Определение № 164 от 09.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12292/2023 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, представляван от юрисконсулт И. Зарева, срещу определение № 1119/24.10.2023 г., постановено по адм. дело № 258/2023 г. на Административен съд – Ловеч за спиране на изпълнението на негово решение № 11/312/00232/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция, изх. № 01-2600/7623#18 от 17.05.2023 г. Твърди се, че определението е неправилно, като се обосновава липса на предпоставките за спиране на допуснатото по силата на закон предварително изпълнение на решението за налагане на финансова корекция на „Априлци 2008“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Априлци, [улица]. Възразява срещу приетото от съда, че представените доказателства са обосновали претендираните значителни или трудно поправими вреди. По тези и други съображения моли съда да отмени обжалваното определение. Ответникът по частната жалба на „Априлци 2008“ ЕООД, редовно уведомен, в срока по чл. 232 от АПК не взема становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за подадена от надлежна страна в срока по чл. 166, ал. 3 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Основното производство пред Административен съд – Ловеч е образувано по жалба на „Априлци 2008“ ЕООД срещу решение № 11/312/00232/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция, изх. № 01-2600/7623#18 от 17.05.2023 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, за налагане на финансова корекция в размер на 388 814.29 лева – главница и сумата 18 316.89 лева – лихва от предоставената безвъзмездна финансова помощ по Договор № 11/312/00232 от 07.10.2014 г. между Държавен фонд „Земеделие“ и „Априлци 2008“ ЕООД. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ), оспорването на решението не спира изпълнението му. С молба вх. № 2992/24.10.2023 год. е поискано спиране на предварителното изпълнение на оспорения пред съда административен акт. Твърдяло се е, че в резултат на изпълнението, за дружеството, ще настъпят вреди. С оспореното определение, съдът е приел, че в конкретния случай, от изложените в молбата обстоятелства и представените доказателства са изпълнени предпоставките на закона. На първо място, заради значителния размер на установеното публично държавно вземане, вредата за дружеството от действията по принудителното събиране на задълженията ще е значителна. На следващо място е приел, че събирането на вземането е несъвместимо с опитите за продължаването на стопанската дейност на търговеца, а това е вреда несъизмерима с преследваната цел /чл. 6, ал. 5 от АПК/ и предполага въздържане от действия по изпълнението. Така постановеното определение е неправилно. Безспорно е, че допуснато по силата на закона предварителното изпълнение на невлязъл в сила индивидуален административен акт въздейства върху правната сфера на адресата, а с това е налице и възможността да причини вреди на адресата, ако впоследствие актът бъде отменен. Въпреки тази потенциална възможност законодателят, в определени случаи, е разпоредил изрично в правна норма, че обжалването няма суспензивен ефект. Предпоставката, при която съдът може да спре допуснатото по закон предварително изпълнение – какъвто е настоящият случай с оглед на разпоредбата на чл. 73, ал. 4 във вр. с чл. 27, ал. 2 от ЗУСЕФСУ във вр. с чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 от АПК е възможността предварителното изпълнение да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда като тя може да бъде причинена само от нови обстоятелства – такива, които са се осъществили след издаването на акта. Факти и обстоятелства, които са пряко следствие на акта или които са се осъществили преди издаването на акта са ирелевантни за основателността на искането. Доказателствената тежест за тази нови факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е на искателя. Следва изрично да се посочи, че законодателят изисква вредите да са резултат от взаимодействието между новите обстоятелства и предварителното изпълнение, не от самия акт и неговото предварително изпълнение. В случая се твърди, че ще се понесе значителна и трудно поправима вреда, съобразно значителния размер на определената финансова корекция, ще доведе до разпродадено имуществото на дружеството, както и блокиране на банкови сделки и невъзможността да се извършва стопанска дейност. Изложеното означава, че в случая е налице позоваване на самия акт и на неговото предварително изпълнение, за да се обоснове значителна или трудно поправима вреда, а не на нови факти и обстоятелства. Това прави изводът на съда за доказаност на искането за спиране на предварителното изпълнение за необоснован и неправилен. Оспореният индивидуален административен акт като властническо волеизявление на административен орган се ползва с презумпцията за законност и дотогава, докогато съдът не го отмени като незаконосъобразен, той е годно изпълнително основание с оглед на чл. 268, т. 1 от АПК, поради което сам по себе си не може да бъде основание за причиняване на вреди. Като е достигнал до обратен извод, първоинстанционният съд е постановил оспореното определение в противоречие със закона, поради което същото следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отхвърли искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. „второ“, във вр. чл. 236 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение,