Определение № 73 от 23.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1194/2011 г.

Производството е по чл. 303, ал. 1, т. т. 1, 2 и 5 ГПК. Е. С. Б., представляван от адв. А. Д. от САК е подал молба с искане за отмяна на определение от 20.12.2010 г. по ч. гр. д. № 433/2010 г. на ВКС, 1 г. о., с което е потвърдено разпореждане от 17.08.2010 г. по гр. д. № 100/2010 г. на Старозагорски окръжен съд, с което е върната подадената от молителя касационна жалба срещу въззивното решение като недопустима, подадена след изтичане на преключивния срок. Ответникът по молбата Народно читалище „И.” [населено място] намира молбата за недопустима, той като се иска отмяна на определение, а по същество и за неоснователна. Ответникът по молбата [община] не взема становище. Искането за отмяна на определение е основано на твърдението, че неправилно с него е прието, че касационната жалба, подадена от молителя срещу въззивно решение по гр. д. № 100/2010 г. на Старозагорски окръжен съд е недопустима, като подадена след изтичане на едномесечния срок. Съдът неправилно е приел, че съобщението за изготвеното въззивно решение е връчено на 3.05.2010 г., спрямо която дата срокът за касационно обжалване е изтекъл на 03.06.2010 г., а касационната жалба е била подадена на 02.07.2010 г. по пощата. Молителят поддържа, че е предявил иск по чл. 124, 4 ГПК срещу Народно читалище „И.” [населено място] и [община] за установяване, че съобщението за изготвеното въззивно решение адресирано до него е било връчено на адв. Р. К. от АК-К. на 03.06.2010 г., към който момент представителната й власт е била прекратена поради оттегляне на дадените й пълномощия на 04.05.2010 г. В подкрепа на твърдението е представено копие от исковата молба и съдебно удостоверение издадено от СРС, с което се установява, че въз основа на подадената искова молба е образувано гр. д. № 18292/2011 г. по описа на същия съд. С това обосновава наличието на основание по чл. 303, ал.1 т. 1 ГПК за отмяна на определението. Поддържа наличието и на основания по т. 2 и т. 5 на чл. 303 ГПК. Наличието на основание по т. 2 мотивира също с предявения иск за установяване неистинността на съобщението, с което е уведомен за изготвеното въззивно решение в частта относно отразената в него дата. Основанието по т. 5 на чл. 303 ГПК основава на обстоятелството, че връчването на съдебни книжа на лице без представителна власт е нарушило правото му на участие в процеса и е бил ненадлежно представляван. Искането за отмяна е основано на обстоятелство, което не се е осъществило. Поради това, че е налице висящо производство за установяване неистинността на документ, молителят се позовава на едно правно очакване. Производството за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК е извънреден способ за защита срещу влезли в сила решения, когато те са неправилни поради някоя от причините изчерпателно изброени в чл. 303, ал.1 ГПК. Предмет на това производство могат да бъдат необжалваемите и влезли в сила решения. На отмяна подлежат и определенията за прекратяване на делото при наличието на основанието по т. 5 на цитираната норма. Определението на ВКС, отмяна на което се иска, е постановено в закрито заседание, което се провежда без участието на страните. С него не е прекратено образуваното касационно производство, поради което то не подлежи на отмяна по реда на извънредния способ по чл. 303 ГПК. В този смисъл следва да се имат предвид задължителните за съдилищата постановки в т. 2 от ППВС № 2 от 1977 г., което не е загубило сила и при действието на новия ГПК. Подадената молба за отмяна като недопустима следва да се остави без разглеждане, а образуваното производство да се прекрати. По изложените съображения и на основание чл. 307, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд, І г. о.