Определение № 2126 от 29.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 989/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 1741/30.01.2024 г. на Етажна собственост на сградата на ул. "Братя Петкови" 1, гр. Пазарджик, представлявана от управителя Г. К., чрез адвокат А. К., срещу определение № 109/10.01.2024 г. по ч. гр. д. № 4044/2023 г. на ВКС, II г. о., с което производството по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производствата по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС по исковите молби на Г. А. К. за отмяна на решенията, взети от ОС на ЕС на сграда на ул. "Братя Петкови" 1, гр. Пазарджик, на 08.09.2023 г. – в частта по решенията по т. 1 и т. 5, и на 30.10.2023 г. – в частта по решенията по т. 1, т. 2 и т. 3. В частната жалба се правят оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното определение, с твърдения за липса на връзка на преюдициалност между частното производство и производството по предявените искове по чл. 40 ЗУЕС, посочени от състава на Върховния касационен съд. Претендират се разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното определение е прието, че е налице основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството по делото, тъй като Г. А. К. е предявил, съответно на 09.10.2023 г. и 30.10.2023 г., искове по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС срещу Етажната собственост за отмяна на всички взети решения на ОС на ЕС, проведени на 08.09.2023 г. и на 30.11.2023 г., чието изпълнение е спряно въз основа на издадени обезпечителни заповеди от 13.09.2023 г. и 08.11.2023 г. Прието е, че производството по предявените искове по чл. 40 ЗУЕС в частта, в която се оспорват решенията от 08.09.2023 г. на ОС на ЕС за избор на нов управител на ЕС /т.1/, за одит на заведените дела от ЕС /т.5/ и от 30.10.2023 г. за избор на нов управител /т.1/, за потвърждаване на действията на Е. Ц. за отказ от искове /т.2/, за опрощаване паричните задължения на собствениците на ап. 4 /т.3/, които задължения са предмет на настоящото дело, се явяват преюдициални, доколкото имат отношение към преценката за допустимост и валидност на заявените пред касационната инстанция оттегляне на касационната частна жалба и отказ от иска от новоизбраните на горепосочените общи събрания управители на ЕС - Е. Ц. и Н. Ц.. Върховният касационен съд, състав на II г. о., намира, че обжалваното определение е правилно, поради което следва да се потвърди. Съставът на ВКС е констатирал, че са заведени дела от настоящия жалбоподател и е налице висящност на спор по чл.40 ЗУЕС, с наложени обезпечителни мерки „спиране изпълнението на взетите от ОС на ЕС решения“. Правилно е преценено, че това обуславя преюдициалност, с оглед преценката за валидността на предприетите от новоизбрания управител на ЕС действия по десезиране на съда, вкл. оттегляне на касационната частна жалба. Предявените искове по чл. 40 ЗУЕС за отмяна на решенията на общите събрания на Етажната собственост, взети на 08.09.2023 г. и на 30.11.2023 г., в частта им, с която е атакуван изборът на нов управител, са обезпечени с обезпечителна мярка „спиране на изпълнението на ОС на ЕС“. С налагане на обезпечителната мярка новият управител не може да извършва валидни действия като представител на Етажната собственост, вкл. да оттегля частна жалба и да прави отказ от иск по висящо производство. С оглед спряното изпълнение на решенията на ОС на ЕС, решението по иска по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС е от значение за допустимостта на производството и валидността на предприетите процесуални действия от новия управител за десезиране на съда. Като е съобразил изложеното, обосновано и законосъобразно съставът на ВКС, II г. о., е спрял производството до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производствата по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС по исковите молби на Г. К. за отмяна на решенията, взети от ОС на ЕС на 09.09.2023 г., в частта по решенията по т. 1 и т. 5, и на 30.10.2023 г., в частта по решенията по т. 1, т. 2 и т. 3. С оглед изложеното частната жалба, като неоснователна, следва да се остави без уважение, а обжалваното определение да се потвърди. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г. о.