Определение № 3893 от 31.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 500/2024 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба с вх. № 4022 от 05.03.2025г., подадена от Л. С. С., чрез пълномощник адв. Г. Г., с искане да бъде изменено решение № 119 от 28.02.2025г., постановено по настоящото дело по реда на чл. 290 ГПК, в частта му за разноските. Молителката поддържа, че с решението Върховният касационен съд окончателно е решил спора по предявения срещу нея иск за обявяване нищожност на нотариално завещание, като го е отхвърлил, и е върнал делото на въззивния съд за произнасяне по останалите, предявени като евентуални, искове, но е пропуснал да разреши въпроса за разноските по повод окончателно решения спор. Счита, че с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в нейна полза следва да бъдат присъдени разноски за производството пред всички съдебни инстанции, сторени във връзка с отхвърления иск. В писмен отговор в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответницата по молбата Я. Д. Д., чрез процесуалния си представител адв. Т. К., изразява становище, че искането е неоснователно. Счита, че въпросът за разноските по делото следва да се разреши от въззивната инстанция, на която делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по останалите искове. Поддържа, че доказателства за направени в касационното производство разноски не са своевременно представени и заявени, а разноски за първата и въззивната инстанция не се дължат поради продължаване на делото. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение пред ВКС и за злоупотреба с право по смисъла на чл. 3 ГПК, както и поддържа направено възражение за прекомерност на възнаграждението пред предходните инстанции. За да се произнесе по молбата, настоящият състав на Върховния касационен съд на РБ, І-во г. о., взе предвид следното: Молбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и от процесуално легитимирано лице. Разгледана по същество, молбата е неоснователна поради следното: Първоинстанционното производство е образувано по предявени от Я. Д. Д. срещу Л. С. С., при условията на обективно евентуално съединяване, облигационни искове: по чл. 42, б. „б“ ЗН вр. чл. 24, ал. 2 ЗН - главен; и евентуални както следва: по чл. 576 ГПК вр. чл. 578, ал. 4 ГПК и чл. 579, ал. 1 и ал. 2 ГПК; по чл. 43, ал. 1, б. „а“ ЗН; по чл. 30, ал. 1 ЗН. С решение № 119 от 28.02.2025г. по настоящото дело постановеното от въззивния съд решение и потвърденото с него първоинстанционно решение за обявяване нищожността на нотариалното завещание е отменено и предявеният главен иск с правно основание по чл. 42, б. „б“ ЗН вр. чл. 24, ал. 2, изр. 2-ро, предл. 1-во ЗН е отхвърлен, а делото е върнато на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по останалите искове. По въпроса за разноските съставът на ВКС не се е произнесъл. Не са налице предпоставки за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските, като съображенията за това са следните: Приема се в практиката на ВКС, че когато между същите страни са предявени алтернативно или евентуално съединени искове, дължимата такса е една, едно е и адвокатското възнаграждение. Отговорността за разноски се преценява с оглед основателността на предявената претенция срещу ответника - предявена по главен иск или по съединен с него евентуален иск. Ако претенцията бъде уважена по главния иск, ответникът дължи направените от ищеца разноски, ако главният иск бъде отхвърлен или производството бъде прекратено, то тогава отговорността за разноските по делото се определя от изхода по евентуалния иск (определение № 284 от 06.04.2012 г. по ч. гр. д. № 238/2012 г. на ІV-то г. о., определение № 477 от 04.11.2016 г. по ч. т. д. № 1218/2016 г. на І-во т. о., определение № 70 от 05.02.2018 г. по ч. т. д. № 257/2018 г. на І-во т. о., определение № 3435 от 07.07.2025 г. по гр. д. № 3456/2024 г. на І-во г. о.). Посочената съдебна практика е изцяло приложима и за настоящия случай. Искането на молителката - ответница по исковете, че с оглед изхода на спора по главния иск и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в нейна полза следва да бъдат присъдени разноски предвид отхвърлянето на този иск, е неоснователно. Когато исковете са обективно съединени в условията на евентуалност и главният иск е отхвърлен, а производството е продължило по евентуалния иск (искове), то отговорността за разноски ще следва от изхода на спора по евентуалния иск (искове), тъй като разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се прилага при отчитане на крайния изход на спора. Поради това е неоснователно позоваването от молителката на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, според която за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете. Посочената норма от наредбата е приложима при определяне на размера на възнаграждението за оказваната от адвоката правна помощ, но не и по повод отговорността на страните по делото за разноските, която се определя от процесуалния закон. В обобщение - молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.,