Определение № 8 от 07.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 2452/2020 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, във вр. ал. 1, т. 2 и чл. 248, ал. 3 ГПК. Образувано е по частната жалба (с вх. № 10944 от 6.VІІІ.2020 г.) на софийското „Идимекс“ ЕООД /ЕИК[ЕИК]/, подадена против определение № 1611 на Софийския апелативен съд, ТК, 11-и с-в, от 20.VІІ.2020 г., постановено по ч. т. дело № 2169/2020 г., с което е била оставена без разглеждане негова частна жалба срещу квалифицираното в настоящата като „незаконосъобразно“ първоинстанционно определение № 808/10.ІІ.2020 г. на СГС, ТК, с-в VІ-13, по т. д. № 2508/2009 г.: за разрешаване – на основание чл. 638, ал.3 ТЗ – производството за индивидуално принудително изпълнение по изп. дело № 734/09 г. по описа на ЧСИ с рег. № 847 /Н. Попов/ срещу длъжника настоящ частен жалбоподател да продължи, предвид преценка за съществуваща опасност от увреждане интересите на кредитора /взискателя/ „Търговска банка Д “ АД-София. Поддържайки общо оплакване за незаконосъобразност на атакуваното въззивно определение, дружеството настоящ частен жалбоподател претендира отменяването му, инвокирайки довод, че съставът на САС „следвало да отчете постулата, че щом нещо не е изрично забранено по закон, то значи, че същото е разрешено“. По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответната по частната жалба „Търговска банка Д “ АД-София /ЕИК[ЕИК]/ писмено е възразила чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК по основателността й, претендирайки за оставянето й без уважение - като неоснователна. Инвокиран е довод, че макар дълго време в съдебната практика да е съществувало противоречие относно обжалваемостта на определението по чл. 638, ал. 3 ТЗ, сега то е вече преодоляно с т. 6 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/3.ХІІ.2018 г. на ОСТК на ВКС, постановено по тълк. дело № 1/2017 г., където се приема, че този съдебен акт е окончателен и не подлежи на инстанционен контрол пред съд, по-горен от този по чл. 613 ТЗ. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, като констатира, че частната жалба на софийското „Идимекс“ ЕООД /ЕИК[ЕИК]/ е подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред САС, че тя е постъпила в пределите на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, както и че е насочена срещу подлежащ на атакуване пред ВКС съдебен акт, счита, че същата ще следва да се преценява като процесуално допустима. Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна. В мотивите към атакуваното прекратително определение на САС последователно е разграничено, че след като постановеното на основание чл. 638, ал. 3 ТЗ определение на съда по чл. 613 ТЗ не попада в обхвата на изброените в алинеи 1 и 2 на чл. 613 а ТЗ определения, то – съобразно разрешението по ал. 3 на същия законов текст – възможността за атакуването му единствено пред апелативен съд е: „по съответния ред на ГПК“, т.е. или защото обжалваемостта му е изрично предвидена в процесуалния закон или ако е положителна преценката за характера му на преграждащо по-нататъшния ход на производството по несъстоятелност. Съгласно т. 6 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1 от 3.ХІІ.2018 г. на ОСТК на ВКС, постановено по тълк. дело № 1/2017 г., определението по чл. 638, ал. 3 ГПК не подлежи на обжалване, защото независимо от постигнатия с него правен резултат – дали разрешаване или отказ да бъде разрешено продължаване на действията по спряното изпълнително производство срещу имущество, включено в масата на несъстоятелността, произтичащите от същото определение правни последици имат значение само за спряното изпълнително производство, а не рефлектират върху производството по несъстоятелност, в което то е постановено, съответно не въздействат върху него по начин, преграждащ развитието му. Предвид допълнителната констатация, че в ГПК няма изрично предвидена обжалваемост на такова определение пред апелативен съд, решаващият правен извод на САС за оставяне на частната жалба срещу него без разглеждане се явява правилен /законосъобразен и обоснован/ и затова ще следва да бъде споделен. Мотивиран от горното Върховният касационен, Търговска колегия, Първо отделение