Определение № 4847 от 27.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3941/2025 г.

ВКСII гражданско отделение27.10.2025 г.докладчик Радост Бошнакова

Диспозитив

СПИРА на основание чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК изпълнението на въззивно решение № 138 от 21.07.2025 г. по в. гр. дело № 166/2025 г. по описа на Бургаски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение И. Г. И., ЕГН [ЕГН], е осъден да заплати на М. П. П., ЕГН [ЕГН], на основание чл. 45 ЗЗД обезщетение от 20000 лева за неимуществени вреди от осъществено на 14.01.2022 г. непозволено увреждане, заедно със законната лихва от 03.06.2024 г. до окончателното му изплащане, и на основание чл. 86 ЗЗД сумата 5632.14 лева – лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за периода 14.01.2022 г. – 03.06.2024 г. ДА СЕ ИЗДАДЕ препис от определението на молителя И. Г. И.. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Мотиви

Производството е по реда на чл. 282, ал. 2 ГПК. Образувано е по направено от И. Г. И. искане в касационна жалба за спиране на изпълнение на невлязло в сила въззивно осъдително решение № 138 от 21.07.2025 г. по в. гр. дело № 166/2025 г. на Бургаски апелативен съд, с което молителят след частична отмяна на първоинстанционното решение е осъден да заплати на М. П. П. на основание чл. 45 ЗЗД обезщетение от 20000 лева за неимуществени вреди от осъществено на 14.01.2022 г. непозволено увреждане, заедно със законната лихва от 03.06.2024 г. до окончателното му изплащане, и на основание чл. 86 ЗЗД сумата 5632.14 лева – лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за периода 14.01.2022 г. – 03.06.2024 г. Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., след като обсъди молбата и доказателствата към нея, приема следното: Срещу осъдителното въззивно решение, което съгласно чл. 404, т. 1 ГПК подлежи на изпълнение, е подадена в срок касационна жалба от молителя И. Г. И., която е в процес на администриране от въззивния съд. С разпореждане от 15.10.2025 г. на молителя е дадено указание да представи по делото доказателство за внасяне на обезпечение в размер на присъдената по исковете по чл. 45 и чл. 86 ЗЗД сума от 25632.14 лева по специалната сметка на Върховен касационен съд. В изпълнение на даденото указание с молба от 27.10.2025 г. молителят е представил платежно нареждане от 24.10.2025 г., видно от съдържанието на което е наредил обезпечение по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК в указания размер, която сума е постъпила по набирателната сметка на ВКС съобразно удостоверяването от служител на ВКС, извършено на 27.10.2025 г. При тези данни съдебният състав приема, че са налице изискуемите от закона предпоставки по чл. 282, ал. ал. 2, т. 1 ГПК, поради което молбата следва да се уважи и да се допусне спиране изпълнението на невлязлото в сила осъдително въззивно решение, предмет на касационно обжалване. Въззивното решение не е влязло в сила, но подлежи на изпълнение. Молителят е депозирал по сметка на Върховния касационен съд надлежно обезпечение по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК в размер на присъдената сума. Налице са условията, които процесуалният закон изисква, за да бъде постановено спирането. Ето защо, молбата е основателна и следва да се уважи. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ г. о.

Цитирани разпоредби

7