Определение № 211 от 13.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 355/2014 г.

Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Г. П. Ц., [населено място], срещу определение № 2443 от 04.12.2013г. по ч.гр.д. № 1194/2013г. на Окръжен съд - Плевен, с което след отмяна на първоинстанционното определение е оставена без уважение молбата на частния касатор за частично обезсилване, на основание чл.415, ал.2 ГПК, на заповед за изпълнение № 1323/ 29.04.2013г., издадена по ч.гр.д. № 02249/ 2013г. на Районен съд – Плевен в полза на [фирма] срещу частния жалбоподател. В частната касационна жалба се сочи, че обжалваното определение е неправилно, поради нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Допускането на касационния контрол е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Въпросът за допустимостта на касационното обжалване на въззивното определение влиза в обхвата на т.8 от тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС - „Кои актове на въззивния съд, постановени в заповедното производство, подлежат на касационно обжалване?”, поради което производството по настоящото дело следва да се спре на основание чл.229, ал.1, т.7 ГПК вр. 292 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд