Определение № 376 от 24.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 700/2014 г.

Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение № 20672 от 07.11.2013 г. постановено по ч. гр. д. № 13460 /2013 г. на Софийски градски съд, а.о., ІІІ – В с-в., действащ като въззивен, с което е оставена без уважение частна жалба на [фирма] срещу разпореждане, с което е уважена молбата на Л. П. П. за незабавно изпълнение, постановено на 09.01.2013 г. по гр.д. № 61848 /2012 г. по описа на Софийски районен съд, І-во г.о., 27 с-в., обективирана в издадена заповед за изпълнение на парично задължени по чл.417 ГПК. Насрещната страна Л. П. П. твърди в писмен отговор, че частната жалба е недопустима, т.к. определението на въззивния съд не подлежи на обжалване. С определение № 94 /25.02.2014 г. настоящият състав е спрял производството по ч.гр.д. № 700 от 2014 г. по описа на ВКС, ГК, до постановяване на решение по тълкувателно дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС. На 18.06.2014 г. е прието ТР № 4 /2014 по т.д. № 4 /2013 г. на ОСГТК на ВКС. С това са отстранени пречките за движението на настоящото дело и съгласно чл.230,ал.1 и ал.3 ГПК то следва да се възобнови и съдът да се произнесе по допустимостта на частната касационна жалба. Съгласно приетото с т.8 от ТР № 4 /18.06.2014 по т.д. № 4 /2013 г. на ОСГТК на ВКС въззивните определения, постановени в заповедно производство, каквото е обжалваното определение, не подлежат на касационно обжалване. От това настоящият състав следва да приеме, че частната жалба е недопустима, следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея прекратено. Воден от изложеното настоящият състав