Определение по допустимост от 23.02.1999 г. на КС по к. д. № 2/1999 г.

Делото е образувано на 12 февруари 1999 г. по искане на главния прокурор за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл.14, ал.1, т.6 от Закона за подпомагане на земеделските производители - ЗПЗП /обн., ДВ, бр. 58 от 1998 г.; доп.бр.79 от 1998 г.; изм. ДВ, брЛ53 от 1998 г./. Оспорената разпоредба е създадена при приемането на закона /ДВ, бр. 58 от 22 май 1998 г./ и изменена с § 44 от Закона за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане /ДВ, брЛ53 от 1998 г./. Тя предвижда вноски в Държавен фонд " Земеделие създаден с чл. 11 ЗПЗП, в размер 2 на сто върху стойността на приходите от продажба на продукцията от предприятията на хранително-вкусовата промишленост след данъчното облагане. В искането се подържа, че тези вноски са едностранно въведени от законодателя неданъчни плащания в полза на целеви фонд със специално предназначение, като плащането им е поставено в тежест само на тесен кръг стопански субекти-предприятия от хранително- вкусовата промишленост, които са произволно определени /срв. т.5 от допълнителната разпоредба на § 1/. Отбелязва се, че възлагането на финансови утежнения, които не са данъчни, в тежест на само част от стопанските субекти, квалифицирани по предмет на дейност, съставлява нарушение на чл.60 и чл. 19, ал.2 от Конституцията. В това отношение искането се позовава на решение № 8 от 17 юни 1997 г.по к.д. № 3/ 1997 г. и решение № 31 от 24 ноември 1998 г. по к.д. № 24/ 1998 г. Конституционният съд намира, че искането е допустимо и следва да бъде допуснато за разглеждане по същество. То е направено от оправомощен съгласно чл. 150, ал. 1 от Конституцията субект, има за предмет правомощие на съда по чл. 149, ал. 1, т.2 от Конституцията и отговаря на изискванията по чл. 17, ал.1 от Закона за Конституционния съд /ЗКС/ и чл. 18 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд /ПОДКС/. Предвид предмета на искането и на материята, която се урежда с разпоредбата, срещу която то е. насочено, като заинтересувани страни, които да изразят становище по делото, следва да бъдат конституирани Народното събрание, Министерският съвет, министърът на земеделието, горите и аграрната реформа и министърът на финансите. Съгласно чл. 18, ал. 2 ЗКС на заинтересуваните страни е необходимо да се предостави възможност за представяне на писмени становища, а на вносителя на искането-да посочи допълнителни съображения в негова подкрепа. По тези съображения и на основание чл.19, ал.1 ЗКС Конституционният съд