Определение № 132 от 26.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1318/2018 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. С определение №.82/16.02.18 по г.д.№.77/18 на Апелативен съд П. въззивна жалба вх.№.1557/17.01.18, подадена от адв. В. Т. като особен представител на П. Г., е върната като просрочена. Постъпила е частна жалба от адв. В. Т. в качеството й на особен представител на П.Г., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна. Ответната страна Д. П. Д. оспорва частната жалба. Частната касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Въззивна жалба вх.№.1557/17.01.18г. е подадена на 17.01.2018 при следните факти: С определение от 8.12.16 на ОС Пловдив по искане на ищеца П. Г. му е предоставена правна помощ под формата на процесуално представителство. С определение от 20.12.16 за негов служебен защитник е назначена адв. В. Н. - Т. – която е осъществявала процесуално представителство по делото и е извършвала от името на ищеца необходимите процесуални действия. В проведено на 22.06.2017г. съдебно заседание той е бил представляван и от адв. Я. Т. – преупълномощен от адв В. Т.. За първоинстанционното решение П.Г. е уведомен чрез адв. Т. – с призовка, изпратена на нейния адрес и получена на 7.12.17г. от адв. Я. Т. с отбелязване „колега по кантора”. На 18.12.17 П.Г. е подал молба по чл.259 ГПК за получаване на правна помощ с представена декларация за имуществено състояние. В същата сочи, че е разбрал за решението от адвоката си на 7.12.17 и моли да му бъде назначен служебен адвокат, който да обжалва решението. С разпореждане от същата дата молбата е оставена без уважение - с мотиви, че на страната вече е назначен служебен защитник - адв.Т., която осъществява процесуално представителство до окончателното приключване на делото. На 17.01.18 адв. Т. като пълномощник на П.Г. подава процесната въззивна жалба. При така установените фактически обстоятелства е ясно, че частният жалбоподател още от началото на делото е разполагал с назначен особен представител–който, съгласно чл.26 ал.2 ЗПП, осъществява процесуално представителство до приключването му. Особеният представител е бил надлежно уведомен за постановеното решение на 7.12.17 – на която дата и жалбоподателят признава, че е узнал от него за акта. При това положение двуседмичният срок за обжалването му е започнал да тече на 7.12.17 и е изтекъл на 21.12.17г. В. жалба е подадена на 17.01.18 – т.е. след изтичането му – и поради това се явява просрочена. Депозираната на 18.12.17 нова молба на П.Г. за получаване на правна помощ не може да се свърже с твърдяните от него последици на чл.259 ал.2 ГПК. Тя съставлява втора такава – и съгласно чл.259 ал.4 ГПК не може да доведе до спиране или прекъсване на срока за въззивно обжалване. Молбата е и безпредметна – доколкото за молителя липсва правен интерес от подаването й - предходната му молба за правна помощ вече е била уважена, имал е назначен особен представител, който е осъществявал процесуално представителство по делото по време на цялото производство и чрез който е можел да обжалва първоинстанционното решение, същият е бил надлежно уведомен за него, а впоследствие действително е подал и въззивната жалба. Предвид всичко изложено по-горе, атакуваното определение следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,