Определение № 70 от 09.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 2566/2021 г.

Производството е по чл. 307 от ГПК. Постъпила е молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение № 101 от 19.03.2018 г. по т.д. 60/17 г. по описа на Окръжен съд – Смолян от Я. З. К.. Сочи се, че с решението били отхвърлени предявените от него срещу „Интернешънъл Асет Банк“ АД кумулативно обективно съединени искове за установяване, че ответникът не притежава ипотечно право върху закупените от него имоти, представляващи жилищна кооперация „КЦ 55“, а именно жилище-апартамент № 16 с идентификатор 67653.918.104.2.20, офис 1 с идентификатор 67653.918.104.2.1 и гараж № 5 с идентификатор 67653.918.104.3.5, ведно с право на собственост върху имот с идентификатор 67653.918.104 по КККР на [населено място], за който е отреден УПИ XII-918 .104, кв. 16 по ПУП на С., Централна част, въз основа на вписаната и подновена ипотека на 27.01.2007 г. поради факта, че новото вписване било извършено на 07.03.2017 г., имало нов ред и нямало правно действие както спрямо праводателите на молителя, придобили имота на 16.05.2008 г. преди новото вписване при действието на първоначалната ипотека, така и спрямо него. Счита, че постановеното решение № 100 от 19.03.2018 г. по т.д. 61/17 г. по описа на Окръжен съд – Смолян е свидетелство за ново обстоятелство, тъй като било постановено по идентичен казус, за същото искане, на същите основания, за имот в същия град, в същата жилищна кооперация, придобит от същите праводатели, по време на действие на изсрочена ипотека. Така с решение на ВКС било отменено потвърдителното решение на АС-Пловдив за отхвърляне на отрицателен установителен иск, че банката не притежава ипотечно право и бил уважен отрицателният установителен иск срещу банката. Било прието, че вписаната и неподновена ипотека от 27.01.2007 г. поради факта, че новото вписване е извършено на 07.03.2017 г. нямало правно действие както спрямо праводателите му А. и А. К., придобили имота на 16.05.2008 г. така и преди новото вписване при действието на първоначалната ипотека и спрямо него. Решението било влязло в законна сила. Счита, че е постановено решение № 101 от 13.2.2020 г. по т.д. 1992 г. от 2018 г. на ВКС, 1 ТО, (за отмяна на решение по т.д. 311/18 г.АС-Пловдив, потвърждаващо решението по т.д.61/17 г. ОС-Смолян), съгласно което при неподновяване на вписването след изтичане на 10 годишния срок, повторното вписване по чл. 172, ал. 2 от ЗЗД, е с правната същност на първоначално вписване, т.е. правопораждащо ипотечното право. А това изисквало при вписване наново на ипотеката, да е налице собственост върху имота за лицето, за което е вписана ипотеката. Приобритателят придобил имота, след изтичане на срока, по чл. 172, ал.1 от ЗЗД и преди повторното вписване безспорно не бил собственик поради това нововписаната ипотека не била противопоставима, съответно не отговарял по обезпечения дълг, противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Молителят освен това сочи, че било прието тълкувателно решение 3 от 17.03.2021 г. по т.д. 3/2018 г. на ОСГТК на ВКС, с което било прието, че „Може да се впише наново ипотека съгласно чл. 172, ал. 2 ЗЗД, ако е изтекъл десетогодишният срок на вписването и тя вече е била заличена по реда по чл. 22 от ПВ, но това вписване е непротивопоставимо на третото лице, което е придобило собствеността върху имота и е вписало своя акт преди новото вписване на ипотеката, както и на неговите частни правоприемници, макар те да са придобили собствеността върху имота след новото вписване на ипотеката. Позовавайки се на чл. 303, ал.1, т. 4 от ГПК, молителят счита, че е налице идентичност между три съдебни производства, образувани пред Смолянски окръжен съд срещу един и същи ответник „Интернешънъл асет банк“ АД. Счита, че по различен начин съдът е постановил решенията по въпроса, разяснен в т. 5 от Тълкувателно решение: от 31.07.2017 г. по т.д. 7/14 г. на ОСГТК на ВКС „Идентичност в предмета на влезлите в сила съдебни решения, като основание за отмяна на неправилно решение по смисъла на чл. 303, ал.1, т.4 от ГПК, във връзка с чл. 307, ал. 4 от ГПК, е налице не само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета на страните по делата, но и когато са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо. Според молителя двете дела т.д. 60/17 г. и 61/17 г. по описа на Смолянски окръжен съд имали идентичен петитум, водени по един и същи начин, представени едни и същи факти, изложени едни и същи аргументи и защита на претенциите, представена е една и съща съдебна практика. Молителят Я. К., и ищецът по едно от делата С. П. били придобили имотите си от едни и същи праводатели, но в постановените съдебни актове бил разрешен по различен начин поставения правен въпрос. С процесното решение № 101 от 19.03.2018 г. по т.д. 60/17 г. Окръжен съд Смолян, бил отхвърлил исковите претенции по предявения от молителя срещу същата банка отрицателен установителен иск. Мотивите на съда били изцяло в противоречие с приетото тълкуване с Тълкувателно решение 3 от 17.03.2021 г. по т.д. 3/2018 г. на ОСГТК на ВКС. Моли да се отмени решението. Ответникът „Интернешънъл Асет банк“ АД оспорва молбата. Моли да се остави без уважение. Счита, че не е налице хипотезата на чл. 303, ал.1, т. 1 от ГПК, тъй като тя засягала правна защита на страната по делото, против която е постановено неправилно решение в резултат на невиновна невъзможност да се разкрие истината по време на висящия съдебен спор. Такива писмени доказателства в случая липсвали. Представените с молбата не представлявали нови обстоятелства или нови писмени доказателства по смисъла на чл.303, ал.1, т. 1 от ГПК. Основание за отмяна били новооткрити и новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липсата на тези документи. Тогава страната трябвало да знае за тези документи, но да не е могла да се снабди с тях, без незнанието или непредставянето да се дължат на липсата на нормално дължима грижа. Фактите следвало да са се осъществили преди хода на устните състезания В случая представените съдебни решения и съдебни актове не представлявали такива доказателства, включително и посоченото тълкувателно решение. По отношение на позоваването на чл. 303, ал.1, т. 4 от ГПК. В случая нямало наличие на идентичност на двете дела, както и не били с идентичен предмет Фактите били различни. Освен липсата на обективен и субективен идентитет, не било налице и положение на обикновени или необходими другари, за да има произнасяне по отношение на субективно тъждество по идентичен спорен въпрос. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Ищецът се е позовал на ново обстоятелство – решение № 102 от 13.2.2020 г. по т.д. 1992/18 г. ВКС, 1 ТО, както и Тълкувателно решение 3 от 17.03.2021 г. по т.д. 3/18 г. на ОСГТК на ВКС, по въпроса за правно действие на новото вписване на ипотеката, предвидено в чл. 172, ал. 2 от ЗЗД, спрямо третите лица, придобили и вписали правата си върху имота, служещ за обезпечение, преди извършването на това вписване, но в рамките на действието на вписването, на основание чл. 172, ал. 1 от ЗЗД. А също така и на разрешение по различен начин на съдебни производства с идентични въпроси, включително, по отношение на прехвърлени имоти от едни и същи праводатели, в една и съща сграда като счита, че между решението по т.д. 314/18 г. на АС –Пловдив, с което е потвърдено решението по т.д. 60/17 г. по описа на ОС – Смолян и по решението по т.д. 311/18 г., с което е потвърдено решението по т.д. 61/17 г. е налице идентичност. Видно е от данните по т.д. 60/17 г., Смолянски окръжен съд, че са разгледани исковете на Я. З. К. срещу „Интернешънъл Асет Банк“ АД за установяване, че ответникът не притежава ипотечно право върху недвижими имоти. Решението е потвърдено от Апелативен съд П. и не е допуснато до касационно обжалване с определение на ВКС. Видно от въззивното решение, че недвижимият имот, върху който са изградени обектите, предмет на зисковата защита са продадени на ЕТ „Г. П. от А. и А. К.. Между банката и ЕТ Г. П. е сключена договорна ипотека на 22.1.2007 г.. ЕТ „Г. П. е продал на А. и А. К. обекти върху имота, включително процесните. До 22.1.2017 г. не била подновена ипотеката. На 07.3.2017 г. било извършено ново вписване на ипотеката, без заличаване на първоначалната ипотека. Молбата за отмяна е извънреден способ за защита срещу влезли в сила неправилни съдебни решения. Тази неправилност може да се изразява само в посочени основания в закона, които законодателят е определил като основания за отмяна на влезли в сила съдебни решения. Дейността на съда е свързана с изясняване твърденията на страните и техните искания, подвеждането им под приложимата правна норма. За да може да бъде извършена правната квалификация в производството по отмяна на влязло в сила съдебно решение, молителят следва да е посочил факти, които да се отнесат към конкретна правна норма. В разглеждания случай, посочените от молителя обстоятелства не могат да се квалифицират като твърдение за наличие на някоя от хипотезите на чл. 303 от ГПК, за да може да се приеме, че е допустима молбата. С решение № 100 от 19.3.2018 г. по т.д. 61/17 г., съответно постановеното по реда на инстанционния контрол на това решение № 102 от 13.02.2020 г. по т.д. 2992/18 г. е уважен отрицателен установителен иск, че „Интернешънъл Асет банк“ АД не притежава ипотечно право върху имот апартамент 23 идентификатор 67653.918.104.1.26. Решението е постановено по иска на С. П., като придобил недвижим имот от А. и А. К., съответно те от ЕТ „Г. П.“. Молителят в настоящето прозиводство Я. К. твърди, че е налице идентичност на прехвърлителите, които са прехвърлили имот както на него, така и на С. П. в една и съща сграда, съответно те са придобили тези имоти от ЕТ „Г. П.“. В настоящия случай не са изложени обстоятелства относно наличието на факти, които са от значение за решаване на делото. Решението, на което се позовава молителят на първо място не е идентично, с оглед предмет и страни. На второ място, макар да разрешава правен въпрос решението не представлява ново доказателства за факт, от значение за иска, по който е постановено решението, чиято отмяна се иска. Решението по спор между други страни, относно друг имот не може да е ново обстоятелство или ново доказателство за факт, от значение за спора между страните, обвързани от процесното решение. Соченото решение, поради това не може да бъде квалифицирано като ново писмено доказателство или ново обстоятелство, което се свързва с искането за отмяна на съдебното решение. По отношение на соченото тълкувателно решение, следва да се приеме, че различното тълкуване на правните норми, с тълкувателно решение, след постановяване на решение по спор между страни, не може да е ново обстоятелство или ново писмено доказателство от съществено значение за делото. Изрично в т. 1 от Тълкувателно решение 7 от 31.07.2014 г. по тълк.д. 7/14 г. на ОСГТК на ВКС, „последващо тълкувателно решение, с което е дадено задължително тълкуване на приложим по делото закон в смисъл, различен от възприетия в решението, не е основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение.“ Следователно макар и да разрешава включения в предмета на процесното решение правен въпрос, по различен начин от постановеното впоследствие тълкувателно решение, то не може да е основание за отмяна, предвид липсата на такова законодателно разрешение. Още повече, че видно от определение № 60 371 от 22.06.2021 г. по т.д. 2906/18 г., с което процесното решение не е допуснато до касационно обжалване, същото е постановено след приемане на Тълкувателно решение по тълк.д.7/14 г. на ОСГТК на ВКС. Осъщественото правоприемство, преди процеса (прехвърляне на имоти от А. и А. К. и на Я. К., и на С. П.), не може да обуслови основание за отмяна. Правоприемството е осъществено преди процеса и е факт, който е от значение за решаване на спора, но не може да обуслови идентичност на страните по двете съдебни решения. То е преценено по всяко от съдебните решения като осъществен факт в процеса. Подобните факти, осъществени в двата процеса, не представляват основание за отмяна. По отношение на сочените обстоятелства за разрешения по едни и същи спорове, в различен смисъл с влезли в сила съдебни решения, в противоречие на процесното съдебно решение, настоящият съдебен състав намира, че също не може да се квалифицира като предвидено от законодателя основание за отмяна. Съгласно разясненията в т. 5 от Тълкувателно решение 7/31.07.2014 г. по тълк.д. 7/14 г. на ОСГТК на ВКС, противоречие между две съдебни решения може да има само при един и същи спорен предмет, когато е налице различно установяване в диспозитива на решението. Следва да е налице обективен и субективен идентитет, когато правните въпроси, включени в предмета на делото формират сила на пресъдено нещо. Освен това, ако има обусловена претенция, съдържаща произнасяне по обуславяща и разрешения по обуславящия спор си противоречат, когато предметът на обусловеното дело инкорпорира предмета на обуславящото. В случая липсва такава връзка между посочените решения. Липсва субективен идентитет – ищците са различни, въпреки че ответникът е един и същи. Липсва и обективен идентитет. Произнасянето по правния въпрос, включен в предметите на двете дела, по различен начин, не е въведено от законодателя като основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение, доколкото не е налице формирана сила на пресъдено нещо, която да се зачете между същите страни. Различното приложение на правния въпрос по различните дела, които нямат обективно и субективно тъждество, не е основание за отмяна на влезли в сила съдебни решения. Поради това, че сочените от молителя обстоятелства, не са обхванати от хипотезите на отмяна на влезли в сила съдебни решения, така както са предвидени в чл.303 от ГПК, то искането е недопустимо и следва да се остави без разглеждане. По изложените съображения Върховният касационен съд на Р България