Решение № 9806 от 21.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2947/2016 г.

Решение № 9806 от 21.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2947/2016 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по жалба на Р. Г. С. против писмо изх. № ДИ-14-00-35/1 от18.12.2015 г. на министъра на младежта и спорта, с което е отказан достъп до поисканата от Р. Г. С. със заявление вх. № ДИ-14-00-35 от 07.12.2015 г. информация. В жалбата са наведени твърдения за незаконосъобразност на постановения от министъра на младежта и спорта отказ, обективиран в писмо изх. № ДИ-14-00-35/1 от 18.12.2015 г., поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, необоснованост, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Подробни съображения в подкрепа на твърденията са изложени в писмена защита - "молба-защита" от 29.05.2017 г. Иска се постановяването на решение, с което да бъде прогласена нищожността на оспорения административен акт, евентуално - същият да бъде изцяло отменен, като административният орган бъде задължен да предостави търсената информация в поисканата форма на достъп. Ответната страна по жалбата - министърът на младежта и спорта, чрез процесуален представител по делото юрисконсулт М., оспорва жалбата като недопустима поради липса на годен предмет на оспорване. Поддържа становище, че обективираното в писмо изх. № ДИ-14-00-35/1 от 18.12.2015 г. волеизявление на министъра на младежта и спорта не представлява отказ по смисъла на ЗДОИ - индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1 АПК, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, а уведомление до заявителката за това, че търсената от нея информация няма характера на "обществена информация" съгласно чл. 2, ал. 1 ЗДОИ и следователно по отношение на същата ЗДОИ е неприложим, а за административния орган - министъра на младежта и спорта, не се е породило задължение да я предостави. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност по реда на чл. 144 АПК вр. чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното: Със заявление вх. № ДИ-14-00-35 от 07.12.2015 г. жалбоподателят е отправил искане до министъра на младежта и спорта по реда на ЗДОИ за предоставяне на достъп до информация, а именно: наличните в Министерството на младежта и спорта документи, свързани с дейността на "Българска федерация по фехтовка" (БФФ) през периода 2013-2015 г., в това число документите, отнасящи се до провеждането на "Световното първенство по фехтовка за кадети и младежи" в гр. П. през 2014 г. В отговор на така постъпилото искане, министърът на младежта и спорта е издал писмо изх. № ДИ-14-00-35/1 от 18.12.2015 г., предмет на оспорване в настоящото производство, с което е уведомил заявителката, че търсената от нея информация не представлява обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ, поради което за него не е налице задължение да я предостави. Възприетия резултат е мотивирал с аргумента, че въз основа на поисканите документи заявителката би могла да формира мнение единствено относно дейността на БФФ, но не и относно тази на субекта, към когото е отправила заявлението си - министъра на младежта и спорта. При така установените факти и след извършена цялостна проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт по реда на чл. 168, ал. 1 АПК вр. чл. 146 АПК, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е допустима като подадена от надлежна страна съобразно чл. 147, ал. 1 АПК, срещу подлежащ на оспорване административен акт. Обжалваното волеизявление на министъра на младежта и спорта, обективирано в писмо изх. № ДИ-14-00-35/1 от 18.12.2015 г., по своята правна същност, независимо от формата и наименованието, дадени от административния орган, представлява произнасяне по заявление за достъп до обществена информация по реда на ЗДОИ - по същество е налице отказ да се предостави поисканото със заявлението решение за достъп до съответната информация. Видно от съдържанието на формираното от министъра волеизявление е, че същото притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК. Налице е изрично волеизявление на административен орган, свързано с неблагоприятен резултат за иницииралия производството гражданин, с което се засягат права и законни интереси на последния. С оглед изложеното, съображенията на ответната страна, че писмо изх. № ДИ-14-00-35/1 от 18.12.2015 г. има изцяло уведомителен характер и не съставлява индивидуален административен акт във формата на отказ по ЗДОИ, не могат бъдат споделени, поради което и наведеният довод за недопустимост на жалбата следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Оспорването е в срок, при условията на чл. 140, ал. 1 АПК, тъй като в административния акт не е указано пред кой орган и в какъв срок може да бъде обжалван. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения: Подаденото от Р. Г. С. заявление вх. № ДИ-14-00-35 от 07.12.2015 г. представлява заявление за предоставяне на достъп до обществена информация по реда на ЗДОИ, видно от съдържащите се в него реквизити, съответстващи на изискванията на чл. 25 ЗДОИ. Съгласно чл. 4, ал. 1 ЗДОИ право на достъп до обществена информация при условията и по реда, определени в същия закон, има всеки гражданин на Р. Б., освен в случаите на предвиден в друг закон специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. Като лице, което не е било страна в производството по издаване на документите, материализиращи търсените сведения и данни, и предвид липсата на друг специален ред за тяхното получаване, за заявителката Р. Г. С. съществува възможността да осъществи правото си на достъп до съответната информация единствено по реда и при условията, предвидени в ЗДОИ (арг. в чл. 12, ал. 2 АПК вр. чл. 4, ал. 1 ЗДОИ). Постановеният по така подаденото заявление акт - писмо изх. № ДИ-14-00-35/1 от 18.12.2015 г., е издаден от компетентния административен орган - министъра на младежта и спорта в качеството на задължен субект по чл. 3, ал. 1 ЗДОИ. Министърът е държавен орган, в чиито правомощия се включват и задължения във връзка със статута и дейността на спортните федерации (каквато е БФФ) съгласно предвиденото в разпоредбите на Закона за физическото възпитание и спорта (ЗФВС), което обуславя по несъмнен начин извода, че в ръководеното от министъра ведомство са налични сведения и данни, съвпадащи по същество с търсената от заявителката информация. Актът е постановен в нарушение на изискванията за форма, предвидени в чл. 38 вр. чл. 37, ал. 1 ЗДОИ за случаите на отказ от предоставяне на търсения достъп до обществена информация - самостоятелно основание за отмяна на административния акт по чл. 146, т. 2 АПК. Неспазването на изискуемата форма, в това число непосочването на реда за обжалване на постановения акт, както и несъблюдаването на цялостната процедура за предоставяне на достъп до обществена информация, уредени в Г. трета от ЗДОИ, са пряка последица от факта на неправилно установяване от страна на задължения субект на характера на търсената информация - като неотговаряща на критериите за "обществена информация" съгласно дефиницията, закрепена чл. 2, ал. 1 ЗДОИ. Като е счел, че поисканата информация няма обществен характер по смисъла на ЗДОИ и следователно не дължи предоставянето й, административният орган е постановил акт в противоречие с относимите материалноправните норми и целта на закона - отменителни основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК. Посочената в заявлението на Р. Г. С. информация (тази, съдържаща се в документите на разположение на министъра на младежта и спорта, свързани с дейността на БФФ), без съмнение се отнася до обществения живот в Р. Б. поради факта, че министърът като централен специализиран орган на изпълнителната власт ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политика в областта на физическото възпитание и спорта (чл. 8, ал. 1 ЗФВС), част от която политика са и регламентираните със ЗФВС спортни организации - юридически лица, създадени за осъществяване на тренировъчна, състезателна и организационно-административна дейност по един или няколко вида спорт (чл. 10, ал. 1 ЗФВС), които изготвят, приемат и изпълняват програми за развитие и популяризиране на физическото възпитание и спорта в съответствие с утвърдената национална програма (чл. 10, ал. 4 ЗФВС). Спортните федерации, като един от трите вида спортни организации по ЗФВС, извършват дейности по координиране развитието, практикуването и администрирането на съответния вид спорт на национално ниво на територията на страната (чл. 14, ал. 1 ЗФВС), като съгласно ал. 4 на с. чл. те следва да се регистрират като юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност. Видно от изложеното, отнасящите се до БФФ сведения и документи, създадени, събирани и/или съхранявани в Министерството на младежта и спорта, безспорно отговарят на изискването по чл. 2, ал. 1 ЗДОИ да са свързани с обществения живот в страната. Налице е изпълнение и на второто изискване за квалифициране на търсената информация като обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗДОИ - да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на задължения по закон субект. Противно на поддържаното от ответната страна становище, документите относно дейността на БФФ, с които министърът на младежта и спорта разполага, позволяват да се формира мнение освен за осъществяване функциите на БФФ в съответствие с изискванията на закона, също и за степента и начина на упражняване правомощията на министъра във връзка с дейността на спортните организации. В чл. 8, ал. 3, т. 3, т. 5, т. 6, т. 7, т. 12, т. 14 и т. 18 ЗФВС са уредени функциите на министъра по координиране, подпомагане и надзор върху дейността на спортните организации, включително правомощието да издава, отказва, подновява и отнема лицензиите на спортните федерации за извършване на спортна дейност. Независимо от факта, че спортните федерации имат статут на самостоятелни юридически лица, които не са част от институционално-организационната структура на Министерството на младежта и спорта, същите се намират в състояние на постоянно взаимодействие с министъра и ръководената от него администрация за осъществяване целите на държавната политика в областта на физическото възпитание и спорта, като същевременно подлежат на лицензионен режим, проверка и контрол от страна на министерството за осъществяване на своите функции в съответствие с установените нормативни изисквания. Предвид гореизложеното се налага обоснованият извод, че създадените и съхранявани от министъра на младежта и спорта документи, касаещи БФФ, позволяват да се направят изводи за начина на упражняване на възложените му правомощия (чл. 8, ал. 3, т. 3, т. 5, т. 6, т. 7, т. 12, т. 14 и т. 18 ЗФВС) във връзка с подпомагане, координиране и надзор върху дейността на спортната федерация. Поради това несъответстващ на фактите по делото и приложимата материалноправна уредба е обективираното в писмо изх. № ДИ-14-00-35/1 от 18.12.2015 г. становище, че търсената информация не е обществена и министърът няма задължението да я предостави. Установеното от настоящия съдебен състав относно качеството на сезирания субект и обществения характер на поисканата информация мотивира заключението, че данните, предмет на заявлението за достъп до обществена информация с подател Р. Г. С., е следвало да бъдат предоставени, в случай че не са налице основания за отказ по смисъла на чл. 37, ал. 1 ЗДОИ и след проведена процедура по уточняване на заявлението за достъп съобразно нормата на чл. 29, ал. 1 ЗДОИ. Основанията за отказ да се предостави обществена информация са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗДОИ, като от изложеното в оспорения административен акт не се установява наличие на нито едно от тях. Същевременно, искането на жалбоподателката в частта относно запознаването с и получаване на копия от всички документи, свързани с дейността на БФФ за периода 2013 -2015 г., е формулирано по твърде общ начин, като обхваща пълния обем данни, събирани и съхранявани в Министерството на младежта и спорта във връзка с всички реализирани от БФФ дейности в посочения период. По отношение на така формулираното искане, задълженият субект е следвало да приложи нормата на чл. 29, ал. 1 ЗДОИ, като предостави възможност на заявителя да конкретизира вида и обема на търсената информация. Предвид така установените нарушения по чл. 146, т. 2, т. 4 и т. 5 АПК, допуснати при издаване на оспореното писмо изх. № ДИ-14-00-35/1 от 18.12.2015 г. с характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, настоящият състав намира, че същото следва да бъде отменено като незаконосъобразно и преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне на основание чл. 173, ал. 2 АПК. При новото произнасяне органът следва да постанови изричен акт (решение) съгласно чл. 28, ал. 2 ЗДОИ при спазване на административнопроизводствените правила, предвидени в с. з., включително тези по чл. 29 ЗДОИ, като съобрази изложеното в мотивите на настоящото решение относно характера на търсената информация и качеството на сезирания орган като задължен субект по смисъла на ЗДОИ. Предвид така извършената от настоящия съд цялостна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, не се установява наличието на пороци, водещи до неговата нищожност - допуснатите при издаването на писмо изх. № ДИ-14-00-35/1 от 18.12.2015 г. нарушения не разкриват такава тежка форма на незаконосъобразност, приравнена на липсата на формирана воля на издателя на акта въобще. По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ и чл. 173, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение