Определение № 268 от 13.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 806/2020 г.

Производството по делото е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД, чрез процесуален пълномощник, срещу определение № 57 от 02.03.2020 г. по т. д. № 2747/2019 г. по описа на ВКС, ТК, І-во отделение. С него е върната подадената от частния жалбоподател молба за отмяна на влязлото в сила решение № 1920 от 01.10.2015 г. по гр. д. № 3275/2014 г. по описа на САС, поради невнасяне в указания срок на дължимата държавна такса, като производството по делото е прекратено. В частната жалба се моли за отмяна на атакуваното определение, поради неговата незаконосъобразност. Излага се, че съдебният състав на І т.о. не е приложил правилно разпоредбите на чл.18 вр. чл.15 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Поддържа се, че държавната такса по молбата за отмяна възлиза на 25 лв. и е била внесена своевременно. Моли се съдът да изиска служебна справка относно таксите, внесени по сходни дела, конкретно посочени. Прави се и искане за отвод на настоящия съдебен състав, доколкото председателят на второ отделение е постановил съдебен акт, с който е бил разгледан по същество спорът, предмет на настоящата частна жалба. Ответникът по частната жалба – Министерството на земеделието и селското развитие на Румъния, чрез Агенция за плащания и участие в земеделието, оспорва нейната основателност по съображения, изложени в писмения отговор, депозиран от процесуален пълномощник. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. По предварителните въпроси настоящият съдебен състав приема, че спорът относно дължимата държавна такса по молбата за отмяна е изцяло правен и не е нужно събирането на поисканите от частния жалбоподател доказателства. Като неоснователно се преценява и искането по чл.22 ал.1 т.6 ГПК за отстраняване на членовете на състава. Същото е мотивирано с актове на ръководителя на съответното отделение, в чието постановяване съдиите, разглеждащи частната жалба, не са участвали. Поради това доводът не може да обуслови съмнение за тяхната предубеденост или липса на безпристрастност. Този съдебен състав не се е произнасял досега по спорния предмет, въведен с частната жалба, между страните по делото. Исканията в посочения смисъл следва да се оставят без уважение. Разгледана по същество, частната жалба се преценява като основателна, по следните съображения: За да постанови обжалваното определение, с което са констатирани неотстранени нередовности на молбата за отмяна, предходният състав на ВКС, ТК, І т.о. е оставил производството по т.д.№ 2747/2019 г. без движение и е указал на молителя, настоящ жалбоподател, в седмичен срок от съобщението да внесе държавна такса още в размер на 861 864.42 лв. Тъй като изпълнение на указанията не е последвало, съдът е върнал молбата за отмяна, на основание чл.306 ал.2 вр. чл.286 ал.1 т.2 ГПК. Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че към момента на образуване на делото дължимата държавна такса е била внесена в изискуемия размер, по следните съображения: С молбата за отмяна се атакува по предвидения извънинстанционен ред решение, постановено в производство по чл.623 ГПК вр. чл.38 и следв. от Регламент /ЕО/ 44/2001 г. С него е признато и допуснато изпълнение на Разпореждането на Първи районен съд – Букурещ от 21.06.2013 г. по дело 23752/299/2013, с което се дава съгласие за принудително изпълнение в полза на кредитора – Агенция за плащания и участие в земеделието против ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД, което следва да се извърши съгласно чл.622 ал.3 от РГПК, в съответствие с изпълнителния документ – писмо за банкова гаранция № 000LG-L-003436 от 31.07.2012 г. за плащане на сумата 22 033 854.39 евро плюс разходи по изпълнението. Видно от нормата на чл.15 ТДТССГПК, по молба за признаване и допускане изпълнението на решение, съдебна спогодба и автентичен документ на чуждестранни съдилища, арбитражни съдилища и други органи се събира такса 50 лв. По молба за отмяна на такова решение следва да се приложи нормата на чл.18 ал.1 ТДТССГПК, според която за обжалване пред въззивна инстанция и по молба за отмяна се събира такса в размер 50 % от таксата, дължима за първоинстанционното производство, върху обжалваемия интерес. Обжалваемият интерес е понятие, указващо каква част от спора е повдигната пред съответната по-горна съдебна инстанция. Обжалваемият интерес може да съвпада или да е по-малък от цената на иска, когато искът е оценяем. В конкретния случай не може да се приеме, че с атакуваното по реда на чл.303 и сл. ГПК решение е разгледан оценяем иск, чийто обжалваем интерес възлиза на 22 033 854.39 евро, тъй като предметът на делото обхваща само предпоставките за допускане на принудително изпълнение на съответния съдебен акт, постановен в друга държава – членка на ЕС. По тази причина в Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, за производството по чл.623 ГПК е предвидено събирането на проста, а не на пропорционална такса. Предвид изложеното и с оглед правилото на чл.18 ал.1 от Тарифата, държавната такса, която се дължи по молбата за отмяна е 25 лв., като същата е била внесена към момента на подаването й. Следователно е липсвало основание производството по делото да се оставя без движение заради нередовности във връзка с дължимата такса и да се изисква допълнително внасяне на такава, съобразно материалния интерес по изпълняемия акт. Неизпълнението на неправилно дадени указания за поправяне на молбата за отмяна не могат да обусловят настъпването на последиците по чл.286 ал.1 т.2 ГПК, към които препраща чл.306 ал.2 ГПК – връщане на молбата по чл.303 ГПК, респ. прекратяване на образуваното по нея производство. По горните съображения обжалваното определение се преценява като неправилно и следва да бъде отменено, а делото да се върне на същия съдебен състав за продължаване на съдопроизводствените действия. Следва да се посочи, че поддържаните в отговора на частната жалба основания за недопустимост на молбата за отмяна не могат да се преценяват за първи път в настоящото частно производство, тъй като не са били част от предмета на обжалваното определение. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение