Определение № 325 от 07.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 4000/2013 г.

Производството е образувано по молба на С. Х. Д., действащ лично и със съгласието на настойника си Й. Й. С., за отмяна на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, инкорпорираща разпореждане за незабавно изпълнение, издадена на 16.04.2009 год. по ч.гр.д.№ 235 / 2009 год. на Новозагорски районен съд, с която е уважено подадено от [фирма] заявление за издаване заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 т. 2 ГПК и съответно издаден изпълнителен лист за вземане в размер на 10 848,29 лв. главница, 1 413,09 лв. договорна лихва, 4 458,44 лв. наказателна лихва,ведно със законна лихва, считано от 14.04.2009 год. и разноски от 780,39 лв., срещу длъжника Х. Д. Д.. В молбата формално се твърди наличие на основание по чл.303 ал.1 т.1 и основание по чл. 304 ГПК, но доколкото към тях се подвежда единствено факта на издадена заповед за изпълнение срещу починал преди подаването на заявлението длъжник, явяващ се наследодател на молителя, „ нововъзникнало обстоятелство „ по смисъла на чл. 303 ал.1 т.1 ГПК очевидно не се сочи. Молителят, обаче, счита че в качеството си на наследник на починалия длъжник, се легитимира в хипотезата на чл. 304 ГПК, което е и релевантното му, с оглед обстоятелствената част, основание на молбата. Ответната страна - [фирма] - не е заявила становище по молбата. Върховен касационен съд, първо търговско отделение намира, че молбата за отмяна по реда на Глава ХХІV ГПК е недопустима, поради следното: Отмяна по реда на чл.303 - чл.304 ГПК е приложима спрямо влезли в сила съдебни актове, ползващи се със сила на пресъдено нещо или макар непритежаващи сила на пресъдено нещо, разрешаващи материалноправен спор, в рамките на състезателно производство, поради което се доближават по правните си последици до съдебните решения. Заповедта за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 и сл. ГПК не се ползва със сила на пресъдено нещо и не разрешава / сама по себе си / материалноправен спор за съществуването на вземането, като защитата срещу нея е изрично уредена чрез специалните способи на възражението по чл. 414 ГПК, обжалването по чл.419 ГПК, вкл. чрез защита на правото на възражение - чл. 423 ГПК и исковата защита по чл.424 ГПК и следователно недопустима чрез извънинстанционното производство по Глава ХХІV ГПК / ППВС № 2 / 29.09.1977 год. по гр.д.№ 1 / 1977 год. – т.2 /. Заповедта за изпълнение в настоящия случай е предявена на молителя в качеството на наследник на длъжника, не на задължително или факултативно необходим другар на същия, неконституиран в заповедното производство, спрямо който заповедта има сила, извън разпростирането й на основание наследяване. Следователно, дори заповедта за изпълнение да би се ползвала със сила на пресъдено нещо, то не е налице изискуемата от чл.304 ГПК процесуална легитимация на лицето. Липсва основание за кумулативното му осъждане с длъжника. Действително, атакуваната заповед за изпълнение противоречи на трайната съдебна практика за недопустимост на издаването й срещу починало към момента на подаване заявлението за издаването й лице. Липсата на процесуална правопспособност преди подаване на заявлението обуславя невъзможността за възникване на процесуално правоотношение по отношение починалия длъжник, поради което не съществува и правна възможност неговите наследници да бъдат конституирани в хода на заповедното производство или след издаване на заповедта за изпълнение. Разпоредбата на чл.415 ал. 2 ГПК дава възможност на съда, издал заповедта за изпълнение, да я обезсили при подадено в срок възражение от длъжника и непредставяне доказателства за предявен иск в посочения срок .По аргумент на по – силното основание, ако заповедният съд констатира, че е налице начална липса на процесуална правоспособност на длъжника, може служебно да обезсили заповедта за изпълнение и да прекрати производството, поради недопустимост, тъй като и при подадено възражение и иницииран исков процес по чл.422 ГПК, производството по същия би било недопустимо. В тази насока е формирана непротиворечива съдебна практика, изхождаща от уреденото правомощие на заповедния съд в чл.415 ал.2 ГПК и подчинеността на заповедното производство на основните начала на гражданския процес, в който основен принцип е служебното начало, проявление на който е и служебната проверка относно допустимостта на искането / опр. № 346 от 03.11.2008 год. по ч.т.д.№ 294 / 2008 год., опр. № 485/ 30.12.2008 год. по ч.т.д.№ 506 / 2008 год., опр.№ 456 от 19.12.2008 год. по ч.т.д.№ 487 / 2008 год. и опр. № 464 от 22.12.2008 год. по ч.т.д. № 510 / 2008 год., всички на ІІ т.о. на ВКС /. Тази възможност, кореспондираща на която е задължение на заповедния съд да обезсили заповедта за изпълнение и издадения въз основа на същата изпълнителен лист, не е преклудирана, което от друга страна изключва и правния интерес от исканата отмяна, дори да би била формално допустима ,с оглед коментираните по-горе предпоставки. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение