Решение № 7461 от 7.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 780/2010 г.

Решение № 7461 от 7.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 780/2010 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Георги Петров Георгиев, жив. в гр. Дупница, срещу решение № 63/15.10.2009 г. по адм. дело № 7093/2008 г. на Административен съд - София - град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт /РА/ № 800025/8.04.2008 г., поправен с ревизионен акт за поправка на ревизионен акт /РАПРА/ № 109800025/29.04.2008 г. и срещу РАПРА, издадени от орган по приходите при ТД на НАП - Кюстендил, потвърдени с решения № 1430/30.09.2008 г. и № 1429/30.09.2008 г. /погрешно изписана като 2009 г. в решението/ на директора на дирекция "ОУИ", гр. София, при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му, отмяна на РА в обжалваната част и присъждане на разноските по делото. Ответникът по касационна жалба - директорът на дирекция "ОУИ", гр. София, при ЦУ на НАП, взима становище чрез процесуален представител за оставяне на решението в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "а" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: За да постанови обжалваното решение, АССГ е приел, че с РА законосъобразно е определен допълнителен размер дължим данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) както следва: за 2002 г. - 216,52 лв. и лихви, за 2003 г. - 85, 37 лв. и лихви, за 2004 г. - 5412, 40 лв. и лихви, за 2006 г. - 5134, 50 лв. и лихви. Налице е било основанието на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК - получените приходи, доходи, източници на финансиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Спазена е процедурата по издаване на РА при особени случаи /облагане по аналог/ и данъчната основа е определена в съответствие с изискванията на чл. 122, ал. 2 ДОПК, като са отчетени доходите на лицето от пенсия и като едноличен търговец, като е проверен и приноса на съпругата. Съдът е приел, че декларираните доходи са по-малко от направените разходи от лицето, а същият в качеството си на ЕТ "Георги Георгиев - Гец - С" е захранил сметка "каса" с общ размер суми 23 000 лева, които впоследствие са изтеглени, същите не са осчетоводени като заеми, дадени на едноличния търговец и не се включват в декларираните приходи и доходи. Съдът не е кредитирал допълнително представените договори за заеми от физически лица на едноличния търговец, тъй като посочените от него физически лица не разполагат с достатъчно доходи да заемат процесните суми. Решението като краен резултат е правилно. Съдът е обсъдил всички наведени от касатора доводи за срока, в който е извършена ревизията и изводът му, че не е допуснато процесуално нарушение кореспондира със съдържанието на заповедите за възлагане на ревизия и разпоредбата на чл. 114 ДОПК. Произнасянето на горестоящия административен орган без наличие на годишните данъчни декларации не е съществено съдопроизводствено нарушение, каквито са единствено допуснатите от съда съществени нарушения на процесуалните правила и не е касационно основание. В случая съдебното решение е постановено след приемане на декларациите и при констатирана липса на разлика между декларираното и описаното като декларирано в ревизионния доклад и съответно и в съдебното решение, поради което не е налице порок на съдебното решение. Изложени са мотиви по всички възражения на жалбоподателя, включително и за неправилно определяне на началното салдо за част от данъчните периоди, които кореспондират със съдържанието на данъчната преписка и доказателствата по делото. Правилно е разпределена тежестта на доказване в съответствие с нормата на чл. 124, ал. 2 ДОПК за ревизии при особени случаи. В случая ответникът е оспорил договорите за заем още с решението си, а при насрещните проверки "заемодателите" са декларирали, че нямат други доходи освен тези от трудово правоотношение и пенсии. Всичките имат заеми от ВСК за процесните периоди. Дори от брутните им трудови възнаграждения да се приспаднат единствено данъци и осигуровки за получаване на нетните им /без други удръжки/, те пак са недостатъчни за осигуряване на спорните суми. Обосноваността на изводите на първоинстанционния съд не се променя от новопредставените разписки за връщане на суми от жалбоподателя, на лицата, за които твърди, че са му заемодатели, а изготвената от него справка за движението на паричните му потоци няма характер на писмено доказателство. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. На касатора с оглед изхода на делото не могат да бъдат присъдени разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо "А"отделение,