциите да определи разноските, дължими на основание чл.78 от ГПК. Така е процедирал на практика и въззивният съд в настоящия казус. Следва да се има предвид, че в договорите за правна защита и съдействие, подписани от В. В. и представени по делото, също не е налице разбивка на адвокатското възнаграждение съобразно исковете. Изложеното обуславя потвърждаване на обжалваното определение. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,