Определение № 2333 от 27.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2204/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Постъпила е частна касационна жалба, подадена от Т. В. Д. против определение № 75 от 01.03.2023 г. по ч.гр.д.№ 101/2023 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е отменено определение № 626/ 23.12.2022 г. по гр. д. № 49/ 2022 г. на ОС – Пазарджик и делото е върнато на Окръжен съд – Пазарджик за продължаване на съдопроизводствените действия. Със същото определение е оставена без разглеждане частна жалба вх. № 1176/ 06.02.2023 г., подадена от Т. В. Д. против определение № 58/ 24.01.2023 г. по гр. д. № 49/ 2022 г. на ОС – Пазарджик и е прекратено производството по делото в тази част. Т. В. Д. обжалва изцяло определението на Пловдивски апелативен съд. В подадената от нея частната касационната жалба се прави оплакване, че Пловдивски апелативен съд не е следвало да връща делото за продължаване на съдопроизводствените действия, защото исковата молба е била нередовна. Моли делото да се върне на Пловдивски апелативен съд, за да се произнесе по подадената от нея частна жалба против определението по чл. 248 ГПК. В изложението на основанията по чл. 274, ал.4 във вр. с чл. 280, ал.1 и 2 ГПК се твърди противоречие с практиката на ВКС относно задължителното другарство, но доводите се отнасят за частта от определението, с което е отменено определението за прекратяване на производството. Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна и е постъпила в срок. В частта, с която се обжалва определението на Пловдивски апелативен съд, с което е отменено определението за прекратяване на производството и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия, определението не подлежи на обжалване. В тази част то не е прекратително, а ГПК не предвижда изрично обжалване на определенията, с които се отменя прекратително определение и делото се връща за продължаване разглеждането му. Нормата на чл. 274, ал.1 ГПК определя кои определения подлежат на обжалване – прекратителните и тези, за които закона изрично предвижда такава възможност. Обжалваното определение на ПАС, с което е отменено прекратяването на производството по иска и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия не е от нито една от двете категории, поради което в тази част частната касационна жалба ще се остави без разглеждане, като подадена против не подлежащо на обжалване определение. Подадената частна жалба против определение № 75 от 01.03.2023 г. по ч.гр.д.№ 101/2023 г. на Пловдивски апелативен съд, в частта, с което е оставена без разглеждане частната жалба на Т. В. Д. против определение № 58/ 24.01.2023 г. по гр. д. № 49/ 2022 г. на ОС – Пазарджик е по чл.274, ал.2 ГПК. Определението на Пловдивски АС в тази част е правилно. В частта, с която е уважена молбата на Т. В. Д. по чл. 248 ГПК, тя не е имала правен интерес да обжалва определението. В частта, в която е обжалвала определението по чл. 248 ГПК поради това, че не е уважена претенцията й за разноски до размер 2030 лв., правният интерес от обжалването е отпаднал след отмяна на прекратителното определение, защото производството не е приключило с краен акт и няма основание за присъждане на разноски. Затова определението на Пловдивски апелативен съд следва да се потвърди в частта, с която е оставена без разглеждане частна жалба вх. № 1176/ 06.02.2023 г., подадена от Т. В. Д. против определение № 58/ 24.01.2023 г. по гр. д. № 49/ 2022 г. на ОС – Пазарджик и е прекратено производството по молбата й по чл. 248 ГПК Водим от изложеното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение