Определение № 190 от 13.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 10/2023 г.

Производството е по чл. 307 ГПК. Образувано е по подадена от М. Л. Ж. молба вх. № 5337/20.06.2022 г. по регистъра на ВКС, уточнена с молба вх. № 265955/17.10.2022 г. по регистъра на Варненския окръжен съд, за отмяна на влезлите в сила разпореждане № 37/16.04.2021 г. и разпореждане № 135/25.05.2021 г., постановени по в. гр. д. № 350/2020 г. по описа на Варненския апелативен съд, с които е върната като просрочена подадената от молителя касационна жалба срещу въззивното решение № 114/02.11.2020 г. постановено по същото дело и е оставена без разглеждане молбата му за възстановяване на срока, като подадена след срока по чл. 64, ал. 3 ГПК. Ответникът по молбата за отмяна не е депозирал писмен отговор по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК. При проверка допустимостта на производство, Върховният касационен съд, І г.о., намира подадената молба за отмяна на влезлите в сила съдебни разпореждания, за недопустима. Молбата за отмяна е подадена срещу неподлежащи на отмяна съдебени актове и като такава е процесуално недопустима. Законът поставя като предпоставка за упражняване на правото на отмяна, влязъл в сила съдебен акт, ползващ се със силата на пресъдено нещо – чл. 303 ГПК.. Производството по чл. 303 – чл. 309 ГПК е извъниинстанционно производство за контрол по отношение на неправилни съдебни решения. Извънредният характер на производството произтича от относимостта му единствено към влезли в сила решения, както и от необходимостта за защита срещу тяхната неправилност в ограничен брой случай, изчерпателно изброени и лимитативно въведени. Този характер на производството обуславя приложимостта му не към всички актове на съдилищата, а само към определена категория съдебни актове – решения, ползващи се със силата на пресъдено нещо и определения, имащи техните правните последици, към които единствено могат да се отнесат и предвидените основания за отмяна по чл. 303 и чл. 304 ГПК. Като извънредно процесуално средство за съдебен контрол на неправилни решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо, отмяната не може да се приложи по отношение на други съдебни актове, за които след изчерпване на редовния процесуален ред, не съществува друг път за защита. Съгласно задължителните указания на т. 6 от ТР № 7 от 17.05.2017 г. по т.д. № 7/2014 г. не подлежат на отмяна по чл. 307 ГПК определенията, преграждащи по – нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска. В конкретния случай молителят цели отмяна на влезли в сила разпореждания, които не са такива по чл. 233 ГПК. Законосъобразността на разпореждането за връщане на касационната жалба като просрочена и разпореждането за оставяне без разглеждане молба за възстановяване на пропуснат срок, се проверява не по реда на отмяната, а по пътя на обжалването по чл. 274 ГПК. В случая разпорежданията на Варненския апелативен съд са обжалвани от молителя, като с Определение № 586 от 20.07.2021 г. по ч. гр. д. № 2621/2021 г. на ВКС, ІV ГО, са потвърдени като законосъобразни. Тъй като съдебният акт, чиято отмяна се иска не е от категорията актове подлежащи на отмяна по реда на извънинстанционното производство, то и молбата се явява недопустима и не ангажира компетентността на съда. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че дори по пътя на тълкуването да се приеме, че молителят желае отмяна на влязлото в сила въззивно решение № 114/02.11.2020 г. по в.гр.д. № 350/2020 г. на Варненския апелативен съд, то молбата отново се явява недопустима на соченото в нея основание, като просрочена. В молбата за отмяна се релевира твърдение за наличието на предвиденото в чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК основание за отмяна, като молителят поддържа, че вследствие на нарушаване на съответните процесуални права не е могъл да упражни правото си на жалба и да инициира касационно производство, тъй като въззивното решение не му е било връчено по надлежния ред. Поддържа, че съобщението за изготвеното въззивно решение с препис от него е получено от назначения му процесуален представител адвокат И. М., който не го е уведомявал за развитието на процеса, включително за връчения препис от неблагоприятното въззивно решение, нито го е обжалвал. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК основание за отмяна е налице, когато вследствие нарушаване на съдопроизводствените правила страната е била лишена от възможността да участва в делото лично или чрез процесуален представител. В конкретния случай молителят излага твърдения, според които правото му на участие в процеса е било нарушено във фазата след постановяване на неблагоприятното за него въззивно решение, в резултат на което е бил лишен от възможността да упражни правото си да подаде касационна жалба срещу същото. Молбата за отмяна (предадена на ГДИН на 16.06.2022 г.) следва да се счита подадена след тримесечния преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, предвид че най-късната дата, от която Ж. е могъл да узнае, че въззивното решение е влязло в сила, е датата на постановяване на Определение № 586 от 20.07.2021 г. по ч. гр. д. № 2621/2021 г. на ВКС, ІV ГО. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение