Определение № 7739 от 09.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6027/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба (озаглавена „протест“) на К. Г. А. от гр. Ямбол, срещу Определение № 929/05.06.2026 г., постановено по адм. д. № 130/2026 г. по описа на Административен съд – Ямбол. В частната жалба се поддържат доводи за неправилност на определението. Жалбоподателят излага съображения за допуснати нарушения на правото на Европейския съюз, на Европейската конвенция за защита на правата на човека и на процесуалните правила, като счита, че подаденият от него протест е допустим и е следвало да бъде разгледан по същество. Настоящият състав намира частната жалба за неоснователна. С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без разглеждане подадения от К. Г. А. „протест“ срещу Разпореждане № 918/03.06.2026 г. по адм. д. № 130/2026 г. на Административен съд – Ямбол, с което повторно е оставена без движение частната му касационна жалба и са дадени указания за отстраняване на констатирани нередовности, както и срещу Разпореждане от 01.06.2026 г. на Върховния административен съд, с което жалбата е върната за администриране. Съдът е приел, че и двата съдебни акта не подлежат на самостоятелно обжалване, тъй като не преграждат развитието на производството и за тях липсва изрично предвидена в закона възможност за инстанционен контрол. Този извод на съда е законосъобразен и определението е правилно. Съгласно чл. 229, ал. 1 АПК с частна жалба могат да бъдат обжалвани само определенията и разпорежданията, които преграждат по-нататъшното развитие на производството, както и тези, за които законът изрично предвижда възможност за обжалване. Разпореждането, с което жалбата се оставя без движение и на страната се дават указания за отстраняване на нередовности, представлява действие по администриране на жалбата. То не препятства развитието на производството, а напротив – предоставя възможност на страната да приведе жалбата си в съответствие със законовите изисквания. Поради това същото не е преграждащ съдебен акт и не подлежи на самостоятелно обжалване. По същите съображения не подлежи на самостоятелен съдебен контрол и разпореждането на Върховния административен съд, с което жалбата е върната за администриране. То също има единствено процесуално-организационен характер, не разрешава спор по същество и не прегражда развитието на производството, а цели извършването на необходимите действия по администриране на подадената жалба. Останалите доводи, развити в частната жалба относно твърдени нарушения на материалния закон, Конституцията, правото на Европейския съюз, Европейската конвенция за защита на правата на човека и ЗОДОВ, не могат да обусловят различен извод, тъй като не променят процесуалния режим на атакуваните разпореждания и са неотносими към предмета на настоящото производство, ограничен до проверката за правилността на определението, с което протестът е оставен без разглеждане. При така изложените от първоинстанционния съд мотиви, частната жалба се явява неоснователна, а определението – правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 236, във връзка с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,