Определение № 4199 от 20.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 5204/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на М. Г. К. от [населено място] срещу определение № 1814 от 16.07.2023 г. по в. ч. гр. д. № 1863/2023 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която е определена допълнителна гаранция в размер на 8700 лв. за допуснато обезпечение на бъдещи искове. С обжалваното определение е потвърдено определение № 6023 от 16.05.2023 г. по ч. гр. д. № 5682/2023 г. на Софийския градски съд в частта, с която е допуснато обезпечение на бъдещи искове с правна квалификация чл. 440, ал. 1, вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, които ще бъдат предявени от М. Г. К. срещу Л. И. И. и Д. А. К., чрез спиране на изпълнението по изп. дело № 20228490400068 по описа на ЧСИ А. П., насочено спрямо недвижим имот с идентификатор *****, представляващ гараж № 27, с площ от 16,94 кв. м, заедно с прилежащото му мазе 0 15 с врата към гаража, с площ от 4,31 кв. м; отменено е първоинстанционното определение в частта му относно определеното обезпечение, като вместо гаранция в размер на 1300 лв., съдът е определил гаранция от 10 000 лв. Жалбоподателката счита обжалваното определение за неправилно, поради което иска отмяната му. Ответникът по жалбата Д. А. К. от [населено място] е подал писмен отговор, в който е изразил становище за недопустимост на жалбата, респ. за нейната неоснователност. Претендира разноски. Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на ІІ г. о., след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната касационна жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, но е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото следва да се прекрати. Съгласно разпоредбата на чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК на обжалване пред ВКС подлежи определението, с което въззивният съд, произнасяйки се по частна жалба срещу определение за оставяне без уважение на искане за допускане на обезпечение, за първи път допусне исканото обезпечение. С тази разпоредба е създаден ред за защита на ответника по молбата, а защитата на молителя, поискал допускане на обезпечение, се изчерпва с постановяване на въззивния съдебен акт по подадената от него частна жалба и тази страна не разполага с касационна жалба срещу въззивното определение, с което молбата й за допускане на обезпечението е уважена, дори и да не е доволна от условията, при които то е допуснато. Извън хипотезата на чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК, осигуряваща защита на ответника по молбата при допускане на обезпечение от въззивния съд, производството по допускане на обезпечение подлежи на двуинстанционно разглеждане, тъй като определението на въззивния съд не е от категорията на посочените в чл. 274, ал. 3 ГПК. В този смисъл е и константната практика на ВКС, обективирана в определение № 299 от 03.11.2015 г. по ч. гр. д. № 5239/2015 г. на ВКС, ІІ г. о.; определение № 903 от 21.12.2011 г. по ч. т. д. № 809/2011 г., ВКС, I т. о., определение № 579 от 17.11.2017 г. по ч. т. д. № 2744/2017 г. на ВКС, І т. о. и др., която изцяло се споделя от настоящия съдебен състав. Разноски в полза на ответника по частната жалба за настоящото производство не следва да се присъждат, тъй като по делото липсват данни да са били направени. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,