Определение № 134 от 14.03.2024 г. на ВКС по н. д. № 223/2024 г.

Производството пред ВКС е образувано по реда на чл.44, т.1 от НПК по повод спор за подсъдност между Районен съд -Бургас и Районен съд- Малко Търново, повдигнат от последния. Според постъпилото писмено становище на прокурор от Върховна касационна прокуратура, делото следва да се разгледа от РС – Малко Търново, тъй като деянието по чл.144, ал.1 и чл.146, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК било довършено в гр. Малко Търново. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди материалите по делото и взе предвид становището на прокурора, счете за установено следното: В РС – Бургас е било образувано нчд № 747/2024 г. по тъжба на С. П. Б. срещу В. М. М. за три престъпления по чл.144, ал.1 и чл.146, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК. Изложените в тъжбата обстоятелства съдържат твърдения за три отделни деяния, при които спрямо Б. са отправени обидни и заканителни реплики от страна на М.. В два от случаите за място на деянията се сочи гр. Бургас, ж.к. Меден рудник в бл.57, а в последния деянието е извършено чрез обаждане по телефона към момент, в който тъжителят се е намирал на работа в гр. Малко Търново. Именно на това място според съдията –докладчик тъжителят е възприел последно отправените му обиди и закани и към този момент е довършен фактическият състав на престъпленията, поради което с разпореждане от 20.02.2024 г. е прекратил производството и е изпратил делото по подсъдност на РС – Малко Търново. След постъпване на материалите по делото в РС- Малко Търново и в рамките на образуваното нчхд № 11/2024, с разпореждане № 11 от 28.02.2024 г. съдията-докладчик е преценил, че делото не му е подсъдно, тъй като деянието било извършено и довършено в гр. Бургас, а местонахождението на тъжителя при последното деяние не е определящо за това, като е изложил и съображения за необходимостта от разпити на лица, живущи на територията на гр. Бургас, налагащо разглеждането на делото от първия сезиран съд. Поради това е прекратил производството и е повдигнал спор за подсъдност. При така проследената по делото фактология, ВКС счете, че компетентен да го разгледа е РС- Малко Търново. Съобразно разпоредбите на чл.36, ал.1 и ал.2 НПК делото е подсъдно на съда, в който е извършено или довършено престъплението, като на основание чл.42, ал.1 НПК се съобразяват твърденията в обстоятелствената част на обвинението. За реализиране изпълнителните деяния на престъпленията по чл.146 и чл.144, ал.1 НК се изисква довеждането на обидните и заканителните реплики до знанието на пострадалия, поради което за място на извършване на престъпленията от значение е местонахождението на пострадалия към момента на тяхното възприемане. В процесния случай според изложените в тъжбата обстоятелства в три отделни случая спрямо тъжителя са били отправени както обиди, така и заплахи, като в последния от тях това е сторено по телефона, а той се е намирал на работното си място в гр. Малко Търново. Именно това определя компетентността на този съд да разгледа делото. Направеният извод не се променя въз основа на изложените в прекратителното разпореждане възможни затруднения, свързани с местоживеенето на страните и евентуални свидетели в гр. Бургас, тъй като в тъжбата за възприели проведения по високоговорител разговор се сочат трима колеги на тъжителя в гр. Малко Търново. Предвид изложените съображения и на основание чл.44, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение