Решение № 254 от 13.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10936/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на „ЛудиАрс“ ООД, подадена чрез юрк. Спасова, срещу решение № 28266/26.08.2025 г., постановено по адм. дело № 1570/2025 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт (РА) № Р-22220423006559-091-001/27.08.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-София, потвърден с решение № 1637/18.12.2024 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ („ОДОП“) – София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага се твърдение, че съдът не е извършил анализ на събраните доказателства, нито е изложил мотиви, защо не ги цени и защо не кредитира приетата експертиза в цялост. Сочи се, че спорът по делото се свежда до това, разходите за кои доставки следва да се включат в данъчната основа при определяне на частичния данъчен кредит и съответно за кои доставки е възникнало право на пълно приспадане, като съдът изобщо не е обсъдил спора в този контекст. Твърди се, че решението е неправилно и в частта на присъдени разноски поради неправилно определения от съда материален интерес по делото. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго – по съществото на спора, с което да бъде уважена жалбата против процесния ревизионен акт, алтернативно делото да бъде върнато със задължителни указания за повторно събиране и анализ на представените доказателства. Претендират се разноски за двете инстанции съгласно представен списък. Ответникът – Директорът на Дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Кръстева, оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение съгласно представен списък. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима, а по същество – за основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – София-град е бил ревизионен акт (РА) № Р-22220423006559-091-001/27.08.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-София, потвърден с решение № 1637/18.12.2024 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ („ОДОП“) – София при ЦУ на НАП, с който са установени задължения по ЗДДС на „ЛудиАрс“ ООД в общ размер на 16 513,82 лв. /главница/ и 7175,49 лв. /лихви/, от които отказано право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС във вр. с чл. 69, ал. 1, т.1 от ЗДДС в размер на 875 лв. по 2 бр. фактури, издадени от „П.О.Н.И. Архитекти“ ООД с предмет „архитектурен интериорен проект“ и допълнително установени задължения по реда на чл. 73, ал. 2 от ЗДДС, тъй като приходният орган е приел, че дружеството има право на приспадане на частичен данъчен кредит за извършените освободени и облагаеми доставки, а последното е използвало пълен данъчен кредит. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, без да са налице допуснати съществени процесуални нарушения в хода на ревизионното производство. По същество на спора са изложени мотиви, че законосъобразно с РА са установени задължения за ДДС, тъй като регистрираното лице има право на приспадане на частичен данъчен кредит за съвкупността на доставки, осъществени от него. Приетото по делото без оспорвания заключение по съдебно-счетоводна експертиза е кредитирано от съда по отношение на определения коефициент, който съответства на този изчислен в хода на ревизията и не е кредитирана в останалата й част, тъй като „представлява алтернативно представяне на цифрови данни“. Горното е дало основание на първоинстанцинония съд да приеме за правилни констатациите на приходните органи, че проверяваното лице няма право на приспадане на пълен данъчен кредит. Относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС във вр. с чл. 69, ал. 1, т.1 от ЗДДС по 2 бр. фактури, издадени от „П.О.Н.И. Архитекти“ ООД съдът е посочил, че оспорващият не е ангажирал абсолютно никакви доказателства, които да опровергаят изводите на органите по приходите, в резултат на което жалбата на дружеството е отхвърлена и в тази част. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Основателни са наведените от касатора оплаквания, че решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка, без обсъждане на представените доказателства и без да е отделено спорното от безспорното. Между страните не е спорно, че „ЛудиАрс“ ООД е ползвало право на приспадане на пълен данъчен кредит за ревизираните периоди, нито се оспорва извода на приходния орган, че е налице хипотезата на чл. 73, ал. 2 от ЗДДС и е налице право на частично приспадане на данъчен кредит, нито се оспорва размера на определения в хода на ревизията коефициент, който е потвърден и в приетата по делото ССЕ. Спорен по делото е въпросът, разходите за кои доставки следва да се включат в данъчната основа при определения частичен данъчен кредит и за кои доставки е възникнало право на пълно приспадане. Съдът обаче не е изложил мотиви по тези въпроси, а директно е преповторил тезата на приходния орган без да извърши анализ, какво точно е включено в данъчната основа, каква е връзката на извършените разходи с конкретно извършените облагаеми доставки, съответно дали същите са използвани за извършването на облагаеми или на освободени доставки. Липсата на мотиви препятства възможността на настоящата инстанция за проверка на материалната законосъобразност на постановения съдебен акт. На следващо място съдът не е обсъдил представените и приетите по делото доказателства, което съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Видно от материалите по делото, касаторът е представил справка обобщение на дневниците за покупки и продажби, договор за консултантски услуги от 01.12.2016 г. сключен между касатора и „Еко Партнърс България“ АД, търговска кореспонденция, нотариален акт, доказателства за извършени разходи на гориво, както и множество други доказателства, представени под опис с молба в проведеното на 07.05.2025 г. съдебно заседание /л.297 и сл. по а.д.1570/2025/, но нито едно от цитираните доказателства не е обсъдено в постановеното решение. Точно обратното съдът изрично е посочил, че не са представени абсолютно никакви доказателства по отношение на спорния „архитектурен проект“, което не отговаря на обективната истина, като приложения нотариален акт е изцяло игнориран от съда. Останалите доказателства също не са обсъдени, което от своя страна е довело до неизяснена фактическа обстановка по делото. При неизяснен от фактическа страна спор и предвид съдържащата се в чл. 220 АПК забрана за фактически установявания в касационното производство, постановеното от първоинстанционния съд неправилно решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото следва да се обсъдят поотделно и в съвкупност представените доказателства и да бъдат изложени мотиви относно спорния по делото въпрос - разходите за кои доставки следва да се включат в данъчната основа при определения частичен данъчен кредит и за кои доставки е възникнало право на пълно приспадане. При този изход на спора първоинстанционното решение подлежи на отмяна и в частта за разноските. На основание чл. 226, ал. 3 от АПК по искането за присъждане на разноски на касатора следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,