Определение № 10924 от 05.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10377/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал.1, т.1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на В. С. Л., с адрес в гр. Пазарджик, против определение № 4136 от 16.09.2025 г. постановено по адм. дело № 615 по описа на Административен съд - Пазарджик за 2025 г. В частната жалба имплицитно се правят оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт поради противоречие с материалния закон и необоснованост – чл.209, т.3 АПК. Ответникът – Министърът на Правосъдието, чрез процесуален представител в отговор изразяват становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл.230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. С определение № 4136 от 16.09.2025 г. постановено по адм. дело № 615/2025 г., Административен съд – Пазарджик, оставил без разглеждане жалбата на В. Л. против мълчалив отказ на Министъра на правосъдието да се произнесе по Предложение № 11-00-369/19.11.2024 г. на Председателя на Районен съд – Пазарджик, респ. да довърши процедурата по одобряване на Предложение № 11-00-369/19.11.2024 г. на Административния ръководител на РС – Пазарджик. Съдът е приел, че жалбата е недопустима, тъй като оспорването е просрочено и оспорващият няма правен интерес от оспорването. Определението е правилно. По делото е установено, че с Разпореждане № 2529/05.06.2025, Разпореждане № 2991/02.07.2025, Разпореждане № 3319/17.07.2025 и Разпореждане 3812/21.08.2025, г., Съдът е оставил жалбата без движение, и е указал на жалбоподателя да уточни предмета на оспорването си, да обоснове правния интерес от оспорването, както и да представи доказателства за срочност на жалбата. Жалбоподателят изпълнява частично указаното в срок, като прави изявления относно предмета на оспорването и излага твърдения за правен интерес, без да представя доказателства касаещи срочност на жалбата. С обжалваното определение на основание чл.159, т. 4 и т.5 АПК, съдът е оставил без разглеждане жалбата на В. С. Л.. Приел е, че тя е недопустима, тъй като заявеното с нея оспорване е просрочено и оспорващият няма правен интерес от него. Определението е валидно, допустимо и правилно. Изводът на решаващия състав за недопустимост на частната жалба е правилен. Обосновано е прието, че за жалбоподателя не е налице правен интерес от оспорването, тъй като към момента, когато то е сторено ,съгласно чл. 5, ал. 2, т. 7 от Правилата за определяне и изплащане на средства за допълнителни трудови възнаграждения следва да се съобрази ,че спрямо него е било висящо дисциплинарно производство още към 03.10.2024г,завършило в административната си фаза на дата 10.12.2024г с издаването на заповед за прекратяване на правоотношението на жалбоподателя като ДСИ. В случая не се засягат права, свободи или законни интереси, които да са нарушени или застрашени от акта или за който той поражда задължения. Посочените фактически основания към жалбата не сочат наличието на абсолютната положителна процесуална предпоставка правен интерес, за да възникване правото на съдебно оспорване. Правилна е преценката на първоинстанционния съд и по приложението на чл.159, т.5 АПК. Съобразно поддържаното в молбите, уточняващи жалбата поставила началото на съдебното производство и събраните в хода му доказателства, оспорването против мълчалив отказ на Министъра на правосъдието да се произнесе по Предложение № 11-00-369/19.11.2024 г. на Председателя на Районен съд – Пазарджик, респ. да довърши процедурата по одобряване на Предложение № 11-00-369/19.11.2024 г. на Административния ръководител на РС – Пазарджик, е просрочено. Неоснователни са оплакванията в частната жалба за неправилно изчислен от съда срок за оспорването. Срокът за обжалване е преклузивен и пропускането му погасява възможността да се извърши допустимо обжалване с произнасяне на съда по съществото на спора.Същият е започнал да тече на 19.11.2024г и срокът за произнасянето на министъра на правосъдието е изтекъл на 03.12.2024г,поради което и крайният момент за подаване на жалба до съда относно потенциално формиран мълчалив отказ би бил 03.01.2025г,а не 29.05.2025г ,когато е депозирана жалбата пред първоинстанционния съд. Липсата на абсолютни положителни процесуални предпоставки по възникване правото на съдебно оспорване детерминира недопустимост на съдебното производство и като го е прекратил първоинстанционният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение,