Определение № 13828 от 18.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11845/2024 г.

Производството е по реда на чл. 216а, във връзка с чл. 204 от Закона за обществените поръчки, във връзка с чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на главния секретар на Министерство на здравеопазването, подадена чрез упълномощен гл. юрисконсулт Р. Ставрева, против определение № 1227 от 14.11.2024 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/ по преписка № КЗК-974/975/2024 г. Частният жалбоподател изразява несъгласие с изводите на КЗК и счита обжалвания акт за неправилен и незаконосъобразен. Оспорва заключението на органа по преразглеждането относно необходимостта от налагане на претендираната временна мярка и развива тезата, че спирането на процесната възлагателна процедура ще наруши обществения интерес, интересите на възложителя и на потребителите на специфичния предмет на на обществената поръчка, включващ доставка на лекарствени продукти за нуждите на лечебните заведения за период от две години. Претендира отмяна на обжалваното определение и вместо него произнасяне от съда по същество с отхвърляне исканията на двамата първоинстанционни жалбоподатели за налагане на оспорената временна мярка. Ответникът - "Булфарма" ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Пещера, оспорва частната жалба с писмен отговор, представен по реда на чл. 232 АПК, с който пледира за отхвърлянето й и за потвърждаване оспореното определение на Комисията като правилно и законосъобразно постановено. Ответникът - "Топ хоспитал сървис" ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. София, не изразява становище по частната жалба. Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба на главния секретар на Министерство на здравеопазването за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в законния преклузивен срок, визиран в нормата на чл. 216а ЗОП. Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното определение № 1227 от 14.11.2024 г. е наложена временна мярка "спиране на процедурата" за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Сключване на рамково споразумение за доставка на лекарствени продукти за нуждите на лечебните заведения за период от две години", открита с решение № F571418 от 26.09.2024 г. на главния секретар на Министерство на здравеопазването и с уникален № 00080/2024-0030 в ЦАИС ЕОП. За да достигне до този резултат КЗК се е позовала на чл. 204, ал. 1 и ал. 2 ЗОП, във връзка с чл. 203, ал. 1 ЗОП и е приела, че към настоящия момент не може да се направи категоричен извод за извършени нарушения от страна на възложителя, доколкото разглеждането по същество на изложените в жалбите твърдения не е предмет на производството за налагане на временна мярка "спиране" и по тях Комисията следва да се произнесе в законоустановения срок с решение. Акцентирано е на обстоятелството, че изборът на изпълнители по рамковото споразумение следва да бъде проведен в конкурентна среда и при зачитане на основните принципи на ЗОП. Като аргумент в подкрепа на налагането на временна мярка "спиране на процедурата" е отчетен факта, че възложителят, независимо от изхода на направените искания, не би могъл да сключи договор преди влизането в сила на всички решения по процедурата. В мотивите на оспореното определение е отразено, че искаията на "Топ Хоспитал Сървис" АД и на "Булфарма" ООД са аргументирани с твърдения за незаконосъобразност на обжалвания акт, които не могат да бъдат обсъждани в хода на това производство, но въпреки това е посочено, че в случая следва да се даде приоритет на провеждането на една законосъобразна процедура за възлагане на обществената поръчка, гарантираща нейното качествено и икономично изпълнение, което защитава обществения интерес в много по-голяма степен. Съобразен е предметът на обжалваната обществената поръчка, който е с изключително голямо обществено значение, тъй като се отнася до закупуване на лекарствени продукти за нуждите на 188 лечебни заведения в Република България, за срок от две години. Оттук е изведено заключение, че отстраняването на предполагаеми пороци в обжалвания административен акт, макар и с известно забавяне, би нанесло много по-малки вреди на възложителя и на евентуалните участници във възлагателната процедура, вкл. и на обществения интерес, отколкото допускането на провеждането на една незаконосъобразна процедура. Според съда, обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно, като краен резултат. Настоящият съдебен състав не споделя становището на КЗК и на двете оспорващи дружества относно необходимостта от осъществяване на законосъобразна възлагателна процедура. Това е така, защото изискванията за провеждане на законосъобразна процедура и за спазване принципите, прогласени с чл. 1, ал. 1 ЗОП, се отнасят до всяка една процедура, която се провежда по реда на ЗОП и не обосновава наличие на отклонение от общото правило за предварително изпълнение на решението за откриване на възлагателната процедура. Ако се възприеме тезата на Комисията, това би довело до необходимостта от спиране на всяка обявена процедура за възлагане на обществена поръчка, за да се осигури нейното законосъобразно провеждане, което е в категорично противоречие със смисъла и целта на закона, който допуска спиране на процедурата по ЗОП само по изключение. Въпреки това съдът счита за правилни и обосновани изводите на Комисията, че в случая с възлагането и изпълнението на процесната обществена поръчка се цели изпълнение на специфичния предмет на обществената поръчка, който включва закупуване на лекарствени продукти за нуждите на 188 лечебни заведения в Република България, за срок от две години. С оглед на това известното забавяне при провеждане на възлагателната процедура, би нанесло много по-малки вреди на обществения интерес, на възложителя и на неограничен брой уязвими лица - пациенти във визираните здравни заведения, отколкото бързото провеждане на една опорочена процедура. От съществен означение е и обстоятелството, че забавянето би било за изключително кратък период от време, доколкото законовото изискване е за ускорено разглеждане на жалбите и предвид факта, че в случая КЗК вече се е произнесла по съществото на спора с постановяване на решение на дата 21.11.2024г., срещу което вече е предадена касационна жалба, досежно която при извършената служебна проверка съдът констатира, че същата е входирана във ВАС с вх. № 18016 на дата 13.12.2024г. В конкретната хипотеза следва да се има предвид, че обжалваното определение е мотивирано и с обстоятелството, че в момента всички здравни заведения, които са включени в предмета на поръчката, имат сключени действащи договори за доставки на лекарствени продукти, поради което спирането на процедурата не би могло да се отрази негативно на лечебните заведения или пациентите им. Това заключение на Комисията не е опровергано с частната жалба, по която е образувано настоящото частно производство, като не са представени писмени доказателства оборващи горепосочения извод на КЗК. При тези данни съдът намира, че при произнасянето си КЗК е осъществила вярна преценка на възможните последици, с оглед интересите на страните по преписката - възложител и двамата жалбоподатели и правилно е изследвала последиците от спирането на процедурата във връзка с опазването на значимия обществения интерес. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение не страда от инвокираните с частната жалба пороци - отменителни основания. Страните в частното производство не претендират присъждане на разноски. На основание на горното и на чл. 216а ЗОП във връзка с чл. 236, във връзка с чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,